Здравейте,
искам да споделя историята на моето семейство и едногодишната ни дъщеря Рая.
Детето ни бе на 17 дни,когато попадна в ИДО на "Св.Марина" Варна с мозъчен оток,температура 40 градуса и гной в урината.Благодарение на бързата и професионална реакция на др.Арабаджиева тежкото и състояние бе овладяно.Лекарите се чудеха къде е причината, след като според Близнакова няма аномалия.Чух какви ли не версии.След десетина дни доц.Балев прегледа дъщеря ни и за първи път каза диагнозата"тежка аномалия на отделителната система-хидронефроза и мегауретия на двата бъбрека.Десният е в малкия таз без форма".Бях попарена.Уж Близнакова била добра.От този ден живота ни се преобърна.С дъщеря ни останахме още един месец в ИДО,тъй като тя направи бронхит и пиеронефрит.Докторите не смееха да ни пуснат в къщи докато уговарях ме живото спасяващата операция в Пирогов. Все пак имах щастието да постъпя в детска урология,казвам това защото отделението е непрекъснато пълно и се чака с месеци за да те приемат.
Екип начело с доц.Кюркчиева оперираха четири часа и успяха да спасят десния бъбрек.Направиха цялостна реконструкция на органа.Левият уретер изкараха на кожа с идея да намалят обема на бъбрека и да му улеснят функционирането.Прекарах ме цял месец в Пирогов,в една малка стая-бокс в която има само детско легло и шкаф.Майките спим на походни легла,които като се разтворят едвам се поместват в помещението.Ако няма място се спи и по коридори.За кърмаческо отделение има само една баня и тоалетна,които се използват от всички,Мизерията е пълна.Материалната база не е ремонтирана от много години.А в нея се възстановяват децата ни след тежки операции.Въобще не е лесно да поддържаш нужната хигиена,а лекарите се измъчват да работят в такава обстановка.От общите ни усилия зависи живота на децата ни.Общо взето борбата за живото е жестока,без нужната техника,консумативи и база.
Виждайки нашата дъщеря как ежедневно се подобряваше и бореше за живота си аз си обещах"никога да не се предавам и да направя всичко нужно за нея".Обещах си и да помогна на това отделение.Писах писма,получавах отговори и накрая нищо.
Сега ни предстои отново да постъпим в Пирогов.Условията не са се променили.Доц.Кюркчиева споделя" направих ме Майчина стая,да ви е по удобно ,но не можем да я обзаведем - няма средства за легла.Поне отделна баня и тоалетна имате."Започвам отново с надежда да помогнем.Пиша навсякъде за тези легла- смешно нали.Но при тази немотия в детската урология,ако успеем да ги намерим ще е успех.Знам ,че сама не мога да успея.Затова се обръщам към всички майки, заедно можем да помогнем.
Сега нашата дъщеря е вече на една година.Предстои втора операция за прибиране на уретера.След радио-изотопното изследване се реши да оставят левия бъбрек- да не го махат.Малко радост в очите ни, но борбата продължава.Не е лесно да гледаш дете с проблеми в България.Неуредиците и системата те смазват.Въпреки това няма отказване.
Пиша ви всичко това с надежда да помогнем на детската урология към Пирогов.Знам ,че мненията за специалистите там са различни-от добри до лоши.За нас те спасиха Рая и ни дадоха възможност да отгледаме второ ни дете- да се радваме на първото мамо,да се радваме на първите стъпки,да се радваме на сините и очи пълни с любов и нежност,Заради тях нямаме право да се отказваме,а трябва да продължим напред и да помогнем на хората които дадоха втори шанс на дъщеря ни.
искам да споделя историята на моето семейство и едногодишната ни дъщеря Рая.
Детето ни бе на 17 дни,когато попадна в ИДО на "Св.Марина" Варна с мозъчен оток,температура 40 градуса и гной в урината.Благодарение на бързата и професионална реакция на др.Арабаджиева тежкото и състояние бе овладяно.Лекарите се чудеха къде е причината, след като според Близнакова няма аномалия.Чух какви ли не версии.След десетина дни доц.Балев прегледа дъщеря ни и за първи път каза диагнозата"тежка аномалия на отделителната система-хидронефроза и мегауретия на двата бъбрека.Десният е в малкия таз без форма".Бях попарена.Уж Близнакова била добра.От този ден живота ни се преобърна.С дъщеря ни останахме още един месец в ИДО,тъй като тя направи бронхит и пиеронефрит.Докторите не смееха да ни пуснат в къщи докато уговарях ме живото спасяващата операция в Пирогов. Все пак имах щастието да постъпя в детска урология,казвам това защото отделението е непрекъснато пълно и се чака с месеци за да те приемат.
Екип начело с доц.Кюркчиева оперираха четири часа и успяха да спасят десния бъбрек.Направиха цялостна реконструкция на органа.Левият уретер изкараха на кожа с идея да намалят обема на бъбрека и да му улеснят функционирането.Прекарах ме цял месец в Пирогов,в една малка стая-бокс в която има само детско легло и шкаф.Майките спим на походни легла,които като се разтворят едвам се поместват в помещението.Ако няма място се спи и по коридори.За кърмаческо отделение има само една баня и тоалетна,които се използват от всички,Мизерията е пълна.Материалната база не е ремонтирана от много години.А в нея се възстановяват децата ни след тежки операции.Въобще не е лесно да поддържаш нужната хигиена,а лекарите се измъчват да работят в такава обстановка.От общите ни усилия зависи живота на децата ни.Общо взето борбата за живото е жестока,без нужната техника,консумативи и база.
Виждайки нашата дъщеря как ежедневно се подобряваше и бореше за живота си аз си обещах"никога да не се предавам и да направя всичко нужно за нея".Обещах си и да помогна на това отделение.Писах писма,получавах отговори и накрая нищо.
Сега ни предстои отново да постъпим в Пирогов.Условията не са се променили.Доц.Кюркчиева споделя" направих ме Майчина стая,да ви е по удобно ,но не можем да я обзаведем - няма средства за легла.Поне отделна баня и тоалетна имате."Започвам отново с надежда да помогнем.Пиша навсякъде за тези легла- смешно нали.Но при тази немотия в детската урология,ако успеем да ги намерим ще е успех.Знам ,че сама не мога да успея.Затова се обръщам към всички майки, заедно можем да помогнем.
Сега нашата дъщеря е вече на една година.Предстои втора операция за прибиране на уретера.След радио-изотопното изследване се реши да оставят левия бъбрек- да не го махат.Малко радост в очите ни, но борбата продължава.Не е лесно да гледаш дете с проблеми в България.Неуредиците и системата те смазват.Въпреки това няма отказване.
Пиша ви всичко това с надежда да помогнем на детската урология към Пирогов.Знам ,че мненията за специалистите там са различни-от добри до лоши.За нас те спасиха Рая и ни дадоха възможност да отгледаме второ ни дете- да се радваме на първото мамо,да се радваме на първите стъпки,да се радваме на сините и очи пълни с любов и нежност,Заради тях нямаме право да се отказваме,а трябва да продължим напред и да помогнем на хората които дадоха втори шанс на дъщеря ни.
