истеричен рев при мое''не''

Това е съвсем нормално, предвид възрастта. И при нас ги има тези изблици. Има два варианта и само тях спазвам - или кресвам, че така не се прави или, ако видя, че е напреднала истерията, вдигам рамене и го оставям да си крещи и да реве. Уверявам те, че разбират много добре кога не ги забелязваш и млъкват и забравят. Не се поддавай и не уйдисвай на капризите 

Общо взето, освен да го оставиш да се нареве... не се сещам за друго. Когато Теди ми правеше такива номера, абсолютно невъзмутимо я вдигах от земята и я водех вкъщи.

Наистина рецептата е една - не обръщай внимание и чакай да мине. Опитите да говориш и да обясняваш, да крещиш и да се караш по време на "сценките" съм се убедила, че нямат ефект. При моите близначки този период продължи доста дълго и да си призная на моменти нервите ми не са издържали  Всъщност, от теб се иска единствено да кажеш спокойно - не и да отидеш в другата стая. Дано да успееш! 

и аз 

И при нас има такива моменти с тръшкане , писъци, рев и  при всеки мой опит да го взема на ръце става още по -лошо!Мъча се да не се стига до там като разреша за кратко това , което иска или отклоня в самото начало вниманието му с нещо любимо!
Ако обаче се стигне до тръшкането , оставям го  да си пореве и като му мине му говоря колко съм му сърдита и щом иска аз да го слушам и той трябва да ме слуша !От седмица имаме голям напредък!

Аз навремето гушках и обяснавах че разбирам че му е мъчно че не може и че и на мене ми е мъчно че не може и че той плаче но НЕ МОЖЕ!!!

И ще ти кажа защо....

Проблема "НЕ" винаги има емоционална и рационална страна. И детето реагира и с двете и с разума и със сърцето на твоето НЕ. , само със сърцето отначало и все повече и със разума.
Но ние също трябва да се докоснем и до разума и до сърцето му в този момент.

детенце когато иска нещо, в този момент съществува само това нещо и само това искам и наистина му е мъчно че не може. Дори и и да се оптива да  го постигне с рев, винаги голям прроцент от този рев си е от разочарование. Вече като попреодолее разочарованиеито решава да продължи да реве, ако мине.
нормалната емоционална реакция на майката коагот на детето му е мъчно е да го гушне и да го успокои. което обаче не променя факта че детето иска нещо което не е превилно да стане и затова майката не трябва да отстъпва защото детето е разстроено. може да му помогне да разбере защо не може, за да намали разочарованието и този и следващия път, защото когато знае защо, детето го приема по-лесно, понеже вече ясно разбира че заедно с НЕ-то получава и грижата на мама, не е просто отказ не е черно, а светло сиво ако мога така да се изразя...
Така и емоционалната близост и  увеличаваш доверието на детето в тебе и градиш авторитета си, дори когато забраняваш. Виждала съм деца които се ожесточават и даже удрят майките си като им откажат нещо, и крещят ти си лоша, както и насълзени майки от тази реакция- е това определено не ми се е случвало никога и съм убедена че е благодарение на моя си метод по въпроса.
успех

oceanid чудесно си го обяснила,поне един отговор различен от "да го оставя да се нареве" срещнах,значи все още има надежда...

Аз не мога да се изкажа от личен опит тъй като тепърва ми предстои.Но знам едно-няма да оставя детето ми да се тръшка истерично,а аз да се правя,че не го чувам.При децата за всяко нещо си има причина и следствие и ние възрастните трябва да обръщаме внимание на това.


Досега децата са възприемали всичко като даденост.Играчките им,грижата за тях,всичко им е било осигуравяно.Те не знаят как така "не може" и не могат да го осъзнаят.Плюс това те не са като големите,нямат необходимост да трупат вещи или да ги притежават просто за да ги показват.Когато децата искат нещо,значи те наистина го искат.
Следователно всяко "не" трябва да им бъде обяснявано-просто и ясно,за да могат да го разберат.А те разбират,жалко че понякога подценяваме това им качество.

Аз нямах предвид, че трябва да се каже "не" просто защото "Аз командвам тук и ти ще ме слушаш!" . В никакъв случай! Винаги съм била "за" гушкането на бебетата и обясняването защо "не може" на по-големите деца, но при нас поне никой не ме чуваше по време на истеричен рев - нито когато запазила желязно спокойствие обяснявах, че не може, защото ..... нито когато и аз крещях като луда  Това, в което се убедих е че разговора трябва да се проведе малко по-късно, след като нещата са се успокоили.  . Според мен това е една от многото ситуации при отглеждането на деца, при които няма рецепта, всеки в крайна сметка действа според своите емоции и в зависимост от характера на детенцето си. Всъщност, нещата при нас преминаха от само себе си, аз да си призная съм реагирала различно в различни ситуации.

За детето на тази възраст е жизнено необходимо да се себеутвърждава /в собствените си очи/, да изпитва докъде стига неговия Аз и значимост, изпитва границите и ограниченията, които му се налагат. "Здравословно" е да оставяш детето да се налага за някои важни според него неща, но за правилата, поставени от теб-относно безопасност, поведение, хигиена и т.н. важни неща, да стане ясно, че дори не подлежат на обсъждане и нарушаване. 
Това на теория  ... на практика обаче...моя Кристиян отсега не позволява да не става неговото, след 15 мин. рев аз съм готова на всичко за малко тишина и какво ще става нататък въобще ни ми се мисли