на психолог или на психиатър за след родилна депресия

  • 2 918
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 423
моля ако някой е по наясно с разликата между психиатър и психолог да ме посъветва  newsm78
след родилна депресия е най общо казано,проблема ми е,че от бременността до сега изпитвам страшен страх за детето и като се разболее съм склонна да го водя в паника на 100000000000 доктора,което мисля не е нормално и е над нормалните притеснения на една майка
също ме изненада пулса ми 111 ,като стане нещо с малкия
искам съвет от специалист-моля само да ме насочите,към психолог или психиатър да се обърна,къде е разликата newsm78

# 1
  • Абсурдистан
  • Мнения: 3 321
Моето мнение е, че трябва да се посети психолог. Психиатрите ще те натъпчат с конвенционални лекарства без да има полза от тях.

# 2
  • София
  • Мнения: 56
Психиатърът е лекар и има право да предписва лекарства, психологът - не. Психотерапевтът е психолог или психиатър с допълнително обучение в някой метод - психоанализа, психодрама, краткосрочна терапия и др.

Зависи ти какво предпочиташ - да пиеш лекарства или да отделяш някакво време за да говориш за това, което те тревожи.

От това, което си описала, имаш по-скоро симптоми на тревожност, а не на депресия.

# 3
  • UK/София
  • Мнения: 7 681

 На психолог.Ако той прецени ще те изпрати на психиатър.

# 4
  • Мнения: 3 423
благодаря за съветите на всички  bouquet

# 5
  • Мнения: 2 237
Психолог.Аз ходих и на психиатър който ме побърка още повече.

# 6
  • Мнения: 275
     Здравей , Mila mama Hug! Как е Бобко?

     Искам да ти кажа , че не си единствената майка с този проблем. Да споделя , че и моята следродилна депресия продължи може би  2 години и повече  с първия син.       
   Така написано звучи банално и е сякаш като цитат на всички други майки и родилки.
   Депресията ми започна още в родилния дом  при самото раждане, защото имаше проблеми разбира се с детето. Слава богу то Praynig се оправи , но аз пострадах психически. Нямах никаква подкрепа от близките си , дори обратното караха ме да се чувствам още по -зле. Незнам как не оцелях тогава незнам  и също като при теб за най - малкото нещо като хрема аз се побърквах от притеснение и неспях денонощно .
Ако тогава бях взела някакви мерки за себе си ,  можеби нямаше да се налага в по късен етап да потърся помощ от психиатър....ще ми извиниш , но неискам да изпадам в подробности....
    Единственото нещо в случая, което мога да кажа ,  като съвет е детето да се отдели от майката (аз тогава не го направих) Звучи ужасно и невъзможно , но май е така. Идеално ще е детето да е на ясла или градина  или друго и майката да е ангажирана  с ДРУГО, за да не мисли за това кога, как и от какво ще се разболее детето.
Дано да бях полезна Praynig

# 7
  • Тук и сега
  • Мнения: 325
Според мен не трябва да ходиш на психиатър, а на психолог. С няколко сеанса ще си разрешиш проблема, но трябва и упорство от твоя страна.

# 8
  • Мнения: 2 697

 На психолог.Ако той прецени ще те изпрати на психиатър.

Така е - твърдо психолог Peace

# 9
  • Мнения: 121
Мило Мамче, моят съвет ще е по-различен от останалите.....Като престрадала от сходен проблем и като "пишман" психолог/завършила съм психология, но не практикувам/, бих те посъветвала паралелно да проведеш лекарствено лечение и психотерапия. Мисля, че проблемът при теб е понапреднал/ускореният пулс говори за проява на т. н. психосоматика/, има много добри психиатри и ново поколение антидепресанти, снижаващи нивото на тревожноста, без странични ефекти и тежко протичащ период на отказ. Масова заблуда е, че антидепресантът е вид успокоително - препаратите от тази група спомагат за преодоляване на настъпилия в организма дефицит на невромедиатори, а депресията се дължи именно на този дефицит и настъпилата, в резултат на това, промяна в биохимията на мозъка. Държа да подчертая, че последното поколение антидепресанти спомагат на организма да се възползва на 100% от наличния ресурс невромедиатори, един вид вкарва наличното във второ обращение. След като си помогнала на организма си по този начин, идва ред на психотерапията, чиято цел е да формира в теб умения за преодоляване на последствията от стреса - аз лично съм привърженик на когнитивната психотерапия. Потърси информация за добри специалисти и започвай лечение по най-бързия начин - не искам да те плаша, но колкото повече кризи се допускат, толкова расте вероятността от рецидив. Желая ти от все сърце успех, ако имаш нужда от съвет или просто необходимост да споделиш, аз съм насреща!

