Неученолюбивите деца в средна възраст(teenager)

  • 4 049
  • 44
  •   1
Отговори
Скъпи майки на не ученолюбиви деца,как се справяте със ситуацията?Аз лично съм се видяла в чудо и не знам какво да правя.Опитах май всякакъв вариант на стимулиране,дори финансов и нищо!Давайте да обменим опит!

Последна редакция: нд, 09 дек 2007, 15:10 от Kalina_N

# 1
  • София
  • Мнения: 4 949
Не зная коя възраст визираш, но за мен това е огормен проблем. Срещам тотална съпротива у моя почи 5 годишен син към всякакви целенасочени занимания - четене на книжки, разказване или сравняване на картинки,  слушане/учене на стихчета, рисуване или оцветяване. Натъквам се  на абсолютен отказ и не знам как да преодолея тази бариера у него. Сякаш го е страх, че няма да се справи дори със задачата да слуша търпеливо. Бъзра да вземе думата и започва  да говори разпокъсано и не ме оставя да довърша. Другият сценарий е аз чета, но при зададен от мен въпрос се оказва, че той и дума не е  чул. Понякога си затваря очите или си запушва ушите. Не знам как да се справя с проблема.

# 2
За голямо съжаление моят син е вече на 12 год.,ама като се замисля на 5 беше почти както при тебе с тази разлика,че слушаше само баща ми,който имаше явно нужния подход и търпение към детето.

# 3
  • София
  • Мнения: 62 595
Темата е хубава. Ще я следя.

# 4
А съвет няма ли да има?

# 5
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 10 311
Усещам, че от догодина ще сме за в тази тема  Crazy
Хм, промени се заглавието. Значи няма да сме тук до година, а след 5-6г  Mr. Green

# 6
  • Мнения: 524
имаме още три години, ама то утрото понякога и от сутринта си личи...
Натискам много дъщеря си, защото знам, че ще я изпусна. Знам, че това не е кой знае какъв съвет, но поне донякъде дава резултати. Лошото е, че не виждам и нещо, което особено да я интересува...или някакъв талант.
Само този, че бързо се налага като "тартор"

# 7
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво се разбира в случая под неученолюбие? Нисък успех? Бягане от училище? Липса на вясакви интереси в области, които не са свързани с училището?

# 8
Всичко без бягането от училище/за сега/!

# 9
  • София
  • Мнения: 62 595
Когато сте говорили по въпроса какво обяснение дава за поведението си? Сигурно има поне едно нещо, от което да се интересува. Много е трудно да се добие представа от оскъдната информация що за човек е момчето. Ако не те затруднява, дай кратко описание на това, което ти е направило впечатление. Ако мислиш, че е твърде лично, няма нужда да навлизаш в подробности. Някак не мога да си представя напълно незаинтересуван от света около себе си млад човек. Има нещо, от което да се започне, да се подхрани съществуващия интерес. И не става въпрос само за училището, а изобщо за възгледите му за "живота, вселената и всичко останало".

# 10
  • край Дунав
  • Мнения: 2 173
Аз ще съм по-разтеглива-моя син е на 13-навърши ги в края на ноември-пресен пубертет вече с изразени показатели.Беше тих, срамежлив и по-скоро интровертен.От пролетта започна да се забелязва осезателно промяната-освен външния вид, започна и нервниченето, отговаря припряно, говори бързо, почти не търпи тиради от моя страна...Чувствителността остава, впечатлява се от по-мъжки неща-спорт, малко политически "феномени", които тв ни показва.Нооооо-ученето стана досадно, тъпо, домашната помощ-ако може да му се размина...Седи и гледа умно в една точка, а като се добере до компютъра е просто неузнаваем.Знам, че се изисква много търпение и внимание-в този период са особени и не се знае накъде ще се променят характерите им.Но те са някакво техническо непознато до сега поколение и бих го наблюдавала повече, отколкото да се намесвам-не съм сигурна, че ще е правилно.Ще се стремя да му показвам нещата, да давам примери отстрани-нагледна агитация един вид, защото ако само говоря ще бъда скучна, досадна и еднаква.Това поколение е ново за нас-просто със свой маниер и характер.Струва ми се, че трябва да се учим едновременно с тях-душите им се вълнуват от различни неща.Например-когато видя просещо циганче, макър да знам, че зад ъгъла е майка му и го чака да му вземе стотинката, на мен ми става тъжно-синът ми приема тези деца и възрастни изобщо като даденост-просто не обръща внимание достатъчно.Когато го питам-не ти ли трепва сърцето-той казва-абе жал ми е ама я виж техните-къде са?Направо ми дава отговор на въпрос, по който не винаги сме беседвали.Хайде продължете Вие-ще стигнем до някаква формулировка/надявам се/

