някои ще каже ли какво е ДИСЛЕКСИЯ
- Публикувана: 2 дек. 2007, 00:31 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2009, 14:03 ч.
Какво е дислексия
Може би имаш предвид дислекСия? Ако е така - Дислексията е затруднение при четенето и разбиране на прочетеното. Има инфо в нета: http://zdrave.rozali.com/detski-bolesti-zdrave/p679.html http://www.psihologia.net/forum/viewtopic.php?p=719&sid=5bb5 … 1d1bbc60878bdb644
Дислексията не е само нарушение на четето и писането. Тя е много сериозно разстройство на речта, на много високо функциониращо ниво, за сяга писмената страна на речта, разчитането на графични символи, математическите умения, в някои случай езиковото разбитане, на фона на съхранени психични процеси. Има много разновидности, диагностициа се около 6-тата година, но има маркери в по-ранна възраст. Ако някой се съмнява за дислексия е добре а погледне в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=144768.0 - двете логопшедични теми и да отиде на консултация с логопед
някои ще каже ли какво е ДИСЛЕКЦИЯ
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=236461.msg5514515#new
Съвета ми е да не четете всичко написано из и-нет по темата, защото идеята за дислексията се променя и съвременните схващания я разглеждат не толкова като разтройство а специфична преработка на информацията. Като комбинация от способности, които същевременно затрудняват, заради по-различния начин на мислене /образно/ на хората с дислексия.
Ето едно определение, което доста добре описва състоянието:
Дефиниция за Дислексия/ REID 2003г./
Дислексията е разлика в обработката на опита за хората от всички възрасти, често се характеризира с трудности в грамотноста и може да засегне и др. области на познанието/ когн.познавателните сфери/такива като паметта, скороста на обработка, управление на времето, координация, съгласуваност и пространствена организация.
Препоръчвам ви една много подробна статия на БГ от мрежата, от която да добиете добра представа за дислексията:
http://poison.blog.bg/viewpost.php?id=6052
Дислексия
Дислексията е затруднение при четенето и разбиране на прочетеното. Децата страдащи от това заболяване, се затрудняват при интерпретацията на визуалните символи.
Макар че имат нормално зрение и слух, както и навици за писане, те изпитват затруднение при възприемането на букви или думи в желания ред или бъркат някои букви, така например като “б” и “д” или “п” и “н”.
Често бъркат и близки думи, не обръщат внимание на пунктуацията и четат с монотонен глас.
Много често пишат думите така, както ги произнасят, или разместват буквите.
Децата, страдащи от дислексия, не изостават в умственото си развитие от своите връстници и дори ги превъзхождат. Но ако диагнозата не бъде поставена на време и не се проведе необходимото лечение, детето ще изпитва безпокойство в училище и ще започне да проявява отклонения в поведението.
Обичайни симптоми:
* разместване на буквите;
* трудности при четенето;
* детето трудно запомни думите, дори и тези, които току-що е прочело.
Какво може да се предприеме?
Дислексията не бива да пречи на обучението на детето. Ако заболяването се открие достатъчно рано и детето получава в училище помощта на психолог и педагог, то ще може да преодолее трудностите. В отношенията с такова дете най-добре е да се обръща внимание на неговите способности, несвързани с писмените знаци.
Подкрепяйки творческия и съзидателен характер на другите му занимания, за да не загуби детето увереност в себе си, което в последствие може да предизвика и нарушение в поведението му.
Децата, страдащи от дислексия, се нуждаят от подкрепа и въодушевление.
Изключително важно е да не бъркате техните затруднения в четенето с изоставане в умственото развитие или с някакви нарушения на слуха и зрението.
Автор: д-р Мириам Стоппард
Дислексията е затруднение при четенето и разбиране на прочетеното. Децата страдащи от това заболяване, се затрудняват при интерпретацията на визуалните символи.
Макар че имат нормално зрение и слух, както и навици за писане, те изпитват затруднение при възприемането на букви или думи в желания ред или бъркат някои букви, така например като “б” и “д” или “п” и “н”.
Често бъркат и близки думи, не обръщат внимание на пунктуацията и четат с монотонен глас.
