Идва Коледа и пак се започват едни ми ти благотворителни акции едно ми ти чудо, не ти е работа. Куцо и сакато се втурва на щурм към домове за сираци и изобщо деца в неравностойно положение. Заливат ги с подаръци и с какво ли не. И така цяла седмица или дори цял месец....
И после какво.... След Коледа какво.... Благотворителите си отиват, прибират се по собствените си топли и уютни домове, а децата си остават в мизерните, захвърлени накрай света домове.
А тези деца през останалото време нямат ли нужди. Защо само 1 път в годината.
И кой какво получава от цялата тази благотворителна истерия. Благотворителите получават известна утеха на собствената си съвест че те имат всичко, а горките деца нямат нищо.
А децата не получават нищо. Нима някой си мисли че децата искат точно това - по един шоколад един път в годината. За тях много по-ценно ще е да имат нормално семейство отколкото един път в годината да ги заливат с лакомства и дрехи. За едно дете е много по-важно да има на кой на каже "Мамо" отколкото да яде по цял ден шоколади.
Сигурен съм че всички тези деца, хиляди пъти ще предпочетат да са гладни и боси, но да има на кого да кажат "Мамо" или "Тате", отколкото да имат дрехи и играчки, но да са захвърлени в домове далеч от очите ни за да не ги забелязваме.
Кому е нужна тази благотворителна истерия. Мисля че е нужна повече на самите благотворители отколкото на децата.
И после какво.... След Коледа какво.... Благотворителите си отиват, прибират се по собствените си топли и уютни домове, а децата си остават в мизерните, захвърлени накрай света домове.
А тези деца през останалото време нямат ли нужди. Защо само 1 път в годината.
И кой какво получава от цялата тази благотворителна истерия. Благотворителите получават известна утеха на собствената си съвест че те имат всичко, а горките деца нямат нищо.
А децата не получават нищо. Нима някой си мисли че децата искат точно това - по един шоколад един път в годината. За тях много по-ценно ще е да имат нормално семейство отколкото един път в годината да ги заливат с лакомства и дрехи. За едно дете е много по-важно да има на кой на каже "Мамо" отколкото да яде по цял ден шоколади.
Сигурен съм че всички тези деца, хиляди пъти ще предпочетат да са гладни и боси, но да има на кого да кажат "Мамо" или "Тате", отколкото да имат дрехи и играчки, но да са захвърлени в домове далеч от очите ни за да не ги забелязваме.
Кому е нужна тази благотворителна истерия. Мисля че е нужна повече на самите благотворители отколкото на децата.
Хем не го иска и изобщо не го вижда,
