1.През 2002 година баща ми имаше проблеми с простата и си направи изследвания, които показаха, че е болен от рак. Оказа се лекарска грешка, баща ми още си е жив и здрав (желая му още дълги години живот и здраве), но предполагате какъв кошмар изживяхме.
2.През 2004 година отидох на гинеколог при д-р Димитрина Стойчева в ДКЦ1 – Ямбол. Тя ме прати на изследвания за хламидии ( имаше нямакви съмнения).Взеха ми кръв от вената ( понеже д-р Стойчева ги назначи) и след 2 дни ми казаха, че имам хламидии.Тази лекарка така ме наплаши..изписа ми лекарства за около 50 лв. Аз обаче веднага отидох в сливенската ДКЦ1 и там ми казаха,че за изследванията за хламидии се взима сух секрет от влагалището, а не кръв. В крайна сметка – нямах хламидии.
3.През 2005 детето ми се заля с гореща вода и трябваше спешно да постъпи в болницата. Ако знаете с какво равнодушие се сблъсках в хирургучно отделение на ямболската болница. 12 часа нито един лекар не дойде да ми обясни за състоянието на сина ми, аз ходех при сестрите да се моля за дефламол, а те ме отпратиха с думите – Тук не е спешно отделение, ще чакате! А детето го болеше ръчичката, понеже в спешното не бяха пропуснали да му я намажат (не ги обвинявам, те гледаха да намажат местата с по-тежките изгаряния). И така...изкарах една ужасна нощ. Гледах отношението на сестрите към възрастните хора в стаята...нямам думи да ви опиша какво безсърдечие. Реших,че няма да мога да издържа там и поисках да ни преместят в отделна стая. Преместиха ни във ВИП стая, платих 150 лв (по 15лв за всеки ден)...и отношението естествено се промени. А трябва ли да си платим за да се отнасят с нас като с хора?
4.В карая на август тази година детето ми получи болки в стомаха и започна да повръща. Закарахме го в спешното. Прегледа го една лекарка (не разбрах как се казва) и ни постави диагноза – диария и веднага да влизаме в инфекциозно отделение в болницата. Аз и казах : Как така диария? Той няма разстройство. А и изследвания няма ли да му направите? Отговорът беше : До сутринта ще видите ,че ще има диария...(Щеше има разбира се, всеки ще има ако го вкарат в инфекциозно).Отказах. Поисках да му влеят една банка глюкоза и си тръгнахме. До сутринта детето се успокои. Явно беше от гадните летни вируси. Ами ако бях се доверила на лекарката и се бях съгласила да го вкарам в болницата???
5. Не свършвам до тук...Наложи се да заведа детето на ортодонт – обратна захапка. Препоръчаха ми д-р Цветкова, уж специалист с дългогодишен опит. Да , ама не. Тя жената каквото чела и учила преди години – това си знае. Не е наясно с модерните лечения. Още като ми каза, че трябва да ушия някакво примитивно нещо ( т. нар. подбрадник), с което детето да спи и да му опъва челюстта назад , аз се отказах. Без рентгенови снимки, без никакви обстойни прегледи. Заведох го на специалист в Сливен, веднага му направиха рентгенови снимки, потърсиха причината за това забавено развитие на горната челюст....
Миналата седмица на моя син му извадиха трета сливица (заради обратната захапка) в МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ в Сливен . Разбира се, това е съвсем безобидна операция, но все пак ни се наложи 3 дни да общуваме с лекари и сестри. Очарована съм от отношението и вниманието, което получихме от целия персонал – от санитарки до лекари. Специални благодарности на д-р Котов и екипа.
Разстоянието от Ямбол до Сливен е само 30 км. Но разликата в отношението , което съм получавала е като разликата между Земята и Слънцето.
И да не се чудят ямболските лекари защо всички родилки ходят да раждат в Сливен и се водят сливенски граждани. Разбирам,че няма пари, но на пациетна и неговите притеснени близки им трябва само една добра дума.