Имам дъщеря на 6г.която винаги ми противоречи и никога не се съгласява с нищо ?
- Публикувана: 5 ноем. 2007, 16:05 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2007, 16:40 ч.
Как да се справя с дете на 6г.което винаги е със собствено мнение по въпроса
Мойта пък е почти на 5год. и сме същата история, особено когато й направя някаква забележка, тя ме засипва с куп думи - и обидни, и оправдания и ..... 
Когато иска е мн. добричка, но винаги си държи на нейното мнение!
Постоянно се чудя какъв подход да имам и гледам да измислям по-често някакви интересни за нея неща, та да не влизаме много, много в конфликтни ситуации.
Тъй, че и на мен темата ще ми бъде мн.интересна!
Когато иска е мн. добричка, но винаги си държи на нейното мнение!Постоянно се чудя какъв подход да имам и гледам да измислям по-често някакви интересни за нея неща, та да не влизаме много, много в конфликтни ситуации.
Тъй, че и на мен темата ще ми бъде мн.интересна!
Тъкмо чета книга по въпроса, та рекох..
Процедурата е следната:
Първо - изслушваш внимателно;
Второ - казваш, че разбираш какво искат и защо го искат;
Трето - показваш, че наистина се съобразяваш с тяхното мнение или искане, и правиш отстъпки, ако е възможно.
И накрая - налагаш своето решение и точка по въпроса.
За съобразяване с родителското решение даваш награда, за предпочитане нематериална - да прекарате повече време заедно, правейки нещо интересно.
За децата било по-важно да се чувстват изслушани и разбрани, отколкото да се наложат на всяка цена. Има логика.
Още съм в процес на четене, но май работи. Стига да си много последователна и да не се нервираш.
Процедурата е следната:
Първо - изслушваш внимателно;
Второ - казваш, че разбираш какво искат и защо го искат;
Трето - показваш, че наистина се съобразяваш с тяхното мнение или искане, и правиш отстъпки, ако е възможно.
И накрая - налагаш своето решение и точка по въпроса.
За съобразяване с родителското решение даваш награда, за предпочитане нематериална - да прекарате повече време заедно, правейки нещо интересно.
За децата било по-важно да се чувстват изслушани и разбрани, отколкото да се наложат на всяка цена. Има логика.
Още съм в процес на четене, но май работи. Стига да си много последователна и да не се нервираш.
Редувам негови малки победи с мои големи 
Когато не иска да проумее за какво става въпрос се налагам силово /нямам пред вид бой/, но винаги изслушвам и неговите аргументи, съгласявам се или оборвам. Но когато ситуацията позволява го оставям да печели, за да не се чувства мачкан и в положение на винаги губещ. За да не го загубя...
Когато не иска да проумее за какво става въпрос се налагам силово /нямам пред вид бой/, но винаги изслушвам и неговите аргументи, съгласявам се или оборвам. Но когато ситуацията позволява го оставям да печели, за да не се чувства мачкан и в положение на винаги губещ. За да не го загубя...
Имам дъщеря на 6г.която винаги ми противоречи и никога не се съгласява с нищо ?
Вероятно живее с усещането, че не зачиташ мнението и
е, ако е "винаги" - има едно лесно - винаги й казвай обратното на онова, което всъщност искаш от нея 
Това на шега. А наистина - поговорете и я признай за голяма. Кажи й, че разбираш колко й е трудно - изведнъж е пораснала, умее много повече нови неща и усеща, че е вече по-голямо дете, обаче е объркана, защото не знае докъде точно трябва да се промени ролята й.
Обясни й, че ще й даваш много по-често да избира сама какво да прави, ако ти покаже, че е разумно и разбрано дете. И не забравяй да я гушнеш - сигурно все пак й се иска още да бъде малка.
Това на шега. А наистина - поговорете и я признай за голяма. Кажи й, че разбираш колко й е трудно - изведнъж е пораснала, умее много повече нови неща и усеща, че е вече по-голямо дете, обаче е объркана, защото не знае докъде точно трябва да се промени ролята й.
Обясни й, че ще й даваш много по-често да избира сама какво да прави, ако ти покаже, че е разумно и разбрано дете. И не забравяй да я гушнеш - сигурно все пак й се иска още да бъде малка.
Приятели това с изслушването го разбрах но понякога мама е изморена и иска поне веднъж някой да я чуе.Сега четох детска психология и там се натъкнах на нещо интересно:детето до 7г.живее и вижда само себе си нищо друго не е важно освен него и там има експеримент как да проверим това вземате една играчка и я обръщате към детето като го питате какво вижда то казва че вижда примерно мече(ако му показвате такава играчка)ако го попитате мечето какво вижда то ще ви каже мен вижда което значело че за детето нищо друго освен него не е важно аз имам още 1г. и дано после порасне. 
vili-74,
не знам в коя книга си го чела, но експеримента и изводите, които поражда са много пресилени.
Ако някой обърне играчка към теб и те попита какво според теб би виждала, ако можеше да вижда, ти също ще отговориш мен Иначе няма логика.
За голямото ми дете, на 4 години има и други важни хора. Ако се откаже от нещо, което е изключително важно за него, за да угоди на друг човек, то как може да се каже, че мисли единствено за себе си.
А освен това, възрастта няма нищо общо с това, че всеки човек счита себе си за най-важен. Нарича се инстинкт за самосъхранение, който може да бъде приглушен само от инстинкта за майчинство.
Но като цяло се присъединявам към групичката - малкото ми дете, едва на 1.5години е със собствено мнение по всички въпроси.
Мисля, че просто се стреми към себеутвърждаване и към зачитане на собствената му личност. Щом се увери, че другите зачитат мнението му, ще престане да се държи така.
не знам в коя книга си го чела, но експеримента и изводите, които поражда са много пресилени.
Ако някой обърне играчка към теб и те попита какво според теб би виждала, ако можеше да вижда, ти също ще отговориш мен Иначе няма логика.
За голямото ми дете, на 4 години има и други важни хора. Ако се откаже от нещо, което е изключително важно за него, за да угоди на друг човек, то как може да се каже, че мисли единствено за себе си.
А освен това, възрастта няма нищо общо с това, че всеки човек счита себе си за най-важен. Нарича се инстинкт за самосъхранение, който може да бъде приглушен само от инстинкта за майчинство.
Но като цяло се присъединявам към групичката - малкото ми дете, едва на 1.5години е със собствено мнение по всички въпроси.
Мисля, че просто се стреми към себеутвърждаване и към зачитане на собствената му личност. Щом се увери, че другите зачитат мнението му, ще престане да се държи така.
Тъкмо чета книга по въпроса, та рекох..
За децата било по-важно да се чувстват изслушани и разбрани, отколкото да се наложат на всяка цена. Има логика.
За децата било по-важно да се чувстват изслушани и разбрани, отколкото да се наложат на всяка цена. Има логика.
Той: ще скоча от масата
Аз: скочи
Той изумен, защо разрешавам
Не скача
Той: няма да скоча
Аз: добре
Накрая се отказа
това само като пример!шемет, коя е книгата?
[
шемет, коя е книгата?
шемет, коя е книгата?
Children are from Heaven, от John Gray. Същия, дето е написал 'Мъжете са от Марс, Жените са от Венера'. Не знам на български дали я има обаче. Предполагам, че ще се преведе като 'Децата са от Рая'. Интересна е.