Укротяване на опърничавия

Дъщеря ми също в момента е на 2г и 7мес точно.

  я виж на снимката какво спящо ангелче имаш

това за шляпването със сигурност го е видял от някого или някъде за да го прави понякога.
много внимавам с дъщеря ми - копира абсолютно всичко, като казвам всичко, - всичко - действия, думи...всичко, и се старая доста да внимавам какво и как правя пред нея.
И още нещо - вие имате ли дневна прогарама, в смисъл нещо като режим на правене на нещата и на повтаряне на действия?

Какво имаш по-точно предвид за режима, разкажи ми при вас как е? За ежедневните грижи ли имаш предвид - зъби, ядене и т.н. или нещо друго?

Ами имам предвид, неща, които правите всеки ден, едни и същи - освен ядене и спане (по едно и също време горе-долу), като излизате навън - по един и същ ли път минавате за да отидете до парка (градинката), ако взимате храна от кухня - имате ли определен ред - първо взимане на храна и после разходка или обратното, детето сигурно ли е къде ще ходи в този ден, какво ще прави.....това имам предвид - има ли сигурност в самото дете какво го очаква (дали вече е преживяло това), или всеки ден си е за всеки ден - правите всеки ден различни неща.
Не питам случайно тези неща.

Да ти кажа откровено, с изключение на последните две седмици, когато ходихме на почивка и понякога събота и неделя, когато с татко му ходим да пазаруваме по-надалече или сме в Южния парк на разходка правим почти едно и също, отиваме на една и съща площадка и играем с почти едни и същи деца, виждаме рядко нови хора... Това е, ходим и на едни  и същи магазини в квартала. Разнообразието е само както ти писах в края на седмицата и не винаги. Какво имаш предвид?

Ще ти кажа какво имам предвид (понеже не всеки ден срещам във форума майка на дете на абсолютно същата възраст на моето)та, имам предвид, че наблюдавам у дъщеря ми една сигурност и увереност точно понеже правим всеки ден едно и също - излизаме по едно и също време, минаваме по един и същи маршрут, познава продавачите в кварталния магазин, дори тя ми казва кое след кое следва (кое след кое ще направим) и това и дава едно по-голямо спокойствие.
В събота и неделя е по-разлчно - баща и е вкъщи, "редът" малко се пообърква - и като че ли става по-лигава, повече се глези, и го отдавам точно на това, че "ритъмът" от седмицата е нарушен. Това имах предвид- но виждам, че вие правите същото.
Според мен е нормално когато деца се съберат с деца са по-"различни" особено за тяхната възраст. Дъщеря ми също се държи по-различно когато има и други деца. Не всякога ми се нрави поведението и, но....минава и заминава.
Съветвам те да избягваш да "шляпваш" много често, защото ако той поняга го прави, със сигурност копира. Но не и да го оставиш точно обратното - той да води хорото. Гледам по Ади - копира абсолютно всичко.
Аз лично разговарям с дъщеря си като с голям човек. Виждам, че и ти си го написала същото. Това също е много важно.
И когато е необходимо говоря със твърд, строг тон, гледам я в очите и да ти кажа има ефект.

Трябва много търпение с по-буйните деца. Големият ми син е много живо дете и когато беше на вашата възраст се справях трудно с него. Трябва много търпение и винаги еднозначно поведение към действията му, както от теб така и от другите в семейството. На мен много ми помагаше това, че рано се върнах на работа, определено преди това ми беше по-трудно да се справям в конфликтни ситуации.
Към четвъртата година той се поуспокои или по-скоро беше достатъчно самостоятелен, за да не се налага да съм на тръни какво ще направи във всеки момент и в същото време да не разбира, че постоянно съм му по петите.
Не си лоша майка и не е в теб причината за това, той да се държи по такъв начин. Колкото и да е трудно се опитвай да запазваш спокойствие и да контролираш ситуацията. Малките се чувстват по-сигурни от това.

