Момичета, имам нужда от вашия съвет и коментар. Ще се опитам да звуча меко, макар че съм афектирана! Връщам се от родителска среща в детската градина. Чудя се как да процедирам и по каква причина не мога да осъществя диалог с директорката на градината?! Синът ми е приет в резервна група, която е разположена в бивша музикална зала, а спалното помещение вероятно в спортен салон на ОДЗ. Разбира се, че съм признателна на ръководството на ОДЗ-то, че е успяло да издейства резервна група и детето ми има възможност да посещава детското заведение, доволна съм и от избора на педагогически кадри. Но недоумявам- помолих да се демонтират въжетата от старо спортно съоръжение в спалното помещение, което според мен  е опасност за децата - причината: едно малко три годишно дете съвсем нормално може да се спъне и падне, да заплете ръчичка или краче във въжетата / да не кажа глава/,  и да се получи травма. Директорката възмутено ми обясни, че тя няма намерение да РУШИ нещо вече създадено и нищо опасно не вижда във въпросните въжета.  Така че остава само да се надяваме - децата ни да не пострадат от нещо предвидимо и лесно за отстраняване и монтиране. Каква специалистка по оценяване на риска се оказа тази директорка? Предвиждало се строеж на ново крило за резервната група  и салона щял да приеме предишния си облик, ама то това въже до тогава ще изгние?!!! Дали прекалено раздувам случая? Същата тази директорка заяви, че за претенциозните родители има частни детски градини. Това пък въобще вече ми се стори прекалено, но реших, че е излишно да коментирам... Децата нямат шкафчета, няма топла вода в санитарното помещение, по стените има теч, върху който е разположена ел. инсталация. Да, директорката обеща, че и теча ще оправи, и топла вода, и шкафчета ще има... Защо не можах да намеря верния тон за един градивен диалог? Дали причината е и питането ми за работното време?  Това е ситуацията -дали пък наистина съм претенциозен родител, но и в общинските детски градини условията е редно да са нормални и отговарящи на определени критерии.