И аз като повечето - регистрирана, по предпочитам да остана анонимна.
Ситуацията е следната - омъжена съм от 4 години. Със съпруга ми се познаваме от доста време. Бяхме гаджета около една година преди да решим да се оженим. Познавах родителите му, бях ходила в тях n-пъти, правеха впечатление на доста приветливи и мили хора. Сгодихме се, съгласих се да живея в тях докато завърша образованието си /оставаше ми само един семестър+държавния/. Още на самия годеж в момента в който моите родители се запознаха с неговите останаха направо втрещени. Разликата в социалните ни статуси е налице безспорно, моите родители са образовани хора с престижни професии, а родителите на мъжа ми - общи работници. Но в крайна сметка това беше моя избор и нашите не обелиха и дума за това. Конфликтите с родителите му започнаха почти веднага, аз естествено бях в чужда къща и се стараех маскимално да не създавам напрежение, да не налагам мои правила, а да се съобразявам с порядките на тоя нов дом. Но прибира се майкака му от работа нацупена, сумти, мълчи. И това започна да става ежедневие. Била видяла някого, и тя усмихната започнала да се хвали, че им аснаха и те като разбрали коя е и й казват :"Тц,тц изгоря ви момчето!" и т.н. С махленск иистории и клюки не се занимава, затова въобще не реагирах, не мисля, че някой средно интелигентен човек би се впрегнал за подобни неща. Но коментарит езад гърба ми продължиха - курва, боклук....абе направо не ми се говори. Премълчавах аз заради съпруга ми, мин асватбата криво-ляво отново с много напрежение за мен и демонстрации от тяхна страна. Малко след това се изнесохме на квартира. Започнаха да идват когато си поискат, да влизат без да звънят, да ми ровят по шкафовете и гаредробите и т.н. АЯз отново с добрата, нали така са ме учили нашите - все с добрата. Казвах на съпруга ми, започнахме да се караме заради тях. Спряха да идват, умишлено се дистанцирах нещат асе поуталожиха. Роди се дъщеря ми и старата песен започна на нов глас. В резултат на това със съпруга ми се караме постоянно, на тях съвсем човешки без да се карам се опитах да обясня един милион пъти, че щом искат да гледат детето ще се съобразяват с моите правила. Естествено - нищо подобно не се случи! На кърщенето аправиха невероятен цирк, развалиха целия ни празник - и на мен, и на родителите ми. И това го преживях, поговорих вечерта с тях, уж се разбрахме. Но нещата не се променят, напротив, става все по-лошо. Днес вече ми "падна пердето". Взеха детето за една вечер да спи при тях, аз не бях много склонна, но се съгласих, нали и те са баба и дядо да се порадват. Детето имаше малко хрема вчера и аз прецених, че няма нужда да безспокоя джипито за това, а да я заведа в понеделник. Водят ми я тая вечер с рецепта - били извикали те лекарката й и да я прегледа. Побеснях!!! Без да се обадят да попитат, да кажата - просто така. А малката си беше добре, разбирам да се е влошила....Изпокарах се зверски със спруга ми, обясних му, че вече ми писна да търпя и да се съобразявам с хора, които не притежавата елементарна култура. Той очевидно не може да се справ ис тях, караме се постоянно, писва ми и мисля, че единствения изход от ситуацията е развод. Много му е лесно да каже :"Ами аз им казаха, ама....."Писна ми да слушам оправдания от негова страва, и да гледам демнстрации от страна на родителите му. Кажете ми вие аз ли се държа неадекватно, или просто те прекаляват?!?! Развода ли е правилния изход от ситуацията?!?
Ситуацията е следната - омъжена съм от 4 години. Със съпруга ми се познаваме от доста време. Бяхме гаджета около една година преди да решим да се оженим. Познавах родителите му, бях ходила в тях n-пъти, правеха впечатление на доста приветливи и мили хора. Сгодихме се, съгласих се да живея в тях докато завърша образованието си /оставаше ми само един семестър+държавния/. Още на самия годеж в момента в който моите родители се запознаха с неговите останаха направо втрещени. Разликата в социалните ни статуси е налице безспорно, моите родители са образовани хора с престижни професии, а родителите на мъжа ми - общи работници. Но в крайна сметка това беше моя избор и нашите не обелиха и дума за това. Конфликтите с родителите му започнаха почти веднага, аз естествено бях в чужда къща и се стараех маскимално да не създавам напрежение, да не налагам мои правила, а да се съобразявам с порядките на тоя нов дом. Но прибира се майкака му от работа нацупена, сумти, мълчи. И това започна да става ежедневие. Била видяла някого, и тя усмихната започнала да се хвали, че им аснаха и те като разбрали коя е и й казват :"Тц,тц изгоря ви момчето!" и т.н. С махленск иистории и клюки не се занимава, затова въобще не реагирах, не мисля, че някой средно интелигентен човек би се впрегнал за подобни неща. Но коментарит езад гърба ми продължиха - курва, боклук....абе направо не ми се говори. Премълчавах аз заради съпруга ми, мин асватбата криво-ляво отново с много напрежение за мен и демонстрации от тяхна страна. Малко след това се изнесохме на квартира. Започнаха да идват когато си поискат, да влизат без да звънят, да ми ровят по шкафовете и гаредробите и т.н. АЯз отново с добрата, нали така са ме учили нашите - все с добрата. Казвах на съпруга ми, започнахме да се караме заради тях. Спряха да идват, умишлено се дистанцирах нещат асе поуталожиха. Роди се дъщеря ми и старата песен започна на нов глас. В резултат на това със съпруга ми се караме постоянно, на тях съвсем човешки без да се карам се опитах да обясня един милион пъти, че щом искат да гледат детето ще се съобразяват с моите правила. Естествено - нищо подобно не се случи! На кърщенето аправиха невероятен цирк, развалиха целия ни празник - и на мен, и на родителите ми. И това го преживях, поговорих вечерта с тях, уж се разбрахме. Но нещата не се променят, напротив, става все по-лошо. Днес вече ми "падна пердето". Взеха детето за една вечер да спи при тях, аз не бях много склонна, но се съгласих, нали и те са баба и дядо да се порадват. Детето имаше малко хрема вчера и аз прецених, че няма нужда да безспокоя джипито за това, а да я заведа в понеделник. Водят ми я тая вечер с рецепта - били извикали те лекарката й и да я прегледа. Побеснях!!! Без да се обадят да попитат, да кажата - просто така. А малката си беше добре, разбирам да се е влошила....Изпокарах се зверски със спруга ми, обясних му, че вече ми писна да търпя и да се съобразявам с хора, които не притежавата елементарна култура. Той очевидно не може да се справ ис тях, караме се постоянно, писва ми и мисля, че единствения изход от ситуацията е развод. Много му е лесно да каже :"Ами аз им казаха, ама....."Писна ми да слушам оправдания от негова страва, и да гледам демнстрации от страна на родителите му. Кажете ми вие аз ли се държа неадекватно, или просто те прекаляват?!?! Развода ли е правилния изход от ситуацията?!?
Споко, ще се справиш 
Щом не ти изнася и не "играят по правилата ти" гледайте си детенцето и ще видиш колко по-спокойна и щастлива ще бъдеш 
Е, няма да имаш свободен любовен уикенд, но като държиш на правилата е така. Успех ! 