Много често пишат думите така, както ги произнасят, или разместват буквите.
Децата, страдащи от дислексия, не изостават в умственото си развитие от своите връстници и дори ги превъзхождат. Но ако диагнозата не бъде поставена на време и не се проведе необходимото лечение, детето ще изпитва безпокойство в училище и ще започне да проявява отклонения в поведението.
Обичайни симптоми:
* разместване на буквите;
* трудности при четенето;
* детето трудно запомни думите, дори и тези, които току-що е прочело.
Какво може да се предприеме?
Дислексията не бива да пречи на обучението на детето. Ако заболяването се открие достатъчно рано и детето получава в училище помощта на психолог и педагог, то ще може да преодолее трудностите. В отношенията с такова дете най-добре е да се обръща внимание на неговите способности, несвързани с писмените знаци.
Подкрепяйки творческия и съзидателен характер на другите му занимания, за да не загуби детето увереност в себе си, което в последствие може да предизвика и нарушение в поведението му.
Децата, страдащи от дислексия, се нуждаят от подкрепа и въодушевление.
Изключително важно е да не бъркате техните затруднения в четенето с изоставане в умственото развитие или с някакви нарушения на слуха и зрението.
Автор: д-р Мириам Стоппард
"Дислексия" е първият и основен термин, който се използва, за да бъдат назовани най-различни проблеми, свързани с овладяването на учебния процес.
У нас обаче се говори малко за проблема, което не означава, че той не съществува, пише информационният седмичник за Северна България "Форум", цитиран от Econ.bg.
В световен мащаб е доказано, че всеки 10-и (а в някои публикации се говори и за всеки седми) човек развива симптоми на дислексия.
Първоначално изследователите са смятали, че хората с дислексия имат някакъв вид мозъчно или неврологично увреждане, или вродена дисфункция, която възпрепятства нормалния умствен процес при овладяване най-вече на четенето и писането.
Всеки случай е различен
Няма двама души, които да развият абсолютно еднакви форми на дислексия. Това, което е важно да се знае, е, че тя не е резултат от умствено или неврологично увреждане, нито е причинено от мозъчна малформация.
Дислексията е продукт на мисленето и на особения начин, по който някои хора реагират на чувството на объркване.
Широко разпространено е мнението, че
хората мислят по два начина:
"словесно" - чрез звука на думите, и "безсловесно" - чрез въображаеми картини и идеи.
Словесното мислене следва структурата на езика и се осъществява със скоростта, с която човек говори - приблизително 150 думи в минута. Безсловесното е еволюционно - картината "се разраства", докато мисловният процес добавя нови детайли.
Този начин на мислене е много по-бърз, може би хиляди пъти по-бърз. То е несъзнателно, човек не може да си наложи да мисли или да не мисли по този начин.
Словесно мислещият всъщност води вътрешен монолог от звучащи в ума му съждения, въпроси и отговори.
Дислектиците обаче не водят вътрешен монолог. Те не могат да "чуят" това, което четат например (освен ако не четат на глас). Вместо това
"рисуват" мислена картина,
добавяйки към нея значението (или образ на значението) на всяка следваща дума, която се появява пред погледа им.
По света има вече множество разработени техники и програми, които да помогнат на хората с дислексия да преодолеят в по-малка или по-голяма степен проблемите си, а децата да се справят задоволително в училище.
Но това, което е важно да се каже, че такива хора не биха се измъчвали в голяма степен, ако тяхното състояние не беше толкова погрешно възприемано и тълкувано от околните.
Ако учителите и родителите не наказват (по какъвто и да е начин) децата с дислексия заради проблемите им, ако останалите деца не им се подиграват заради трудностите с четенето и писането, дислектиците пак ще трябва да работят многократно по-упорито от съучениците си, но няма да страдат.
Няма друга област (освен четенето и писането), където хората да са третирани така презрително заради затрудненията, които изпитват.
Ако не можете да рисувате добре, ако не бягате достатъчно бързо, ако имате проблеми с усвояването на чужди езици, ако пеете фалшиво, никой няма да ви се подиграва за това и да ви третира като "умствено изостанал".