# 11
  • София
  • Мнения: 15 913
Има 4-5 теми за тиновете в този форум. Прегледайте ги и ако имате желание се включете. Там са обсъдени много проблеми освен неученето. От друга стана смятам, че учителките от 5 - 6 клас допринасят децата да не са заинтересувани от ученето. Гледат час да мине, друг да дойде и тр- стаж да тече. Ако не се мъчим и не изискваме от децата могат да се дипломират неграмотни. Изискванията в у-ще вече не са като по преди 20 год. Не ги оправдавам, парите им не са толкова малко, но  това е положението.

# 12
  • Мнения: 1 470
Аз ще съм по-разтеглива-моя син е на 13-навърши ги в края на ноември-пресен пубертет вече с изразени показатели.Беше тих, срамежлив и по-скоро интровертен.От пролетта започна да се забелязва осезателно промяната-освен външния вид, започна и нервниченето, отговаря припряно, говори бързо, почти не търпи тиради от моя страна...Чувствителността остава, впечатлява се от по-мъжки неща-спорт, малко политически "феномени", които тв ни показва.Нооооо-ученето стана досадно, тъпо, домашната помощ-ако може да му се размина...Седи и гледа умно в една точка, а като се добере до компютъра е просто неузнаваем.Знам, че се изисква много търпение и внимание-в този период са особени и не се знае накъде ще се променят характерите им.Но те са някакво техническо непознато до сега поколение и бих го наблюдавала повече, отколкото да се намесвам-не съм сигурна, че ще е правилно.Ще се стремя да му показвам нещата, да давам примери отстрани-нагледна агитация един вид, защото ако само говоря ще бъда скучна, досадна и еднаква.Това поколение е ново за нас-просто със свой маниер и характер.Струва ми се, че трябва да се учим едновременно с тях-душите им се вълнуват от различни неща.Например-когато видя просещо циганче, макър да знам, че зад ъгъла е майка му и го чака да му вземе стотинката, на мен ми става тъжно-синът ми приема тези деца и възрастни изобщо като даденост-просто не обръща внимание достатъчно.Когато го питам-не ти ли трепва сърцето-той казва-абе жал ми е ама я виж техните-къде са?Направо ми дава отговор на въпрос, по който не винаги сме беседвали.Хайде продължете Вие-ще стигнем до някаква формулировка/надявам се/
Peace
   Има още нещо,което оказва значение...И това е както казват старите хора,възпитанието до 7години...Ако до тогава не си му дал ценностна система,на 15 ходи го вори...Но въпреки че вярвам в това,за ученето и аз нямам печеливша формула...Макар и да са малки още,моичките от сега отказват да учат...Просто защото отказват...Други приоритети си имат...Примерно компютъра Crazy

# 13
а когато си дал всичко от себе си първите 7 години и въпреки това виждаш,че като чели си изпуснал нещата?Аз поне гледах да дам на моето дете това,което ми дадоха моите родители а то хич не е малко във всяко едно отношение и се оказва,че той приема всичко това като даденост и май го презадоволих.Това като чели е една от грешките ни!

# 14
  • Мнения: 2 431
Зависи какъв е критерия за неучнолюбивост все пак?
Синът ми е 6 клас, онзи ден по литература е говорил за Йовков и разказа "Серафим", който беше чел преди две години. Не съм го видяла да учи обаче, поразпитахме го с баща му, излезе, че знае наистина. Тестовете му по езиците са странни - най-трудната задача е винаги направена на max, другите са с грешки. По математика повече от 4 не се пише от учителката, важното е, че решава задачите. Разказвателните предмети се разказват под зоркия поглед на баща му.
Явно е, че се старае, но не изпитва чувството, че е длъжен да го прави, а някак насила. Сам казва, че не е ученолюбив.

Общи условия

Активация на акаунт