Не мога да разбера защо не дават бебетата да се излагат на слънце грам, пък ни карат да ги наливаме с витамин Д под формата на химия... Не говоря за препичане на силно слънце, но съм чела, че дори 5 минути излагане на слънце само на китките на ръцете, осигурява необходимата дневна доза витамин Д. А и предполагам, че и в кърмата има витамин Д, поне със сигурност знам, че в кравето мляко има...
На Цоко почти не съм давала витамин Д. Бяха му предписали по 2 капки на ден, а аз много рядко се сещах да давам, и давах по 1 капка... Но пък цяло лято бяхме навън и не съм го пазила кой знае колко от слънцето. Сега се чудя дали на Ането изобщо да давам... Освен това питах и една лекарка за това и тя каза, че е пълна глупост това да се пази бебето изобщо да не го вижда слънце, пък в същото време да му се дава химия... Вие какво мислите? Дали няма някое научно изследване, което да защити моята теория, че сме достатъчно слънчева държава за да не давам витамин Д на капки?