Не иска да се храни?

Нормално е детето ти да иска/не иска всичко това. Както и да поиска да запали цигара, да пие алкохол, да му купиш наркотик...
ТИ обаче какво ще направиш? Ето, това е интересното. 

Понякога се храни много добре,но не винаги,не го насилвам за нищо...знаете ли от година не е мръднал в килограмите..15 кг е и не повече..не че съм тръгнала и да го тъпча..

Нищо фатално не се е случило. Направи сухата храна приемлива, напр. сандвич с кашкавал и гарнитура салата, хамбургер с домашно приготвено кюфте и листенца салата, сандвич с яйце и сирене и айрян и т.н. Преди години моя приятелка имаше асортимент от домашни сандвичи тип Макдоналдс, за да накара сина си да яде. Освен това вместо супа, можеш да предлагаш домашен зеленчуков бульон в чашка или много рядка крем супа, също в чашка.
Нормално е на детето да му е омръзнала готвената храна и да иска да яде и друг вид храна.
Единствено бих се противопоставила на вафли, кроасани, бискиви и др. подобни като заместител на основното хранене.

това наистина е идея

Според мен е по-добре да го накараш да ти помогне в приготвянето на някаква (не суха) храна, специално да го извикаш, за да му поискаш мнението и да се съобразиш с него (например: кое би било по-вкусно - морков или картоф, дали да сложиш домати или да е бяла супата...).
Не мисля, че е добра идея от една суха храна - купена, да преминеш на друга суха - домашно приготвена.
Ако от сега оставиш той да диктува какво ще яде и какво не... не те виждам като стане тийнейджър.
Как'Сийка ти го е казала много добре.

Ако му спреш боклучавата и суха храна какво ще направи? Ще постои гладен един ден, може да опита да те изнуди, че ще умре от глад, пок накрая ще прояде. Инстинктът ще го накара.
Още повече, че няма да го лиши от жизненоважни храни - чипсове, сладки и др.
Яде това, което му давате. Друг въпрос е как се е стигнало до това положение.

ние сме с апетито стимулиращи, ина4е отказва да пипа храната, дори хляб не искаше, има напредък и огладнява, хубаво да се спазва и режим на ядене под  4ас!днес направо ми стана драго - отиде си взе салам и си отвори бисквитите и си хапна после още малко нашенски сладки и плодово мляко! в4ера пък сама си изяде едно малко млекце, при нас са от 100 гр! абе напредваме полека  и сред децата  запо4на да се показва ,4е може!и тя е на суха пове4ето, отслабна за 2 месеца докато бяхме в бг  1 кг и не можем да го стигнем още!но няколко дни минава по-гъсто ядене!

О да,  за моя голяма тревога и съжаление имаме точно същия проблем! Но сме два пъти по-големи и това ме ужасява! Питам се къде сбърках???  Чета какво пишат психолозите за това ,но ако някой който се е справил с подобен проблем сподели как много ще ме зарадва

Поздрави и успех на мамите в темата 

Не си права!И това съм пробвала, но не помага повярвай ми! Можеш да правиш подобно изказване ако имаш опит с такова дете, иначе просто си говорим как принципно стоят нещата и аз знам че е така, но когато се сблъскаш вече виждаш че този подход не помага!Още повече в училище това продават по лавките, всички ядат това и на всяко дете му се дояжда.Пробвах да приготвям домашна храна за у-ще и в повечето случаи си го връщаше у дома без да го докосне.А на децата им се иска като всички да си носят парички които сами да решат как и за какво ще похарчат!Има деца които ядат чипсове и сладки в несвяст но и не отказват сготвената храна, така че проблема не опира до това да го лишиш тотално от тези неща.Някъде другаде се крие отговора, но за жалост не съм го открила за себе си макар, че имам разни хипотези!

Не сравнявай храната с наркотика!Едното е жизнено необходимо, а другото точно обратното!Изключително неуместно сравнение!

Първо, храната също може да се превърне в наркотик. Всички, които са пристрастени към сладкото, могат да го потвърдят.
Второ - написах това, за да намекна на майката, че ТЯ е човекът, който възпитава хранителните навици на детето си и когато те излязат от нормата, вината не е негова.
И трето, проблемите с детското хранене обикновено съществуват само в главите на вманиачени майки и баби (това го натъртвам, ако по-горните намеци не действат!).
Не искам да обиждам никого, но говоря от името на всички бивши злояди деца, които са били тормозени от близките си в течение на години и които са си отмъщавали по единственият им възможен за момента начин - със зацикляне върху отказа си от храна и превръщането му в  проблем.
Не, моето дете не е било злоядо - не съм му дала шансове да стане такова (не, че не е пробвал). Иначе, като всяко нормално дете, е минавал през периоди на отказ от храна, на отказ от определени ястия, на предпочитание към сухата храна (последните две продължават и до днес), но това никога не е било проблем за мен. Приемам го за нормално и опитвам да го съблазня с нещо, което знам, че ще го изкуши. Но не и неща от рода на бисквити, сладкиши или солети. Тези неща вкъщи се ядат само след като се изяде основното ядене, каквото и да е то.
Отделно, че ми е много трудно да се съобразявам с индивидуалните вкусове на тримата члена на нашето семейство, но се старая и обикновено това се оценя. Харесват, не харесват - ядат, защото това, което е сготвено, е любимо на поне един от нас. На другия ден щастливецът ще е друг. Когато мъжът ми се храни вкъщи - ядем главно течна храна. Когато сме сами със сина - ядем любимата и на двама ни суха - сандвичи, принцеси, пици и т.н., домашно приготвени. Компромисът е ясен на всички и капризи няма.

Тошко също ми е много капризен.
Това не искал...онова не искал,но пък на градинката си вземал и допълнително
В къщи му предлагам какво ли не ...той бонбони искал
Не му се карам...просто като огладнее сам си търси порцията

Бих могла да кажа, че до известна степен съм се сблъсквала с този проблем, но не става въпрос предимно за суха или боклучава храна. Едното ми дете яде повече, а другото по-малко. И то при положение, че у дома се яде предимно сготвена храна и боклучавата е ограничена до минимум (да кажем5-10%). Така, че и двете деца са мои, но са различни. Водила съм битки с бабите, които за по-неядящото дете казваха, че си е такова и трябва да му се "настоява" - да му виси някой на главата и да му се угажда по всякакъв начин само и само да яде. Дори се е стигало до случаи, когато да е имало изобилие от вафли, чипсове и др.подобни или са се правят само сандвичи. И от това положението не ставаше по-добро, а детето ставаше все по-капризно като попадне под обсега на някоя баба (през лятото).
Разказах го надълго и нашироко, за да стане ясно, че не говоря наизуст.
В един момент се чудех каква е причината, защото при 2 деца, при една и съща ситуация, нещата се получават диаметрално противоположни. Стигнах до извода, че даването на непълноценна (само сандвичи и вафлено-чипсово-зрънчовски) храна само задълбочава проблема. Затова бях изхвърлила всички остатъци от боклучавата храна и не купувах абсолютно никаква, и приготвях сандвичи само за закуска за няколко месеца. Искам да кажа, че детето не е отказвало изцяло готвена храна, но ако има кой да му изпълни желанието, хапваше малко готвено, а после искаше от горепоменатите храни. И така, не се купуваха никакви вафлички, а се ядеше само сготвени и започна да се оправя положението. Вярно, че не ядеше колкото другото, но започна да се храни доста по-добре. Сега почти са се изравнили, но по-скоро отдавам разликата на индивидуални особености. Ядат всичко и ако само един ден няма нищо сготвено, започват да си искат сами.
И още нещо - от някъде 5 годишна възраст целенасочено обяснявам каква е идеята на храненето, колко е важно за човека, и с възрастта информацията се обогатява.
Зная, че в лавките се продават само боклуци. Но това си е вече етап от създаването на хранителните навици и потребителска култура. Моите много рядко си купуват нещо от лавката - може би 1-2 пъти на седмица по някоя дъвка или сокче, но не мисля, че е фатално. За закуска в междучасието им приготвям сандвичи, парче кекс, баница или подобно.

Това е принципа и при нас!