Питане за работното време...

  • 2 387
  • 34
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 472
  Основното ми питане е какво ви е работното време и как се справят тези, които имат по натоварено ежедневие и свършват късно работа Rolling Eyes
От 7 години работя от 8,30 до 17,00. Сега ми предлагат страшно добре платена работа, много добра позиция, много готини условия и .... работно време до 19. Работата ще ми е много по- натоварена от сегашната, гърча и отговорностите ще са огромни Confused Заплатата съответно е двойна на това, което получавам в момента. И съм пред една такава ужасна дилема струва ли си или не, кога ще си виждам децата, как ще се чувствам и изобщо мног, много, много такива въпроси, които съпътсват всеки сменящ си работното място.

Абе с две думи и аз незнам защо я пускам  тази тема Rolling Eyes Дали за да ми дадете кураж и да получа приятелско потупване по рамото, дали за да се успокоя че има и други такива "безотговорни" родители, които излизат рано, прибират се късно и виждат децата колкотода им кажат добро утро и лека нощ Embarassed

# 1
Ако сегашната заплата ти стига, недей да се преместваш на новата. До 2-3 години ще си много изморена, изнервена, стресирана, всичко ще ти е опротивяло, и още много други негативни психически трудности.

Защо го казвам, ами защото бях в фирма, с огромна заплата и съответно с огромни отговорности, получавах заплата, която мнозина от Вас не можете да взимате не тогава, дори и след 3 години от сегашния момент /не се хваля/. Когато напуснах към 4-тата година, направо бях съсипан, имах чувството, че ще убия първия човек, който ми се изпречи на пътя, независимо дали е жена или мъж, съответно загубих влечение към другия пол и много други негативни нагласи, да не говорим, че не бях на себе си.

Съвет от мъж, въпреки че ни обединява факта, че сме хора.

Успех в решението, и не се увличай от пожеланията на булките от форума, че това е невероятна възможност, да не я изпускаш и т.н. Мисли трезво, защото здравето, повярвай ми, трудно се възстановява и не си заслужава заради три-четири години да се погубиш и да не знаеш на кой "свят" живееш.

От препатилия.

# 2
  • Мнения: 4 651
Големите суми звучат примамливо, но направи си добре сметката. Овъртайма (над 8 часа ако не си на ненормиран работен ден) по закон се плаща: 150% в работен ден, 175% събота и неделя и 200% на официални празници. Та не е въпроса само в липсата на свободно време, а дали тези пари няма да ги вземаш просто от коректен работодател, който плаща извънредния труд, ако има нужда от него.

# 3
  • Мнения: 13 172
Ами то заплатата ще е по- голяма, но дали си струва като и часовете, през които ще работиш ще са повече. Не зная какво да те посъветвам. Зависи от възрастта на децата, дали съпругът ти има възможност да Ви издържа с помощта на сегашната ти заплата, обичаш ли си досегашната работа, мечтала ли си за новата?

# 4
Защо мислите само за пари, колко % ще спечелите, колко ще спестите и т.н. Винаги има други фактори, които са много по-важни - например, какво значение ще има, ако взимате не 200 % на празник, а 1000 %, ако вие не знаете къде се намирате, загубите чувството за реалност, и сте не адекватни пред детето си, да не говорим пред собствения си съпруг? Направо тръпки ме побиват, не знам за Вас.

Успех с %, но мен ме тресе като си помисля.

# 5
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Парите не са всичко, не можеш да сложиш цена на удоволствието да вземеш детето и да отидеш на разходка с него, нито на играта с него. Но ако не пробваш, ще съжаляваш. Все ще мислиш че си се прекарала. Пък и винаги има възможност да си намериш пак нормална работа.

п.с. жената работи до 19-19:30 от 3 месеца и повярвай ми предпочитам да е на минимална, но да се прибере към 5 отколкото да бачка за много пари.

# 6
  • Мнения: 296
Аз съм от тия, дето ще те потупат по рамото. Ако мислиш, че новата работа ще те направи по-удовлетворена от себе си, защо не ?? Едва ли двата часа повече работа ще ти попречат да виждаш децата си. И въпроса не е основно в двойната заплата. Аз работя по 16 часа /4 от тях пътувам/, на смени, когато не съм на работа не ми стига времето само да се наспя. За нервите и отговорностите не ми се коментира.  Сега си гледам бебето , но съм категорична, че ще се върна на същата работа - харесвам я много, върша я добре. От сега ми е съвестно за малката, на смятам да се справя. Така че - дерзай !
....Защо го казвам, ами защото бях в фирма, с огромна заплата и съответно с огромни отговорности, получавах заплата, която мнозина от Вас не можете да взимате не тогава, дори и след 3 години от сегашния момент /не се хваля/....
Аз ти вярвам. Имам познат, който беше в същото положение / може даже да си и ти   Wink/, но прага на търпимост на хората е различен. А и за някои хора напрежението е двигател. Трудно е да намериш границата, но аз не мога да си представя да седна на бюро и да върша рутинна работа. Ти може би си се опитал да се надскочиш .../абсолютно добронамерено/ Simple Smile

