Обаждам се да запиша за мен и мъжът ми час при него. програмата му, както винаги е много пълна и успявам за след две седмици. Идва уречения ден, намирам кой да гледа малкия (което не е толкова лесно) и тръгвам на другия край на София за зъболекар. Стигам там подранила и сестрата ми казва, че зъболекаря го хванали нервите. Бил бесен, че всички се сещаме да оправяме зъби преди празниците и така нататък. Почнал да вика и си тръгнал. А тя чакала нас. Ако съм искала можела да ме запиши за след Нова Година или ако е спешно след още две седмици, ако му е МИНАЛО. Аз какво съм виновна не мога да разбера. Преди два месеца ходих. Просто посещението при зъболекар е скъпо удоволствие и не можах да оправя всичко веднага.Както и да е...Оплаках ви се. Сега си записах час при една зъболекарка, за която колеги казаха, че е добра. Работи в лагера.
До скоро