Какво е биологична майка?

  • 9 070
  • 102
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 084
Защо не мога да приема БМ като "термин". Аз съм единствената майка на децата ни. Другата е жената, която ги е родила. Тя е получила правото да ги зачене , износи и роди, но не и правото да бъде тяхна майка.
Не ми се получава формулировката.

# 1
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 459
С една дума НИЩО Peace
Аз,такъв термин не приемам освен,ако не се налага при оформяне на документи!Има една единствена майка и тя е,която ти е плакала на коликите,на пробиването на първото зъбче,на първата болест,на падането и т.н.Аз,съм категорична по този въпрос Peace

P,S.пиша несвързано,защото мъжо мърмори,че дрънча по клавиатурата Mr. Green

# 2
  • космополитно
  • Мнения: 941
Мисля, че биологична майка е само термин! Поне аз го приемам така!
Един мой познат- психолог в неформален разговор много преди да се захвана с осиновяване на дете, изрази мнението си, че: "Майка е тази, която дава живот, въпреки, че една осиновителка може да се окаже много по-добра майка!" То си беше неговото мнение! Други, присъстващи на разговора реагираха със съвсем различни мисли...

Аз не хабя енергия в анализи в тази насока! Факт е, че нашето дете има само една мама и един татко- нас! Факт е и че преди нас е имало други двама, изиграли не по- малко съществена роля- и за биологичното му създаване и... за най- дълбоката му душевна болка!....
Аз преди време интуитивно нарекох жената износила и родила Моето детебио авторка- и е автентично и не е свързано с характеристиките на образа МАЙКА!...
Направи ми впечатление, че осиновените деца във форума ни го приеха като термин! Може би той ще е достатъчно "повествователен" и успокояващ и за родителите!?

Последна редакция: вт, 06 ное 2007, 02:20 от Venecias

# 3
  • Мнения: 998
Аз съм казвала,но ще кажа и пак,че "БМ" не ми харесва като формулировка и за мен е само термин.
Интересно ми става,като прочета някъде "търся майка си".
Никога не мога да приема една такава жена за майка.
От друга страна не мога да говоря за родителите ми,ползвайки термина "осиновители".Те са мои родители така както аз ще съм майка на моето дете и между връзката "мен и него" и "те и аз " не виждам никаква разлика.
Дори да предположим,че био авторката ме намери и искрено се разкае за постъпката си,тя за мен винаги ще остане чужда жена и факта,че ми е дала живот няма да промени това с нищо.И то не от озлобление или омраза,а защото за мен тя е просто чужда жена като всяка една от улицата,а в сърцето ми винаги ще има място само за една майка и това е тази,която наричам "мамо".

# 4
  • Мнения: 380
Аз термина биологична майка определено не го харесвам. А и откровенно се дразня когато бива изписан като БМ.

Това е демонстрация на голямо неуважение. Искате или не тези хора са част от вашето семейство. Някъде, някакси незнайно защо някой е решил да ви събере чрез осиновяването на вашето дете.
Така, че абсолютно никакво значение няма как ги наричате. Просто ги уважавайте. Защото и те са свързани с вашето семейство. Те са част от вашето семейство.

# 5
  • Мнения: 224
Някъде Мама Галя беше писала "биотата" - страшно ми хареса  Laughing
Всъщност в термина не ми харесва думата майка, по-скоро родилка но не и майка. Колкото и негативизъм да питая към тези жени все пак благодарение на тях ние имаме/ще имаме нашите деца. Магьосника добре е написал "просто ги уважавайте". Не съм съгласна, че те са част от моето семейство   Close

# 6
  • Мнения: 2 123
Знаете ли, мен много ме тормозеше тоз въпрос в началото. Мисля, че нас осиновителите, а доколкото виждам и някои от осиновените деца,  ни травмира думата "майка".
Българския език, а май не само той Wink, няма дума за жена, която е оставила детето си. И слава богу, защото доколкото познавам българския всеопрощаващ характер тази дума няма да е особено хубава. Лошите думи и обвиненията към БМ не помагат на децата ни и не правят живота им по-лесен.

Истината е че да - няма съмнение ние сме майки на децата си. До определена възраст, а може би и цял живот, те други майки няма да познават. Обаче също такава истина е, че друга жена ги е родила и благодарение на нея те са на този свят. БМ не е едно нищо, да не се заблуждаваме. Отричането на действителността не помага нито на нас, нито на децата ни. Не искам сина ми да живее с ожесточенст и яд в сърцето си и да отрича фактите от реалността.

Моето отношение към БМ на сина ми доста се мени. Варира от дъблоко съчувствие и благодарност до яд (ама по скоро яд не на нея, а на тъпата процедура по осиновяване у нас, която кастрира връзката между БР и осиновителите и сега не мога да попитам за наследствени заболявания например), но при всички случаи преобладава доброто отношение. Не мога да бъда съдник на никого

# 7
  • Мнения: 441
само аз ли не изпитвам негативни чувства към жената, която е износила и родила детето ми?

всъщност изпитвам нещо като завист

иначе мисля точно като Магьосника

както и да ги наричаме тези хора са част от живота ни

БМ ми звучи малко животинско - като биологична единица

# 8
  • Мнения: 998
Не мога да изпитам и грам уважение към жената,която ме е родила.
Нито да я почувствам като част от нещо-а най-малко от семейството ми.

# 9
  • Мнения: 2 123
Ся, магьоснико, аз се старая да бъда максимално толерантна и разбираща (друг е въпроса доколко успявам), обаче БР не са част от моето семейство по никакъв начин. Мисля, че това кой кого приема за свое семейство е индивидуално.