Моя син навърши 3 години на 08.04.Същия "дивак"става като се прибере в къщи от яслата.Сменихме тактиката    и като неслуша "ТИ нали си добро дете,хайде ела".....Взе да дава ефект.Отначало си прави неговите инати ,но явно успоредно с това размисля   над думите ни и след второто - третото благо приканване, отстъпва.Опитвай под формата на въпроси "да го завръщаш обратно"-"Я да видя това доброто дете,може ли бързичко да бяга обратно до мама?.." или нещо от тоя сорт-да го накараш хем да се замисли ,хем да трябва да покаже или докаже своите възможности.Като бяхме на вашата възраст май и ний имахме същия проблем,но всичко отминава,ще се промени! И ЗА МОМЕНТ НЕ СИ ПОМИСЛЯЙ, ЧЕ СИ ЛОША МАЙКА!Просто    момента е такъв

Миличка,не се замисляй изобщо дали не си лоша майка !Напротив-прекрасна си .След всичко,което си преживяла,цялата болка,която си била принудена да изпиташ и все още я има,продължаваш да вярваш в доброто и си оптимистично настроена.Мишо е такова лъчезарно и мило детенце.Според мен е преживял достатъчно за годините си,така че и това може да оказва влияние понякога за неговата агресия.
И моите големи синове на тази възраст проявяваха агресия,а и повечето деца го правят.Тепърва започват да се осъзнават,опитват се да намерят своето място под слънцето,пробват различни варианти на поведение и от реакцията,която предизвикват зависи дали ще затвърдят това си поведение или постепенно ще отзвучи.Аз бях забелязала,че когато се ядосвах в такива моменти и се карах,ставаше по-зле,защото и детето започва да се противопоставя-въпреки,че са малки си имат мнение В крайна сметка установих,че ако подходя спокойно ефекта е наистина отличен,макар че не винаги човек може да е толкова търпелив.Просто внимателно се опитвах да отклоня вниманието на детето,след което спокойно започвам да разговарям с него,все едно,че е възрастен(малките палавници много обичат да се държиш с тях,като с големи хора ).Понякога съм успокоявала положението,като се направя на разсърдена.Питам защо не чува че го викам и не идва,като точно в този момент ми е много нужен.Измислям някаква малка работа(например събиране на играчки,подреждане на дрешки...),за която казвам,че сама не мога да я свърша и имам нужда от неговата помощ.Или например казвам,че съм си ударила ръчичката ,боли ме и съм го викала,за да не съм сама.Това съм правила в крайни ситуации,когато нищо друго не помага.Има страхотен ефект.Буйстващото детенце изведнъж се превръща в мило и любящо човече,загрижено за мама,вживява се в ролята си на защитник и помощник.В повечето случаи обаче е бил достатъчен и само един спокоен разговор,като равен с равен.
Да ти кажа честно,сега от позицията на майка с болно детенце,се моля само да ми е жив и здрав,да успее да проходи и проговори,пък ако ще да е най-палавия син на света.Дори си го пожелавам !
Разцелувай Мишето

Мамо Иги, само да ти кажа нещо за успокоение,
Децата имат нужда от еднаквост, от ритуали, неща за които да се захваната и да им дават опора в ежедневието,
На нас може да ни е безумно скучно, но на тях така им харесва
Казваш че сте ходили 2 седмици на почивка - тов ае извадило от ритъм твоето дете и затова сега пак се държи трудно
Имах същия проблем с щерката - бяхме 5 седмици на гости на баба и беше някакакъв ужас. Хем се опитвах да спазвам същия режим като в къщи. Няма братче, луда работа.
Дойдохме си у дома и трябваше да минат 2 седмици (!!) за да влезе малко по малко в ритъм и да се успокои!
Не се притенявай да споделяш с нас всички трудности,не е лека родителската корона!

ахъм, същото писах по-горе и аз.
аз съм на същото мнение за еднаквостта и повтарящите се действия.

Много съм щастлива момичета, че потвърждавате моите теории, понеже на моменти се чувствам преуморена и преситена от всички нови неща покрай мъничето, както сигурно и вие се чувствате понякога сигурно, не бях уверена, че постъпвам правилно, но някои от написаните мнения са нови и за мен, за това казвам благодаря ви и ще опитам всичко, за което сме си писали.
На Дани казвам, че и тя е мой стимул за оптимизъм в живота, много съм щастлива, че те познавам и ти благодаря за ласкавото изказване за мен. След вас не се чувствам повече нито за миг лоша майка, както се изразих.
Много целувки