Приемането на състоянието не само като проблем,
но и като дарба,
ще ни даде по-задълбочено разбиране на същността му и е предпоставка за повече толерантност, за разработване (и прилагане!) на по-добри образователни програми, които да подпомогнат децата с дислексия в учебния процес, съветва в. "Форум".
Малко факти
В края на 20-те години на ХХ век д-р Самуел Т. Ортън дава ново определение на състоянието: "разменени (пресичащи се) функции на двете полукълба на мозъка", но много скоро се отказва от тази теория и предлага нова, според която дислексията се дължи на "смесване на функциите на мозъчните полукълба".
Което означава, че понякога дясното полукълбо извършва дейности, присъщи на лявото, и обратно.
Днес вече съществуват множество теории, които описват симптомите на дислексията и се опитват да обяснят какво ги поражда.
Обикновено се свързва с проблеми с четенето, писането и математиката, които детето има в училище; с факта, че дислектиците виждат буквите разместени или обърнати с краката нагоре; или с това, че бавно и трудно усвояват учебния материал. Но трудностите в училище са само част от проявленията на дислексията.
И в миналото, и днес има много
известни личности, които са били дислектици:
Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Алберт Айнщайн, Александър Бел, Уолт Дисни, Нелсън Рокфелер, Куентин Тарантино, Том Круз, Упи Голдбърг, Гуен Стефани, дори американкският президент Джордж У.Буш ...
Гениалността на повечето от тях се е проявила не въпреки дислексията, както смятат някои, а благодарение на нея.
Естествено, състоянието само по себе си няма да направи никого гений, но за самочувствието на дислектиците е важно да знаят, че техните умове действат по същия начин като умовете на много гении.
Важно е също да знаят, че проблемите, които имат с четенето, писането или математиката в никакъв случай не означават, че са тъпи или умствено изостанали.
Преди 20-ина години се появява една нова теория, разработена от американеца Роналд Дейвис (самият той дислектик), според която функцията на мозъка, пораждаща дислексията, е дарба.
Не всички дислектици развиват едни и същи умения, но всички те притежават тази изключителна функция на мозъка.
Качествата, които са им присъщи,
могат, според теорията на Дейвис, да се обобщят така:
1. Дислектиците могат да използват умствените си способности, за да променят и създават възприятия.
2. Те са изключително възприемчиви към заобикалящата ги среда.
3. Много по-любопитни са от обичайното.
4. Мислят основно с картини, вместо с думи.
5. Имат изключително добре развита интуиция и са много проницателни.
6. Мислят и възприемат нещата многопланово като използват всичките си сетива.
7. Могат да преживяват мислите си като реалност.
8. Имат живо въображение.
Ако тези качества не са подтискани, омаловажавани и дори разрушавани от родителите и от начина на преподаване в училище, те ще доведат до развиването на две основни характеристики - интелигентност над средната и изключителни творчески способности.
У нас обаче се говори малко за проблема, което не означава, че той не съществува, пише информационният седмичник за Северна България "Форум", цитиран от Econ.bg.
В световен мащаб е доказано, че всеки 10-и (а в някои публикации се говори и за всеки седми) човек развива симптоми на дислексия.
Първоначално изследователите са смятали, че хората с дислексия имат някакъв вид мозъчно или неврологично увреждане, или вродена дисфункция, която възпрепятства нормалния умствен процес при овладяване най-вече на четенето и писането.
Всеки случай е различен
Няма двама души, които да развият абсолютно еднакви форми на дислексия. Това, което е важно да се знае, е, че тя не е резултат от умствено или неврологично увреждане, нито е причинено от мозъчна малформация.
Дислексията е продукт на мисленето и на особения начин, по който някои хора реагират на чувството на объркване.
Широко разпространено е мнението, че
хората мислят по два начина:
"словесно" - чрез звука на думите, и "безсловесно" - чрез въображаеми картини и идеи.
Словесното мислене следва структурата на езика и се осъществява със скоростта, с която човек говори - приблизително 150 думи в минута. Безсловесното е еволюционно - картината "се разраства", докато мисловният процес добавя нови детайли.
Този начин на мислене е много по-бърз, може би хиляди пъти по-бърз. То е несъзнателно, човек не може да си наложи да мисли или да не мисли по този начин.
