Тази вечер разбрах,че това е краят

  • 3 525
  • 43
  •   1
Отговори
  • Мнения: 303
Привет на всички.
Сигурно вече ме познавате,бях се представила преди няколко месеца.
Разликата до днес беше тази,че аз все още се надявах,че той ще се върне.
Но уви-преди час ми каза,че е взел окончателно решение.
Не знам дали има друга жена и не искам да знам.
Нещата между нас не вървяха доста отдавна,още преди да си тръгна,след като родителите му ме изгониха от сем.жилище.
Нищо не съм направила,просто причината е в нашите коренно противопложни характери-той е от село и е възпитан по едн начин,аз-от голям трад и имам др.възглети за живота.
Не се страхувам как ще се справя финансово за в бъдеще,той ще ми плаща 200 лв.издръжка.
Просто се страхувам от самотата и....от себе си.
Той казва,че съм имала ужасен характер и дори собствените ми майка и баща не ме понасяли.
Много ме е страх от самотата,мисля си,че вече никога няма да срещна мъж, с когото да се разбирам.
Последният ми и единствен сериосен приятел,когото съм имала преди него,ме заряза преди 6 г.
Сега той-с тази разлика,че боли много повече,защото имам дете от него,пък и спомените-трудно е зачеркнеш 5 г. ог живато си,просто така.
А най-трудното е,че ще продължим да поддържаме контакти и за в бъдеще,просто законът го изисква.
Аз все още го обичам,пък и няма какаво да си кривя душата-той е хубав,не че аз съм за изхвърляне,но ми е много тежко.
Сега,когато пиша тези редове,сълзите капят от очите ми.
Дайте ми някакъв морален съвет,вие,които вече сте минали по този път.
Как да го изтрия от спомените си?
Надявам се,да размисли,въпре ки,че сълзите ми не го трогнаха.

# 1
  • Мнения: 2 336
Ох, съвет не мога да дам. Защото и аз съм в подобно положение. Това, което мога да кажа е, че страшно ти съчувствам.
Аз вече си мисля, че щом така е избрал е имал правото. Дали ще е щастлив, това е отделен въпрос. Но ако наистина го обичаш го остави да диша. Аз бих се радвала да видя "моя мъж" щастлив, независимо от всичката гадост, която ми причини.
Така мисля аз.
А това за характера е просто някаква си причина. На мен ми казаха, че сме били много различни. И аз като се замисля така е - аз искам всичко да е за благото на семейството, а той за неговото удоволствие. Аз не бих сложила хапка в устата си преди да съм сигурна, че детето ми има какво да яде. А той - поне на този етап си живее елементарния живот (остави ни с неплатени сметки, без да дава пари, живее с любовницата и явно там налива семейните финанси) без изобщо да знае дали детето му има какво да хапне. Ами различни сме.
Предполагам, че и твоят характер е лош. Когато не им изнася си намират разни поводи, за да се оправдаят пред себе си.

# 2
  • Мнения: 4 458
От мен една голяма прегръдка  Hug 
Остваи нещата от само себе си да отшумят. След време болката ще намалее и ще виждаш живота и ситуацията различно а до тогава не можеш да направиш много.....
Поплачи си, излей си мъката (само не в алкохол и други подобни вредни неща). Не се притеснявай за себе си и това, че никой не те понася, хората са казали : за някой боклук, за друг съкровище  Wink

# 3
  • Мнения: 515
И аз бих ти казала ,остави болката да отшуми,няма съвет ,който а ти дам .просто трябва да мине-при всяка от нас е различно това време ,но едно е сигурно _МИНАВА!!!!!!Прави неща,който максимално да те отделят от мислите за него.Излизай с приятели,весели се,колкото и да ти е тъжно,намери някоя която иска да те изслуша и реви само пред нея.Пожелай му щастие в мислите си.Бъди позитивен човек,не мисли зло и доброто само ще те намери.Повярвай ми и мъже ще срешнеш.Сега си свободна жена,изживей тази част от живота си.Никой няма да ти държи сметка с кого си и за колко си.Просто живей.Колкото до характера ти ,не се притеснявай ,на всяка от нас са и казвали това.Ще срешнеш човек който ще обича именно тези черти на характера ти.Смелост.Аз никога не се предадо и сега имам живота за който си бях мечтала,а той остана  на това ниво на което го оставих.Обичам го с цялата си душа ,но не с обич на жена към мъж,а като същество за което ми е ужасно мъчно и искам да е щастливо ,но то не е!!!!Просто за всяка болка има лек и време за което тя отшумява!!!!!Ако искаш може да ми пишеш и на лични и там да си поплачеш!!!!!

