Имам нужда от сън, не издържам вече. Синът ми е на шест месеца и се буди всяка нощ, като с будилник в два часа и не заспива до десет сутринта. Не се буди от глад, просто вече се е наспал, защото е легнал от шест вечерта.
Със съпруга ми се опитваме да се редуваме в нощните дежурства, една нощ той, една аз. Само, че спането на този, който уж трябва да спи, много не се получава, защото малкият крещи от възторг, че е буден . Непрекъснато се налага да се влиза в стаята, която спим тримата за памперс, за някаква играчка, дрешка, нещо, което не можеш да предвидиш, докато още дремеш в два часа.
Сънят на бебока през деня също е доста уникален. Заспиването в креватчето му е мисия невъзможна. Спи единствено в количката, но при положение, че има някой, който да я побутва от време на време. Всъщност не някой, а аз, тъй като, когато случайно отвори очи и види, че не съм аз на пост, започва да реве жално. И това при положение, че моята баба е цял ден вкъщи и с желание би искала да ме отмени и да стои при бебо, за да си поспя. Не се получава.
Друг вариант, при който спи, е когато сме навън. Само тогава си почивам, всеки ден, когато позволява времето сме на разходка и той понякога спи по два , по три часа. Само, че напоследък мъгливите и ветровите дни зачестиха.
Вечерта, когато съпругът ми се връща от работа, и двамата сме толкова изморени, че дори не можем да се видим, да поговорим добре. Липсваме си един на друг. Не можем да се сърдим на бебока, в момента, който ни се усмихне, всичко ни минава. Пък и той още не разбира за нощния терор, на който ни подлага. Но вече сме крайно изтощени. Просто ми се искаше да споделя.