Незаинтересоваността му е към задълженията му в нас, които са минимални. И въпреки това може да ги влачи с месеци, а аз се дразня. Снощи пак му казах. Отговора е: "Не се бъркай в моите работи!". Как да не се бъркам като и аз живея в тази къща. Да го чакам да ми уплатни прозорците за лятото ли?! И с другите работи е така. Чакам, чакам пък си го правя сама. А това ме побърква. И с най-голямата си наглост, вчера когато за пореден път трябваше аз да си нацепя дървата на дребно, защото като се прибрах от работа, парното угаснало, щото той заспал, ми вика: "Така ли се блъска, счупи брадвата! Аз щях да сляза да го запаля". Ама кога не се уточнява. Вече ще откача, какво да го правя незнам.
- Публикувана: 6 дек. 2007, 08:53 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2007, 10:18 ч.
Отблъсква ме с абсолютната си незаинтересованост
Прави са хората, дето казват - на сама жена все ще се намери кой да помогне, но жена с мъж, който нищо не върши вкъщи....не е за завиждане, всичко сама трябва да прави.
Няма и кой да й помогне - всеки си вика - ами нали си има мъж!!
Обясни на мъжа си, че при това положение доста по-лесно ще ти бъде сама да си живееш, поне него няма да обслужваш, а и винаги ще се намери кой да ти уплътни и прозорците навреме!!
Няма и кой да й помогне - всеки си вика - ами нали си има мъж!!
Обясни на мъжа си, че при това положение доста по-лесно ще ти бъде сама да си живееш, поне него няма да обслужваш, а и винаги ще се намери кой да ти уплътни и прозорците навреме!!
Ако това може да е някакво успокоение не си сама, има още много други жени в подобна ситуация, например аз.
За това съм му измислила девиз на моя мъж "Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая". Само,че си остава с обещанията,а кога ще се случи ами някога във времето. У нас казанчето е развалено от години човека не се трогва. След година повтаряне ,че трябва да се ремонтира терасата, накрая си извиках майстор и я направихме,разбира се без финансовото и физическото участие на моя мил съпруг. Два месеца стояхме без осветление в спалнята, естествено на мене ми писна викнах си човек да види проблема, оправи го и така нататък.
За това съм му измислила девиз на моя мъж "Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая". Само,че си остава с обещанията,а кога ще се случи ами някога във времето. У нас казанчето е развалено от години човека не се трогва. След година повтаряне ,че трябва да се ремонтира терасата, накрая си извиках майстор и я направихме,разбира се без финансовото и физическото участие на моя мил съпруг. Два месеца стояхме без осветление в спалнята, естествено на мене ми писна викнах си човек да види проблема, оправи го и така нататък.
О, и моя е горе-долу така, но аз го лекувам от тези му навици. Той ми обещава и не изпълнява, почнах и аз. "За утре нямам изгладен панталон и риза." "Добре, ще ги изгладя." Като почна редовно да се чуди какво да облича сутрин взе да му просветва от къде идва проблема. Яде му се еди-какво си, няма проблем 
Хиляда и едно обещания мога да направя 
Не, че започна да ремонтира из къщи, но взе да отделя пари, пък аз намирам майстори.
Хиляда и едно обещания мога да направя Не, че започна да ремонтира из къщи, но взе да отделя пари, пък аз намирам майстори.
Май сте прави с това да последвам примера му. Малко ще ми е трудно да го направя, но ще опитам. Не исках това да е решението щото ще станем смешни, ама ако не се стегне, друго не виждам наистина. Случвало се е и аз да не съм изпрала например или като се върне да яде сандвичи вместо манджа. Но веднага след като каже "Нямам чорапи", отивам и пускам пералнята. Незнам. Той все ми излиза с номера : "Аз си знам работата, не се бъркай. И ти не си идеална в твойте задължения".
