My Midnight Moods

  • 898
  • 1
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 671

Когато
битието ме дърпа с костеливите си лапи към земята и ме задушава с прозаичния си дъх.

Когато губя битката за слънце и надежда и мечтанията ми прекланят гръб пред тегнещото “трябва".

Когато
в “утре” няма разлика от “вчера” и знам, че силите ми свършват.

Тогава ...


Заключвам втатата. Навън е тъмно и студено. Минава полунощ .
Предстои ми среща. Не сме се виждали цяла вечност. От онова   лято.
Но тази нощ ще бъдем заедно. В празния полутъмен бар, в компанията на Нина Симон ,
която пее само за нас!

Говорим малко, тихо отпиваме. Не бихме искали да нарушим   странния покой.
Заедно сме. Това стига.

Питието свършва. Време за раздяла ... Оставаме прегърнати в мислите си.

До следващия път , когато моите “когато” ме притиснат до задушаване.



Споделете вашите среднощни настоения!

# 1
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Когато
бебето ме дърпа за косата с дебелите си ръчички и не иска да заспи.
Когато губя битката за ранно лягане и чувам "Мамо-о-о, кога е Коледа?" за стотен път от детската стая.
Когато
ми се спи, та две не видя...
Тогава! О, тогава!
Взимам среден по размер тиган и бам! Номер едно сладко заспива.
Вземам най-малкото тиганче. Бам! И бебето заспива.
Благодаря ти, боже!
Благодаря, Тефал. Ти мислиш за всичко!

Общи условия

Активация на акаунт