Стана ми страшно!

  • 4 316
  • 85
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 895
Чудя се дали винаги си даваме сметка как реагират децата ни на определени реплики, колко страх насаждаме (понякога несъзнателно) в душите им и въобще колко е лесно да прекършиш едно малко човече... Прочетох нещо в един друг форум и ми стана страшно!

Цитат
По тротора вървят жена с две деца. Едното е 6-7годишно момче, а другото пеленаче.
По принцип, когато видя майка с деца си мисля, че е красиво да се създава живот.
Но не, това не е красиво. Тази майка крещи. Крещи на по- голямото си дете.
А то през сълзи се опитва нещо да и обясни.
Тя не чува. Тя е в истерия.
Удря го няколко пъти по главата. Казва му, че сега ще се обади на БАЩА МУ и ще види ТО, какво ще стане. Изважда си телефона и започва да набира номер.
Детето до този момент тихо хлипаше, но чувайки думите на майка си изпада в паника.
Втурва се към ръцете и в опит да и попречи да телефонира.
Тя го отблъсква грубо.
То се хвърля пак и пак, но разбирайки колко е безсилно, с най- жалният глас, който съм чувал, умолява майка си да не се обажда.

- Мамо, мамичко... Моля ти се мамичко не му се обаждай...

Тя се смилява над него. Прибира телефона.
Момчето прегръща майка си през кръста.
Тя го удря още няколко пъти по главата. Явно това я успокоява и нея по някакъв начин.
А детето сякаш дори не усеща тези удари. То вече е спокойно.
Всичко е наред- няма да се обадят на баща му. Този път няма.
В очите му бавно угасва ужаса от преди малко.

Групичката от трима нещастници продължава пътя си.....

# 1
  • Мнения: 1 564
Разплаках се и ми стана мъчно за момченцето.Тази жена според мен в никакъв случай не заслужава да се нарече мамичко.Горките деца. Cry

# 2
  • Мнения: 2 821
Макар и да незнаем предисторията на тази истерия, прави лошо впечатление. И на мен ми дожаля за детенцето Cry

# 3
  • Мнения: 8 999
Ама не бързайте да се разплаквате така наивно. Вие знаете ли каква е предисторията? Знаете ли защо майката е постъпила по този начин? Аз не знам и затова не мога да я съдя.

# 4
  • Мнения: 338
Това разказ на очевидец ли е ?
Горкото дете.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 179
Субективно разказана историйка... не ме впечатлява, т.к. няма как да се убедя в достоверността й, още повече че сигурно е минала и през доста редакции.

Принципно всеки сам решава по какъв начин ще вузпитава респект у децата си - някои го правят с шамари, други със заплахи, трети с разговор, доводи и умерено изграден авторитет. Това не е нещо ново.. Даже навремето, ако си спомняте в старите БГ филми отношенията деца/родители бяха доста интересно представяни - основно бой, наказания и никакъв диалог...

Та никак не ми е страшно на мен, всичко е в реда на нещата, просто се убеждавам, че прогреса в междуличностните отношения е минимален.

# 6
  • Мнения: 809
Ама не бързайте да се разплаквате така наивно. Вие знаете ли каква е предисторията? Знаете ли защо майката е постъпила по този начин? Аз не знам и затова не мога да я съдя.
Напълно подкрепям.
Щом майката прибягва до друга заплаха - в случая бащата, самата тя не е такова чудовище.
По-страшно ми става от това, което ще последва, щом се намеси таткото. Явно има и по-страшно.
Макар че може самото дете да е направило нещо наистна лошо - което да е навредило на него самото или пък на бебето.
Просто без да знаем подробности, не можем с леко сърце да бъдем съдиници.

# 7
  • София
  • Мнения: 392
Каквато и да е предисторията,този ужас ,който детето има от баща си ,не е случаен.За майката пък изобщо не искам да коментирам,в крайна сметка на 6-7 години какво толкова може да е направило,да е убило човек ли?Щом детето се опитва да обясни нещо,значи може да се комуникира с него и по друг начин,освен с удари и то по главата! #Cussing out