ООО,не си сама И моят мъж е така,за едно нещо трябва да го убеждавам и навивам с години.А свекърва винаги има наглостта да ми каже,че аз така съм го научила 
Чудя се с камшик ли трябва да го превъзпитавам.На моменти направо съм безсилна пред тази негова незаинтересованост,но на него хич не му и дрме
И моят мъж е така,за едно нещо трябва да го убеждавам и навивам с години.А свекърва винаги има наглостта да ми каже,че аз така съм го научила Чудя се с камшик ли трябва да го превъзпитавам.На моменти направо съм безсилна пред тази негова незаинтересованост,но на него хич не му и дрме
Не съм сигурна,че ще имаш търпението да го превъзпитаваш като следваш примера му.Поне аз не мога, дразня се като не е подредено, като има чинии за миене и други такива. То пак аз трябва да го свърша само дето ще ми се струпа наведнъж. По скоро тези мъже сами трябва да стигнат до извода , че трябва да се грижат за дома си.
Да,наистина не си сама.
Уплътнението на външната врата го направих аз,след като го чакам от миналата зима да го направи.
От 2 месеца мрънкам за едни шкафове в кухнята-нъцки.
Ако можеш щях сама да си ги направя,ама трябва да се пробиват дупки и т. н.
Честно казано в къщи съм и мъжа и жената.
Но го наказвам като не му готвя
По едно време стигнах до там,че му хвърлях неизмитите чинии в боклука,
а други неща не на място през балкона.
И пак не зацепва какво трябва да прави.
Уплътнението на външната врата го направих аз,след като го чакам от миналата зима да го направи.
От 2 месеца мрънкам за едни шкафове в кухнята-нъцки.
Ако можеш щях сама да си ги направя,ама трябва да се пробиват дупки и т. н.
Честно казано в къщи съм и мъжа и жената.
Но го наказвам като не му готвя
По едно време стигнах до там,че му хвърлях неизмитите чинии в боклука,
а други неща не на място през балкона.
И пак не зацепва какво трябва да прави.
Ще спра да мия, да чистя, ама нали като поканим някой на гости, ще умра от срам. Че някой път и неканени ни идват. Незнам него как не го е срам като в продължение на 3 месеца с едни и същи хора говори как трябва да направи едни и същи неща. Мен ме хваща срам за него, пък... А честно казано сега и ми е тъпо и гадно,че така говоря за него.Едва ли не го плюя тука. Ама като си е истина... 
Успокоих се поне, че има и други. Незнам как се справяте честно
Успокоих се поне, че има и други. Незнам как се справяте честно
Не съм сигурна,че ще имаш търпението да го превъзпитаваш като следваш примера му.Поне аз не мога, дразня се като не е подредено, като има чинии за миене и други такива. То пак аз трябва да го свърша само дето ще ми се струпа наведнъж. По скоро тези мъже сами трябва да стигнат до извода , че трябва да се грижат за дома си.
Пишете и мен в отбора. Досега не съм намерила формула как да го накарам дасе осъзнае.
Май сте прави с това да последвам примера му. Малко ще ми е трудно да го направя, но ще опитам. Не исках това да е решението щото ще станем смешни, ама ако не се стегне, друго не виждам наистина. Случвало се е и аз да не съм изпрала например или като се върне да яде сандвичи вместо манджа. Но веднага след като каже "Нямам чорапи", отивам и пускам пералнята. Незнам. Той все ми излиза с номера : "Аз си знам работата, не се бъркай. И ти не си идеална в твойте задължения".
Ще спра да мия, да чистя, ама нали като поканим някой на гости, ще умра от срам.
Спрях да го пера, спрях да гладя. Имаше момент в който и не готвех.
Нулев ефект, освен подмятанията, че не съм се грижела за него.
Първо му свършиха чистите дрехи. След като най-сетне реши да се изпере, мокрите дрехите стояха 4 дена непростнати.
След което ме уведоми, че миришели на мухъл. След това стояха 3 дена на простора и когато ги прибрах, стояха още 1 седмица на леглото.
Въобще, ама въобще не се развълнува, нито му светна нещо.
Думи нямам.