БМ е факт от историята на сина ми. Това какво е моето отношение към нея няма нищо общо с това какво ще е един ден неговото отношение към нея. Това са си техни отношения и аз не мога да се бъркам (не че не искам), освен да го подкрепя каквото и да реши един ден.

Категорично обаче част от моето семейство не е  Wink

# 10
  • Мнения: 2 722
Фуси е дала отговор, максимално близък до моя.
БР са факт, който не зависи от мен и не са променлива величина, която да се влияе от моето отношение.
Майка - това съм аз!

Април, /моля не го приемай като заяждане, това е въпрос в най-чист вид/ - За какво  й завиждаш?

# 11
  • Мнения: 380
БМ е факт от историята на сина ми. Това какво е моето отношение към нея няма нищо общо с това какво ще е един ден неговото отношение към нея. Това са си техни отношения и аз не мога да се бъркам (не че не искам), освен да го подкрепя каквото и да реши един ден.

Категорично обаче част от моето семейство не е  Wink

Разбира се, че можеш да се бъркаш. И разбира се, че го правиш. Това, че не изказваш пред сина си мнението за ДРУГАТА МУ МАЙКА както аз харесвам да я наричам, в никакъв случай не означава, че не му влияеш.

Даже напротив. Твоето категорично неуважение към нея поражда най - вече страх в детето ти. Страх да не те разочарова ако реши да я потърси, ако реши да разбере нещо повече за нея.

Това отдавна не са само техни взаимоотношения. Това е поне триъгълник. Колкото и да ти се иска да не участваш си вътре:)

Не виждам какво лошо има в това да имаш 2 сета роднини...

Това, което не ми харесва в постингите ви е ужаса от тази дума. Защото това, което пишете тук ще го насадите в главите на децата си.

И когато станат големи и отидат на първа среща с нея сами после как ще ги попитате как е минала срещата???

Каква дума ще използвате? Видя ли си БМ? Как мина срещата с БИОТАТА?

И ако случайно чуете отговора - Срещата с майка ми мина чудесно!!! Как ще се почувствате?

Не виждам защо трябва да се опитаваме да се правим на толкова уникални, неповторими и незаменими.

Ние би трябвало да сме хората, които се грижат за тях, които им помагат да израстват по - независими, по - силни, по - самостоятелни, по, по, по...

И бидейки хора често бъркаме даже понякога се проваляме. Правим даже непоправими грешки. Не виждам какво точно ни прави по - възвишени, по - хубави, по - умни, по - силни? И как можем да се сравняваме с хора, които не познаваме? И защо въобще трябва да се съревноваваме с тях???

Аз искам да приемам другото му семейство като даденост. Като богатство. Защото е такова  bouquet

Последна редакция: вт, 06 ное 2007, 14:59 от Магьосника от Оз

# 12
  • Мнения: 690
Април, много ми хареса определението ти за биологичната единица. Защото те са точно това - една биологична  единица във веригата. Предала биологичната (генетичната) информация - всичко останало зависи от майката и таткото, които отглеждат детето, грижат се, възпитават го.
Може би моята позиция е на база, че аз съм именно биологичен родител и майка.

Не бих казала, че мога да изпитвам уважение към човек, който е направил нещо толкова пагубно за едно дете - да го изостави на произвола на съдбата.  Опитвам се да я разбера, но чак пък да я уважавам.
 

# 13
  • Мнения: 2 123
Разбира се, че можеш да се бъркаш. И разбира се, че го правиш. Това, че не изказваш пред сина си мнението за ДРУГАТА МУ МАЙКА както аз харесвам да я наричам, в никакъв случай не означава, че не му влияеш.

Даже напротив. Твоето категорично неуважение към нея поражда най - вече страх в детето ти. Страх да не те разочарова ако реши да я потърси, ако реши да разбере нещо повече за нея.

Това отдавна не са само техни взаимоотношения. Това е поне триъгълник. Колкото и да ти се иска да не участваш си вътре:)

.................

Това, което не ми харесва в постингите ви е ужаса от тази дума. Защото това, което пишете тук ще го насадите в главите на децата си.

Прочети внимателно първия ми пост моля  Laughing

Там казвам, че се плашим от думата майка, а не бива.
Там също казвам, че съчувствам на тази жена, а не бих могла да го правя ако не я уважавам. Няма как да не уважавам жената, която е дала живот на съществото, което най-много обичам - как е възможно изобщо.

Моето отношение към БМ ще гледам да не прехвърлям към детето ми,  за да може само да прецени. Ти как си представяш, че бих демонстрирала лошо отношение или неглижиране към неговите БР - аз да не съм урод. Нали ще нараня детето си

Това не означава, обаче, че приемам БР като част от моето семейство, защото не е така и ако го кажа бих излъгала.

Цитат
Аз искам да приемам другото му семейство като даденост. Като богатство. Защото е такова  bouquet

Тука май малко си се поизхвърлил а?  Wink Ами извинявай, ако мислиш, че е богатство, защо не ги издриш и не поддържате връзка с това богатство. Не мисля, че е голям проблем.

Това за двата сета роднини - категорично не съм съгласна. Мираетта - беше казала в една от темите "Тези срещи са противоестествени" , ами и аз така мисля.  Не означава, че ги отричам, просто мисля, че нараняват и "преди" и "по време на" и "след".

Болката се е случила в момента на изоставянето - тя е непоправима и е извор на още много въпроси и рани. Няма да я изличим, сякаш не се е състояла никога, можем само да я излекуваме дотолкова, че да остане белег.

Последна редакция: вт, 06 ное 2007, 15:15 от Fussii

# 14
  • Мнения: 2 722
Магьоснико, ако не те познавах, щях да ти се вържа, но сега ми е интересно да чета темата.
Цар си на раздухването на огъня, шапка ти свалям.  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт