Накрая резултата дойде "250 е потния тест каза ми една докторка".Много бях изчела за това ,което се съмняваха в началото докторите и разбрах какво ми каза тази докторка МУКОВИСЦИДОЗА.Живота спря за мен.Това беше.Знаех какво ме чака,но незнаех какво да очаквам.Отидохме си в къщи инхалации пет-шест кратнихранения,,дренажи,масажи,антибиотични курсове,температури ,нерви и сълзи до днес.
Много ми е трудно да говоря за МУКОВИСЦИДОЗАТА.
Прекарвам целия си ден с Илиана и постоянно мисля за болеста,или за следващото влизане в болницата или за смърта.Честно казано напоследък тя е по добре и все по малко мисля за муковисцидозата.
Лошите дни са когато Илиана започне да кашля нощем,сякаш чувам камбани да ехтят в ушите ми.Можеш да я чуеш като нещо страшно приближаващо се насам.Да стоим в болницата се отразява на цялото ни семейство,имам и още две деца..Колко ми е трудно сега когато е на16 вместо сутрин да се гримира и да излезе с приятелки,тя трябва да прави дълги инхалации,да я "блъскам" по ребрата,да диша и издиша стотици пъти,да кашля мъчително за да изкара секрети,които на другия ден са двоъно повече.
Понякога ми писва и си казвам" Не мога повече.Слагам си края на живота",но след малко като видя ангелски нежното и лице си казвам: Боже дай ми сила до края"И почвам всичко от начало...............Простете за дългия пост.Благодаря ви че ме изслушахте.
Разкажете и вие вашата история .Повярвайте ще ви олекне малко.Пък и някой друг четейки може да разбере ,че и нашите деца имат право на нормален живот.!!!!