Здравейте!Може би и аз ще се присъединя скоро към вас.Ето какво ми се случва.Може би ще бъда по-детайлна в някои моменти,но това е за да ме разберете добре.Извинявайте за което.
Заедно сме от 4 години,имаме син почти на три годинки.Водещото при мен е ,че мъжът ми започна да ми посяга доста често напоследък,като от последния път още не ми е минала пукнатата глава.Досега всеки шамар е бил,когато се скараме заради детето.Аз не мога да възприема неговото държание към малкия,и още повече липсата на такова.Той крещи силно,когато му се кара,детето почти изпада в истерия и когато аз направя забележка,че не трябва да му крещи по този начин, се почва с шамарите.Последния път,когато му се разкрещя беше в събота,защото детето си разля сокчето на масата,а неговата реакция беше"Знаеш ли като ти шибна един,втори път го правиш този номер",при което малкия се разрева,ама силно ,така както плаче,когато е изплашен. При което аз реагирах"Е,какво толкова е станало,ще избърша" И този моя мъж като взема 3-литровата бутилка с безалкохолно,че като заразлива из кухнята и по мен и детето,то милото падна от стола,удари си главата,той се развика и започна да ме обижда-защо се бил събрал с мен,писнало му от мене,и това,което ме засегна най-много,че ме нарече к**ва,а точно за това няма и грам основание-откакто съм с него,дори не съм си помисляла за чуждо.И от неделя насам той си копува храна и си яде нея,аз продължавам да си готвя у дома,предвиждам го като порция.От неделя не ссме си проронили и дума,когато се прибере от работа се изкъпва и ляга в кухнята,става чак на другия ден сутринта,просто лежи и гледа ТВ.Малкия ако отиде при него му обръща малко внимание,колкото да не е без хич и така-аз съм като невидима.Иначе и аз ходя на работа,работя до по-късно от него,но въпреки това аз вземам детето,занимавам се с него,разхождам го и въртя домакинство,а той само ми повтаря(преди да спрем да си говорим)"Аз с детето няма да се занимавам,ти не ми даваш да му се карам,оправяй се сама"И всеки разговор завършва с "Оравяй се сама".Аз вече съм взела решение,засега ще се върна при родителите си,за сега няма вариант да се изнеса на квартира с детето.Само трябва да изчакам да ми мине тримесечното предизвестие за напускане на работа,а може и малко по-рано.А детето отнеделя насам всяка сутрин ме пита"тати що би та ,мамо?Що плака мамо?"Явно доста се е запаметило в детската главичка.
Благодаря на всеки,който имаше търпението да прочете до края и ме е разбрал.Просто виждам,че между нас не е останала вече обич,няколко пъти правих компромиси,но вече не мога,не си струва детето ми да живее в подобно ежедневие и да има баща само на думи,който си стои у дома като мебел и дори не става да му сипе чаша вода,щото то детето не било казало "Тате,искам вода",а викало мен.
Още един път ви благодаря,че ме изчетохте.Но много ми тежи и искам да споделя.
Заедно сме от 4 години,имаме син почти на три годинки.Водещото при мен е ,че мъжът ми започна да ми посяга доста често напоследък,като от последния път още не ми е минала пукнатата глава.Досега всеки шамар е бил,когато се скараме заради детето.Аз не мога да възприема неговото държание към малкия,и още повече липсата на такова.Той крещи силно,когато му се кара,детето почти изпада в истерия и когато аз направя забележка,че не трябва да му крещи по този начин, се почва с шамарите.Последния път,когато му се разкрещя беше в събота,защото детето си разля сокчето на масата,а неговата реакция беше"Знаеш ли като ти шибна един,втори път го правиш този номер",при което малкия се разрева,ама силно ,така както плаче,когато е изплашен. При което аз реагирах"Е,какво толкова е станало,ще избърша" И този моя мъж като взема 3-литровата бутилка с безалкохолно,че като заразлива из кухнята и по мен и детето,то милото падна от стола,удари си главата,той се развика и започна да ме обижда-защо се бил събрал с мен,писнало му от мене,и това,което ме засегна най-много,че ме нарече к**ва,а точно за това няма и грам основание-откакто съм с него,дори не съм си помисляла за чуждо.И от неделя насам той си копува храна и си яде нея,аз продължавам да си готвя у дома,предвиждам го като порция.От неделя не ссме си проронили и дума,когато се прибере от работа се изкъпва и ляга в кухнята,става чак на другия ден сутринта,просто лежи и гледа ТВ.Малкия ако отиде при него му обръща малко внимание,колкото да не е без хич и така-аз съм като невидима.Иначе и аз ходя на работа,работя до по-късно от него,но въпреки това аз вземам детето,занимавам се с него,разхождам го и въртя домакинство,а той само ми повтаря(преди да спрем да си говорим)"Аз с детето няма да се занимавам,ти не ми даваш да му се карам,оправяй се сама"И всеки разговор завършва с "Оравяй се сама".Аз вече съм взела решение,засега ще се върна при родителите си,за сега няма вариант да се изнеса на квартира с детето.Само трябва да изчакам да ми мине тримесечното предизвестие за напускане на работа,а може и малко по-рано.А детето отнеделя насам всяка сутрин ме пита"тати що би та ,мамо?Що плака мамо?"Явно доста се е запаметило в детската главичка.
Благодаря на всеки,който имаше търпението да прочете до края и ме е разбрал.Просто виждам,че между нас не е останала вече обич,няколко пъти правих компромиси,но вече не мога,не си струва детето ми да живее в подобно ежедневие и да има баща само на думи,който си стои у дома като мебел и дори не става да му сипе чаша вода,щото то детето не било казало "Тате,искам вода",а викало мен.
Още един път ви благодаря,че ме изчетохте.Но много ми тежи и искам да споделя.
