имам огромното желание да споделя нещо.
Имах връзка с едно момче,която продължи години наред,от тинейджърска възраст започнахме и продължи до 23-тата ми годишнина.Сега като се замисля,през всичките години наистина съм била много щастлива с него,но не съм го разбрала,не съм разбрала че той е мъжът на живота ми,и все намирах кусури и все си мислех че не е подходящият. Започнах нова работа,която ангажираше много от времето ми,а аз влагах всичко в нея,приеха ме магистратура,той също започна нова работа,обстановката и около двамата се промени.Разделихме се,странното е че не го направихме заради някаква причина,нямаше друга жена нито мъж,просто се карахме постоянно и то за глупости:какво да гледаме по тв,защо пие от шишето,защо носи целия хляб на масата,а не го нарязва в кухнята,ей такива абсолютни глупости.Както и да е раздялата е факт,преживях я много трудно,всъщност въобще не успях да я преживея,той сега живее с друго момиче,аз излизам вече от 1год. с друг мъж и съм абсолютно нещастна.След като се разделихме се виждахме непрекъснато,поне веднъж в седмицата,изгаряхме един за друг,повтаряхме си че се обичаме още ,и че тези хора с които сме сега въобще не ни правят щастливи,но въпреки всичко не направихме и крачка за да се съберем.Виждахме се и се награбвахме,вкопчили се един в друг,странното е че и разделени се чувствахме достатъчно близки за да си споделяме,дори и "тайните" от секса с другия партньор. След един прекрасен уикенд,издействан естествено след купища лъжи,не сме се виждали вече повече от месец. Много ми тежи,много ми е мъчно,че развалихме всичко и то за без причина. Обичам го още и то много,знам че и той ме обича,като се видим почти винаги ревем,веднъж той се разплака в една градинка,където имаше много хора,трогна ме много защото мъж не се вижда често да реве,камо ли на обществено място. И все си повтаряме,ако ни е писано да сме заедно,ще се съберем и до там. Знам че не мога да превъзмогна обичта си,не мога да спра болката,не мога да го заместя с никой и нищо,често ми се случва да рева,усещам че сърцето ми се къса и ме тежко тежко на душата.
Никога не съм мислила че ще срещна идеалния мъж за мен в детските си години.
Благодаря ви че изчетохте това