# 10
  • София
  • Мнения: 56
Ускореният пулс не е психосоматика. Психосоматични заболявания са хипертонията, язвата, диабетът, някои кожни болести, в някои случаи - астмата, онкологичните заболявания и др. Т.е., реални телесни заболявания, за които съществена част от причините са психологични.

Ускореният пулс е вегетативен симптом на тревожност.

# 11
  • Мнения: 3 423
много благодаря на всички ,много сте мили  bouquet
аз все пак отидох на психиатър(просто такъв познат ми препоръчаха приятели)
според лекарката живея в стрес,започнал от бременността ,когато на биохимичния скрининг ми се появи рисков резултат и се наложи амниоцентеза
Слава Богу детето ми се роди здраво Praynig,но от амниоцентезата явно идват постоянните ми притеснения дали е добре сега малкия,ужаса от болести,постоянния страх за него
според психиатърката преживяния стрес съм си го натикала в подсъзнанието и трудно ще го преодолея без лекарства
препоръча ми цитралекс-бил най пречистения антидепресант а и съвместим с кърменето
аз тъкмо се навих да го пия и видях ,че в листовката пише ,,че не е съвместим с кърменето newsm78
и сега умувам да отбивам ли дечко или да отложа антидепресантаnewsm78
още веднъж благодаря за вниманието  bouquet

linna  Hugскъпа къде зачезна ти Hug

# 12
  • Мнения: 121
 Приемам забележката на колежката Grinning
Но предполагам, че това е предвестникът на психоматичните прояви/ това, което са споделяли страдащи от депресивно разстройство ме навежда на тази мисъл, още повече, че аз самата минах по този път/. Първо започваш да реагираш на стресови ситуации с ускорен пулс, след това започва да варира кръвното налягане.../ В крайна сметка до депресия води дистресът, нали така, колежке? А и в случая, според мен, е по-важно да помогнем на момичето, или не е така?

# 13
  • Мнения: 2 697
много благодаря на всички ,много сте мили  bouquet
аз все пак отидох на психиатър(просто такъв познат ми препоръчаха приятели)
според лекарката живея в стрес,започнал от бременността ,когато на биохимичния скрининг ми се появи рисков резултат и се наложи амниоцентеза
Слава Богу детето ми се роди здраво Praynig,но от амниоцентезата явно идват постоянните ми притеснения дали е добре сега малкия,ужаса от болести,постоянния страх за него
според психиатърката преживяния стрес съм си го натикала в подсъзнанието и трудно ще го преодолея без лекарства
препоръча ми цитралекс-бил най пречистения антидепресант а и съвместим с кърменето
аз тъкмо се навих да го пия и видях ,че в листовката пише ,,че не е съвместим с кърменето newsm78
и сега умувам да отбивам ли дечко или да отложа антидепресантаnewsm78
още веднъж благодаря за вниманието  bouquet

linna  Hugскъпа къде зачезна ти Hug


Mila mama, попитай задължително дали антидепресантът ти - Ципралекс, е съвмесим с кърменето действително, за да не навредиш на детето.

Успех в лечението, скорошно възстановяване и много усмивки Hug


# 14
  • Мнения: 5 228
и сега умувам да отбивам ли дечко или да отложа антидепресантаnewsm78
още веднъж благодаря за вниманието  bouquet

Ако наистина е наложително да пиеш лекарства, подбре отбий и не се обвинявай за това. Децата ти имат нужда от спокойна и щастлива майка, това е по-важно. Консултирай се и с друг специалист обаче, защото има много алтернативи за лечение.

Общи условия

Активация на акаунт