# 7
  • Мнения: 192
И аз преди 4 години започнах по подобен начин на двойна заплата.. За тях трябваше да работя всеки ден до 10-11-дори и до полунощ, съботи, недели, празници... после като тръгнаха нещата до 6-7-8 всеки ден... сега го отчитам като огромна грешка, за 4 години ми увеличиха заплата само с 10% и сега изобщо не е висока (според моето виждане разбира се). Аз, естествено, като обратна реакция отебах тотално и сега ходя на работа по обед и си тръгвам в 5, правя си каквото си поискам... естествено, работата ми е такава че щом всичко за което отговарям е ОК изобщо не е нужно да съм там, освен ако някоя залюхава колежка не омаже нещо... но и от това не ми пука особено...Ако решат да ме изхвърлят съм им подготвил изненади, и те го знаят, търпим се ...
Не се лъжи по парите мила, щом не ти ги предлагат в рамките на нормалното време. Никой,ама никой няма да ти оцени скъсаните нерви, пропуснатите мигове с децата и съпруга. Многото пари не водят до хубаво... Утре ще почнат "ела в събота, ела в неделя"... мъжа ти ще потърпи, ще му писне, ще се почувства пренебрегнат...Не казвам че трябва да си кюташ на сегашното място, но по добре търси такава работа която да е по добре платена но в рамките на нормалното време. Ако си в ненормалната среда на работохолици просто не е истина...

# 8
Аз ти вярвам. Имам познат, който беше в същото положение / може даже да си и ти   Wink/, но прага на търпимост на хората е различен. А и за някои хора напрежението е двигател. Трудно е да намериш границата, но аз не мога да си представя да седна на бюро и да върша рутинна работа. Ти може би си се опитал да се надскочиш .../абсолютно добронамерено/ Simple Smile

Скромно ще ти отговоря, не съм срещал в цялата ми практика по-търпелив човек от мен, по-търпелив от другите, по-прощаващ от другите /близките могат да го потвърдят - какви "сътресения" са ставали и 100 % изпадат в паника, а аз съм спокоен/. Както и да е, не става дума за бюро, говоря за огромна тежест от отговорност, няма да навлизам в подробности, че ще се получи хвалба, въпреки че не се хваля с този мой период от живота. Когато "захвърлих" всичкия този товар на 4-тата година /и днес не вярвам че толкова време продължи/, нямаше човек /от близките/, който да ме познае - неадекватен, агресивен, искащ само да спи, да не виждам хора, да не говоря с хора и още много, много подобни мисли. Благодаря на Господ, но днес, след 3 години започнах постепенно да се възстановявам. Все още негативни спомени от миналото, но се надявам да утихнат до още 2-3 години. Така че моля помагате на жената, но не съвсем.

# 9
  • Мнения: 192
Защо ли виждам толкова познати неща в пова което казваш... и аз съм същия в момента, но откато отсвирих нещата започнах да се чувствам все повече ОК, замислих се, подхванах собствен бизнес и скоро мисля да напусна проклетата работа.

# 10
  • Мнения: 21
Винаги в такива моменти се сещам за една лекция по икономикс.
Човек е склонен да увеличава времето си прекарано на работното място с цел да получава повече пари , до едно време. След това дори и 4 пъти по- високо възнаграждение да му дадат, той не е склонен да увеличава времето посветено на работата си.
Прецени си добре дали след 1 година няма да ти тежи. Дали харесваш до толкова работата си , че да приемаш с желание всяко позвъняване на телефон, без значение дали си в отпуск, почиваш или пътуваш. Ако самата мисъл, че някой може да те безпокои във времето, когато си със семейството си те плаши, само след един месец при позвъняване на телефона ще ти идва да го изхвърлиш.

Успех!

# 11
  • Мнения: 296
Да, това което описваш, е мазохизъм. Но защо трябва при лулу! да става въпрос за подобен гърч ? Какво лошо има в стъпка напред, или нагоре? И какво ще я спре да напусне, ако се окаже, че 2 часа работа повече и идват твърде много, или не може да понесе отговорностите? За да се замисля изобщо, очевидно не е съвсем доволна от сегашната си работа. Е, какво пречи да опита?

# 12
Току що се сетих на една неприятна случка - първата жена, изпаднала в истерия пред мен. Неприятно ми е да си спомня как й ударих 3 шамара, за да се опомни. След това ходих дни подред болен и страшно преживявах спомена за шамарите.

Извод: мили сте, помагате си искрено, съпреживявате страданията на съфорумките, но моля бъдете трезви в съветите.

П.С. Ако проблемът беше до телефона само по време на отпуск, определено нямаше да напусна досега.

# 13
  • Мнения: 296
Извод: мили сте, помагате си искрено, съпреживявате страданията на съфорумките, но моля бъдете трезви в съветите.
Това няма общо с мартинито в аватара ми, надявам се.. Laughing Не е въпрос на трезвост, а на различия в характери, манталитети, възможности и идеи за личната реализация, като цяло. Съжалявам, за това, което си преживял, по-точно, че толкова време ти е трябвало да се опомниш, но това е частен случай.

# 14
подхванах собствен бизнес и скоро мисля да напусна проклетата работа.

Няма друг вариант, всеки минал през "шефско" място с небивал товар от отговорности, минава на следващия етап - собствен бизнес.

Общи условия

Активация на акаунт