# 8
  • Мнения: 5 468
Имах веднъж среща с една майка, която беше с двете си деца в болницата, в нашата стая. На малкото (2 годишно) му беше разрешено всичко, на голямото (3 годишно), не му беше разрешено да сгреши в нищо. За всяко нещо получаваше шамар по бузката. Беше до нашето легло. В такъв момент се чудиш, какво да направиш... И на мен, и на другите майки в стаята, ни беше писнало от това отношение към голямото дете и мърморехме, но зад гърба на майка му. Един ден, тя даде вода в едни пластмасови чашки и на двете деца. Голямото с уплашен глас каза, че е направило малка беля и е поляло одеялото. Майка му отиде при него и констатира, че е направило не малка, а голяма беля и го удари. Сипа му пак вода в чашата и пак му даде, то през сълзи каза, че си е поляло пижамата. Тогава видяхме всички, че дъното на чашата е пукнато и водата изтича оттам. Не можех да гледам, как го удря за всяко нещо и й казах, че сега би трябвало да му се извини, че го е ударила, че е оляло одеялото, а всъщност чашата му е била пукната. Тя се ухили и каза, че на 3 годишно малко й е интересно, как би могла да се извини... или нещо такова. Всички деца в отделението опищяваха света, като идваха сестрите с инжекции и хапчета, само това дете седеше и не смееше да гъкне, нито като му слагаха абокада, нито когато му правиха инхалации. Ако се случеше за нещо да ревне, майка му почваше да му удря шамари и да го кара веднага да млъкне. То си надуваше бузките, почервеняваше цялото и така страдаше. Душеше се от рев отвътре... Дете с астма. Такова 3 годишно дете не бях виждала. Гледаше умно и се чудеше, как да угоди на всички. Веднъж се спречкаха с моето дете, че искаха един и същи молив. Майката отиде и удари нейното дете - дежурния шамар по бузата... аз ревнах и изтръгнах молива от ръцете на детето ми, за да го дам на детето й... това дете беше много нещастно. И обичаше майка си, какво да прави... гледаше я като Господ.
Това беше преди 1 година и още не мога да го забравя. Често се сещам за този Иво, който сега е на 4-5 години и, кой знае, какъв живот има... Не можахме да му помогнем по никакъв начин Sad.

# 9
  • Мнения: 14 133
Ама не бързайте да се разплаквате така наивно. Вие знаете ли каква е предисторията? Знаете ли защо майката е постъпила по този начин? Аз не знам и затова не мога да я съдя.
Кавото и да е направило детето, трябва ли да го удря , още повече по главичката? Cry  newsm78

# 10
  • Мнения: 2 910
Каквато и да е предисторията или историята след това, това е ужасно и ми е много мъчно за детето Sad

# 11
  • София
  • Мнения: 7 097
Много тъжно наистина...И аз се разплаках...Но това е реалността - има и такива родители, има и такива деца...

# 12
  • Мнения: 512
Разказ на очевидец (мой познат) - в автобуса жена, прибираща детето си от училище, и въпросното дете се карат за нещо. В един момент на нея така й прикипява, че слизайки на спирката вече от шамари е преминала на бой по главата... с чадър.
Моят познат се приближил и казал: "Госпожо, да ви дам направо пушка да го застреляте?"

Та - не знаем предисторията, наистина, но никак не мога да си представя, че такива действия са оправдани.
Да не коментираме заплашването на дете със "сега като кажа на..."  #Cussing out

# 13
  • Мнения: 649
Не съдя никого - всеки възпитава децата си съобразно възгледите и възможностите си. Откакто имам дете съм попадала в доста ситуации, които преди ми се струваха невъзможни - напр. при вида на  хленчещо или тръшкащо се дете по улиците си мислех, че това с моето дете няма да се случва, но ето че..... #Crazy Shocked

# 14
  • Мнения: 8 999
Колкото до заплашването, че ще каже на бащата, не сте прави веднага да си мислите най-лошото. И аз заплашвам моите деца, че ще кажа за някоя беля на баща им, а те изпадат в ужас, не защото той ги бие или наказва, а просто за тях, тъй като го виждат много по-рядко, отколкото мен, той е ...хм, как да кажа - полубожествен образ. По-скоро ги е страх да не го разочароват, да не им се разсърди.
И не мисля, че тази майка е "удряла" детето по главата - може би просто го е "пернала" няколко пъти, което не е равнозначно на това да го пребие от бой.
И защо никой не съчувства на горката майка - кой знае какво е направило това дете /и за кой пореден път/, че в безизходицата си тя е била принудена да го ошамароса.
Е, това са само чисто хипотетични разсъждения.

Общи условия

Активация на акаунт