# 4
  • София
  • Мнения: 4 493
Обичам го с цялата си душа ,но не с обич на жена към мъж,а като същество за което ми е ужасно мъчно и искам да е щастливо ,но то не е!!!!
newsm78 newsm78 newsm78 е това не мога да го разбера, как така го "ОБИЧАШ"  #Crazy, за мен това е необяснимо - човекът който е наранил и продължава да наранява децатат ти Sick. Аз не мога да го обичам - каквото е имало е минало и си е останало в миналото. Не мога да изпитвам нищо към този човек - нито съжаление, нито обич, нито омраза - абсолютно ми е безразличен, единствените чувства които изпитвам към него - са в моментите в които наранява детето  - тогава го мразя това нищожество и искам да престане да наранява детето.

# 5
  • Мнения: 515
Немога да не го обичам,той е мъжа от когото имам деца.Обичта ми е като към дете ,което зная ,че греши и че ще го боли,но немога да го спра да се опари за да разбере ,че в този свят не всичко е розово.Боли ме защото не го виждам щастлив,защото в очите му се чете досада и болка от всичко.Ние сме в добри отношения по между си,или поне се опитваме.Познава приятеля ми,,иска да съм щастлива с него.Дори преди малко ми каза ,че е болен с температура и на мен всичко ми се сви като знам колко трудно и тежко боледува винаги.През главата ми минаха куп въпроси,дали знае какво да му даде да пие,дали ще отиде на лекар.Мъчно ми е че така се получи между нас ,но най-важното е да останем хора и да се чувстваме щастливи.аз не го мразя,никога не съм краина в отношенията си към него!

# 6
  • Мнения: 39
Здравейте... от доста време присъствам тук четейки.....но без никаква смелост за писане......Всичко е толкова объркано.......да не говорим аз самата колко..... Не искам да ви натоварвам и затова ще се представя с две думи: Всичко започна преди 4 месеца.....изгоних го...но той си го заслужи. Търсеше ме ( МЕН А НЕ ДЕТЕТО)...болеше много....... При всяка наша среща премислях и премислях дали пък не може да получи още един шанс от мен......до вчера....... През един блок от нас, излизайки с детето на вън го видях в кварталното кафене с.....НЕЯ ! От там паника....шаш....детето ги видя.... за да не го злепоставя се покрих презблоковете....причерня ми ! Да, разбирам разделени сме- той може да прави каквото си иска но пък на един блок от нас...... Просто бил намерил това което аз не съм му дала.....направо ужас.... е.... това е краят......

# 7
  • Мнения: X
Рецепта няма.
Хубавото е, че времето наистина лекува.
Много е банално и напоследък само това повтарям, но друго умно не се сещам в момента.

# 8
  • Мнения: 2 336
Обичам го с цялата си душа ,но не с обич на жена към мъж,а като същество за което ми е ужасно мъчно и искам да е щастливо ,но то не е!!!!
newsm78 newsm78 newsm78 е това не мога да го разбера, как така го "ОБИЧАШ"  #Crazy, за мен това е необяснимо - човекът който е наранил и продължава да наранява децатат ти Sick. Аз не мога да го обичам - каквото е имало е минало и си е останало в миналото. Не мога да изпитвам нищо към този човек - нито съжаление, нито обич, нито омраза - абсолютно ми е безразличен, единствените чувства които изпитвам към него - са в моментите в които наранява детето  - тогава го мразя това нищожество и искам да престане да наранява детето.

Не мисля, че обичта е нещо, което може да се направлява. Не можеш да спреш да обичаш просто така. Не само защото е баща на децата ми. Не само защото сме били толкова време заедно. Просто защото го обичам - лош, егоист, с всичките гаври и простотии. Прсто защото е в сърцето ми. Това не значи, че го искам за мен вече.
Искам да бъде щастлив, ако може.

