Затова бих искала да споделя с вас своите притеснения, въпроси и обнадеждения.
Бебе Филип е доста упорит и обича на мама цицката. Това хубаво. Не знам дали имам достатъчно кърма, опитвам се да следвам съветите, прочетени тук, както и в библиотеката на форума.
Изпадам в недоумение и шахматна позиция, когато:
бебето суче по два часа-почива си , пак започва; понякога позаспива, но 5 мин, след като го сложа на легълцето започва да си смуче пръстите и да реве за още. Снощи и предния ден след обяд, след като висяхме в кърмаческа поза цели два часа се предадох-додадох малко адаптирано мляко. Вярно е, че изпи само 20-30г, и после пак поиска гърда и така заспа....но все пак, имам чувството,че не му стига млякото ми
очевидно произвеждам някакво количество кърма-от гърдите ми протича мляко, а също и по време на кърмене от гърдата, от която не се бозае. Тогава защо бебето ми се чувства гладно?
В повечето статии и съвети за кърменето пише, че бебе трябва да се храни на два часа през първите две седмици. Съгласна съм, ама моето е от поспаливите бебета (четох внимателно и тези статии). Нищо не помага-просто спи и това е. Пример: Тази сутрин се хранихме от 9:30 до 10:30ч.и според съветите бебето трябва да яде отново в 11:30. С топ не мога да го събудя, а млякото ми потече Мога да лудна....
Вчера съм сменила само два памперса от пиш, не е акал въобще. Това говори,че не яде достатъчно(поне според това, което четох)
когато спи, може да минат и 4 часа и не се събужда от глад. Това има своето предимство само нощем-като заспи в 22:30 примерно (апропо, снощи го будих за хранене в 00ч точно половин час-ефект никакъв ) се събужда от глад в периода 4-6ч. сутринта.
и нещо може би обнадеждаващо-когато се събуди в тези малки сутрешни часове се кърмим легнали, и идилията е пълна. Не плаче за още, но не знам по колко време точно суче, защото заспивам...случва се понякога и така, че ме събужда точно два часа след първото ми събуждане и пак цокаме в легнало положение...но втория път е винаги за кратко-тогава като че пак не му стига из апочва да иска още, да се дърпа от гърдата и да отказва да засмуче....
Реве ми се!
Какво да правя? Да продължавам ли да упорствам и да чакам да минат кризисните първи две седмици?
Ще бъда благодарна на всяка мама, минала по подобен път, както и на окуражителни думи от страна на печените кърмачки!
Далеч съм от мисълта да кърмя безкрайно дълго време, но поне първите 6 месеца мисля че ще е от полза.....
Айде стига толкова, че много отегчително стана, за което се извинявам.