Словесно мислещият всъщност води вътрешен монолог от звучащи в ума му съждения, въпроси и отговори.
Дислектиците обаче не водят вътрешен монолог. Те не могат да "чуят" това, което четат например (освен ако не четат на глас). Вместо това
"рисуват" мислена картина,
добавяйки към нея значението (или образ на значението) на всяка следваща дума, която се появява пред погледа им.
По света има вече множество разработени техники и програми, които да помогнат на хората с дислексия да преодолеят в по-малка или по-голяма степен проблемите си, а децата да се справят задоволително в училище.
Но това, което е важно да се каже, че такива хора не биха се измъчвали в голяма степен, ако тяхното състояние не беше толкова погрешно възприемано и тълкувано от околните.
Ако учителите и родителите не наказват (по какъвто и да е начин) децата с дислексия заради проблемите им, ако останалите деца не им се подиграват заради трудностите с четенето и писането, дислектиците пак ще трябва да работят многократно по-упорито от съучениците си, но няма да страдат.
Няма друга област (освен четенето и писането), където хората да са третирани така презрително заради затрудненията, които изпитват.
Ако не можете да рисувате добре, ако не бягате достатъчно бързо, ако имате проблеми с усвояването на чужди езици, ако пеете фалшиво, никой няма да ви се подиграва за това и да ви третира като "умствено изостанал".
Приемането на състоянието не само като проблем,
но и като дарба,
ще ни даде по-задълбочено разбиране на същността му и е предпоставка за повече толерантност, за разработване (и прилагане!) на по-добри образователни програми, които да подпомогнат децата с дислексия в учебния процес, съветва в. "Форум".
Малко факти
В края на 20-те години на ХХ век д-р Самуел Т. Ортън дава ново определение на състоянието: "разменени (пресичащи се) функции на двете полукълба на мозъка", но много скоро се отказва от тази теория и предлага нова, според която дислексията се дължи на "смесване на функциите на мозъчните полукълба".
Което означава, че понякога дясното полукълбо извършва дейности, присъщи на лявото, и обратно.
Днес вече съществуват множество теории, които описват симптомите на дислексията и се опитват да обяснят какво ги поражда.
Обикновено се свързва с проблеми с четенето, писането и математиката, които детето има в училище; с факта, че дислектиците виждат буквите разместени или обърнати с краката нагоре; или с това, че бавно и трудно усвояват учебния материал. Но трудностите в училище са само част от проявленията на дислексията.
И в миналото, и днес има много
известни личности, които са били дислектици:
Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Алберт Айнщайн, Александър Бел, Уолт Дисни, Нелсън Рокфелер, Куентин Тарантино, Том Круз, Упи Голдбърг, Гуен Стефани, дори американкският президент Джордж У.Буш ...
Гениалността на повечето от тях се е проявила не въпреки дислексията, както смятат някои, а благодарение на нея.
Естествено, състоянието само по себе си няма да направи никого гений, но за самочувствието на дислектиците е важно да знаят, че техните умове действат по същия начин като умовете на много гении.
Важно е също да знаят, че проблемите, които имат с четенето, писането или математиката в никакъв случай не означават, че са тъпи или умствено изостанали.
Преди 20-ина години се появява една нова теория, разработена от американеца Роналд Дейвис (самият той дислектик), според която функцията на мозъка, пораждаща дислексията, е дарба.
Не всички дислектици развиват едни и същи умения, но всички те притежават тази изключителна функция на мозъка.
Качествата, които са им присъщи,
могат, според теорията на Дейвис, да се обобщят така:
1. Дислектиците могат да използват умствените си способности, за да променят и създават възприятия.
2. Те са изключително възприемчиви към заобикалящата ги среда.
3. Много по-любопитни са от обичайното.
4. Мислят основно с картини, вместо с думи.
5. Имат изключително добре развита интуиция и са много проницателни.
6. Мислят и възприемат нещата многопланово като използват всичките си сетива.
7. Могат да преживяват мислите си като реалност.
8. Имат живо въображение.