# 9
  • София
  • Мнения: 4 493
Немога да не го обичам,той е мъжа от когото имам деца.Обичта ми е като към дете ,което зная ,че греши и че ще го боли,но немога да го спра да се опари за да разбере ,че в този свят не всичко е розово.Боли ме защото не го виждам щастлив,защото в очите му се чете досада и болка от всичко.Ние сме в добри отношения по между си,или поне се опитваме.Познава приятеля ми,,иска да съм щастлива с него.Дори преди малко ми каза ,че е болен с температура и на мен всичко ми се сви като знам колко трудно и тежко боледува винаги.През главата ми минаха куп въпроси,дали знае какво да му даде да пие,дали ще отиде на лекар.Мъчно ми е че така се получи между нас ,но най-важното е да останем хора и да се чувстваме щастливи.аз не го мразя,никога не съм краина в отношенията си към него!
Обичаш го - защото е мъжът от когото имаш деца ....., но обичаш като непослушно дете  #Crazy #Crazy #Crazy
Ами защо не вземеш пак да си го отглеждаш като лошото ти непослушно трето дете  newsm78 Sick
На мен не ми пука за него - когато е болен, когато има проблеми, когато е щастлив /поне така казва/ - ми е все едно - напълно ми е безразлично когато споменава нещо за себе си.
Не мога да разбера как е възможно да пишеш така за човек който толкова много мъка, болка и разочарование е причинил на двете ти най-скъпи същества /не броя майка ти/. Аз не мога да изпитвам  добри чувства към някого който е наранил така жестоко детето ми.
Явно сме супер различни  Peace и за нас двете обичта има различни измерения

# 10
  • Мнения: 1 809
И аз съм като  dioni .И на мен ми е абсолютно безразличен.Аз също не мога да разбера хората,които въпреки страданията които са им причинени,продължават да обичат човека.Но това не означава ,че не уважавам чувствата им.Всеки е различен.Но се радвам,че не изпитвам нищо към донора,иначе предствям си колко е мъчително и как боли.Но пък калкото и банално да звучи,времето лекува!

# 11
  • Мнения: 1 425
... От там паника....шаш....детето ги видя.... за да не го злепоставя се покрих презблоковете....причерня ми ! Да, разбирам разделени сме- той може да прави каквото си иска но пък на един блок от нас......
И откъде накъде ще се криеш ти? Нека той да се крие. Минаваш, поздравяваш, пускаш детето да отиде при него, ако изяви желание. Няма от какво да се срамуваш. Да й стане ясно на мацката, че се е захванала с мъж, дето си е зарязал детето. Пък после те двамата да му мислят.

Последна редакция: пн, 01 окт 2007, 16:05 от Panther

# 12
  • Мнения: 39
Беше ужасно...... Синът ми който скоро направи 3 год. умира да донора и като го видя........... тати...... аз от там дърпай го......това не е тати....... ужас. Не исках да се появявам защото ще каже че му правя сечено или нещо такова! Нека си живее живота, ама не и да травмирам синът ни! Ох незнам.... даже незнам какво да правя от тук нататек.

# 13
  • Мнения: 623
Panther е много прав. Пускаш детето и не се криеш!!!

# 14
  • Мнения: 4 458
И аз щях да пишя същото - от къде на къде ти ще се криеш  Crossing Arms има дете, няма къде да се скрие от това, а ако наистина е искал не е трябвало да седи на кафе или каквото и да е там с някоя си. А и от къде знаеш какви са им взаимоотношенията, може пък видиш ли да е седнал да и се жалва как не го разбираш и т.н.  Crazy

Голяма грешка правиш че лъжеш детето така Naughty как  искаш то да ти вярва в бъдеще когато на черното казваш бяло и то толкова очевидно.

По другия разговор, и аз съм като Диони, хич, ама хич не ме е еня къде го боли и къде сърби. Бил в болниця на смъртно легло, едва го били отървали - ама какво ми пука на мене, той замисли ли се какво ми е на мене и как аз се справям сама че отгоре на всичкото зарината с пумия бълвана от негова милост - ей така да ми е гадно че не ми стига. Ами не мога да съжалявам дори такива като него - а това е най-лошото защото сме безразлични само към хората които не познаваме и не сме срещали.

Останалото със обичта и желанието да той добре и тям подобни сладникави неща за мен си е обич и надежда да се съберете или просто раздялата не е била коварна и унищожителна. Това е разликата. Този който е преживял тотален разпад и е възкъснал от пепелта не може да се мери с този който е паднал, станал и продължил на пред.  Naughty

Общи условия

Активация на акаунт