ИСКА ВСИЧКО ДА ОПИТВА И ПЛАЧЕ А Е НА 6 МЕСЕЦА

Моя съвет е да се опитваш да я учиш, че не може да получава всичко. Плаче не плаче и се обяснява, че това не е за нея и не може да го получи. Аз така действам с моята. Тя е същата - иска всичко. По-голяма е, яде почти всичко, но все пак не може каквото поиска да и се дава. И при нея доста често има рев, но се опитвам да не ми се качва на главата. Понякога и давам да опита нещо , което знам че няма да и хареса - примерно от моето лютиво ядене (да видиш колко бързо престава да иска). Но много неща просто не и се дават - примерно шоколади, ядки и др. под. Ще поплаче и ще спре, като не спираш да обясняваш, че е малка още и затова не се дава. И много се следят бабите, че нашата и дава всичко, независимо какво е (беше и дала кока-кола на 8 месеца, защото искала).

И моя син  беше същия,на 6 месеца вече разбираше и гледаше като гладно цигначе с еееей такива очи.Естествено,че не му давахме,то аз тогава едва започвах да го захранвам.Бях забранила на всички да ядат пред него,когато ядяхме ние с мъжа ми го правехме на смени,за да може да го гледа единия в съседната стая докато другия хапва.
И това за бабите е много вярно.Що критики съм отнесла,що нещо...един път се събраха двете и такова нещо ми чуха ушите-че бил гладен,как съм можела да държа детето на диета,то искало..Да ама в този период той просто слагаше всичко в устата си независимо дали е храна или не.Казах им,че по тази логика да го тъпча и с хартиени салфетки тогава,защото и тях обича да си похапва
И сега се случва да се крием,макар че му даваме малко по малко от нашата храна,т.е. от моята защото ние с мъжа ми ядем различни неща-аз не ям месо,пържено,подправки не слагам така че не е толкова голям проблем,но пък има и неща за които е малък все още.Или му слагаме неговата храна в наши чинии и му даваме така,той не разбира разликата.
Не ми е гузно,че се крием-все пак е занегово добро и се отнася най-вече за здравето му.
Няма начин да ми дожалее и да му дам Кит Кат само защото баща му се тъпче с такива боклуци.

И го пази от бабите-за тях е нормално детето да яде това,което ядем и ние.Аз не успях много,много..моето вече дори кроасан е яло,а за другите неща не смея и да си представя.Онзи ден свекърва ми ми сподели,че е предупредила свекъра да не ни казва какво му дава да яде на детето,при което аз бях така      И то защото знае и е предупредена за много неща,обаче си прави каквото иска Спирам,че ми е много болна тема.

наистина по някои пат бабите си мислят ,че като са гледали деца знаят всичко и прилагат същите методи и на нашите деца.Моят син е на 5 месеца и по същия начин гледа докато се храниме,но аз му дажам да си близне.Естествено не от всичко но му давам , тои все още не може да дъвчи и т.н за това му давам да си близва

Добре де,ами,ако вие пиете ракия примерно и детето поиска и след отказ  се разплаче и нищо друго не иска вие какво ще направите?
Като си отговорите на този въпрос,ще намерите отговора и на другите!

синът ми на таази възраст беше същият, аз започнах захранването малко по-рано и прилагах следният номер - сипвах му храната в чиния като на възрастен и сядаше в мен или в татко си за да се храни с големите. Имаше ефект и след около две-три седмици нещата се нормализираха

Топя си пръста в ракията и давам да го оближе. То плюе и реве, ама не посяга друг път към чашката!
Децата не са мазохисти, със сигурност няма да харесат повечето от нещата, които ние ядем и пием, а от една хапка или глътка нищо няма да им стане. А колкото до шоколада - запитайте се вие защо го ядете и защо лишавате детето си от тази сладост. Аз лично не ям нищо, което смятам, че е вредно. Затова няма шанс и детето ми да поиска да си хапне нещо вредно, което вижда, че аз дъвча с наслада.

У нас сладко не се яде,така,че от нас няма как да си поиска,но е друг въпрос като го види в парка,нали?Е тогава просто казвам,че не давам и решението ми не се променя от малко рев,тръшкане или нещо друго Всеки сам решава какво,кога и къде ще дава на децата си!

А децата са различни и ако му хареса? Тогава бутилката ли да изпие?
На рождения ми ден пихме червено вино и Кристиан искаше. Аз не исках да му давам алкохол, обаче всички еее айде ще си близне, нали е рожден ден, блабла, глупави аргументи, колкото искаш, но му дадох ей така да му видя реакцията и да спре да мрънка и той и останалите на масата. Близна, намръщи се, изплю, но след малко пак поиска. Втория път си глътна и после поиска трети! Е, сещате се, че повече не му дадох, но цяла вечер драпаше към чашата. Така, че ако вземе пък че му хареса, става още по-лошо... По-добре да не му бях давала. Преди този проблем решавах като му сипя сок със същия цвят, което е по-добрия вариант, според мен, от това да му даваш всичко, което поиска.
И щом детето иска всичко, дори да не е гладно, е защото иска да изследва света и да вкуси всичко, и след като е водено от любопитство, не виждам защо е нужно всеки път да му се угажда. Аз така като угаждах със зрънчовци и какво ли не, ела да видиш какви глупости напаря да яде сега. А хем имаше годинка, когато ги прояде тези "храни". От 6 месеца, по-добре не започвай, все още можеш да го контролираш ти, по-трудно е, като започне да търчи сам и да "проси" от хората, е това вече е най-неприятния момент.