Ако тези качества не са подтискани, омаловажавани и дори разрушавани от родителите и от начина на преподаване в училище, те ще доведат до развиването на две основни характеристики - интелигентност над средната и изключителни творчески способности.
Още информация тук Дислекция тук http://bg.scips.eu/disabilities/Dyslexia.html
http://www.psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=221&start=0& … 6367125b65a86a44b
http://www.referatite.com/Konsultirane_na_detca_s_disleksiia-551.html
http://dyslexia-bg.org.server11.host.bg/about_dyslexia
http://www.psihologia.org/index.php?option=com_content&task= … 106&Itemid=39
http://www.psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=221&start=0& … 6367125b65a86a44b
http://www.referatite.com/Konsultirane_na_detca_s_disleksiia-551.html
http://dyslexia-bg.org.server11.host.bg/about_dyslexia
http://www.psihologia.org/index.php?option=com_content&task= … 106&Itemid=39
Не съм чела задълбочено по темата, но наистина това е едно много разпространено незнам дали е заболяване или нещо друго. За съжаление в БГ наистина почти никой не говори за това. Хората като, че ли се срамуват да предположат, че детето им може да има проблем, а не е просто мързеливо.
Учила съм и живяла 7 години в чужбина и там ученик или студент с доказана дислекция получава допълнително време при изпити и тестове и това е регламентирано, защото във всички ВУЗове го има. Знам че има и специални центрове за удостоверяване на дислексията. И наистина такива деца и хора обикновенно са над средното ниво на интелегентност, проблема е дали родителя ще забележи навреме преди детето да се предаде да учи , защото за него това е мъчение, неразбирайки как и защо то не може да се справи.
Учила съм и живяла 7 години в чужбина и там ученик или студент с доказана дислекция получава допълнително време при изпити и тестове и това е регламентирано, защото във всички ВУЗове го има. Знам че има и специални центрове за удостоверяване на дислексията. И наистина такива деца и хора обикновенно са над средното ниво на интелегентност, проблема е дали родителя ще забележи навреме преди детето да се предаде да учи , защото за него това е мъчение, неразбирайки как и защо то не може да се справи.
Ето и от мен малко информация http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=3801
http://www.dyslexia.com/
http://www.dslx.ru/article46.htm - това са знаменити дислектици и други неща може да научите от сайта.
http://www.dyslexia.com/
http://www.dslx.ru/article46.htm - това са знаменити дислектици и други неща може да научите от сайта.
Ако искате да научите повече за дислексията и за метода Дейвис, може да дойдете на 5 януари от 14.30 часа в офиса на Център за приобщаващо образование в квартал Изток, ул. Николай Хайтов 6, ап.1, ет.1.
Информация и заявки за участие:
843 74 30
0896 811 262
0885 319 506
ПОвече може да видите тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=236461.0
Информация и заявки за участие:
843 74 30
0896 811 262
0885 319 506
ПОвече може да видите тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=236461.0
проблема е дали родителя ще забележи навреме преди детето да се предаде да учи , защото за него това е мъчение, неразбирайки как и защо то не може да се справи.
Пример синът ми- втори клас, когато го накарам все пак да седне да учи започва да си търси извинение за да спре- пие му се сок, боли го глава, почва да редува първо ще отиде по малка нужда, после по голяма- около 30-40минути, докато не се скарам да излезе от тоалетната и т.н.
Склонен е да седи с часове на бюрото си, но не и да си напише, с ясното съзнание, че просто ще дойде времето за вечеря и лягане или ако е втора смяна- да тръгне на училище.
Здравейте,
Ако се интерисувате от проблеми с дислексия може да потърсите Асоциация за дислексия в България, както и специалисти, които обучават в нея. За съжаление ние се учим от чужденци на повечето изменения в тази област. В Англия има специална система за обучение на такива деца, като тази система има последователи и в Русе.
Ако се интерисувате от проблеми с дислексия може да потърсите Асоциация за дислексия в България, както и специалисти, които обучават в нея. За съжаление ние се учим от чужденци на повечето изменения в тази област. В Англия има специална система за обучение на такива деца, като тази система има последователи и в Русе.
ще ми препоръчатели добър специалист логопед защото в училище се съмняват за дислекция