Страхувам се от яслите

Нищо не трябва да може да прави сама, за да посещава ясла! На всичко ги учат там, преобличат ги (те и в първа група на градината много от тях не се справят с блузите и чорапите си), хранят ги, слагат ги на гърне, но са си с памперсите, учат ги да пият от чаша, но ако детето не може му предлагат личното шише с вода/сок, е не ги приспиват, но повечето се научават да заспиват сами много бързо. Децата много копират и искат да са като другите, така че се научат на всичко много бързо. Дано и хареса и бързо свикне, пожелавам ви успех и споко, няма не научило се дете  !

Всичките тези неща ги научават в яслите.
Няма и да се усетиш колко бързо ще стане това.

Сама ще видиш, че с всеки изминал месец детето ще е научило по нещо. И аз на тази му възраст общо взето взех да се притеснявам, но той бързо расте. Всеки месец, даже всеки ден ме изненадваше с нещо ново. изведнъж пропи от чаша, а малко преди това пиеше от биберон. И то от стъклена чаша за възрастни. Изведнъж започна да пие директно от шише, без някакъв адаптор за деца, а директно от шишето и то от тези двулитровите, а беше само на 1,9 год. Сега вече е на 1,11 год. и прави опити да се облича сам и почти винаги успява. На гърне още не се е научил, но аз и не бързам. На ясла е вече 4-ти ден, ходи с памперси, хранят го, въпреки че той може да яде сам. само приспиването ни е проблем. Днес ми казаха пак да го оставя да спи там следобед. Вчера е заспал долу-горе, когато другите деца е трябвало да стават. Ужас. И на мен всички ми казват, че децата се научават на много неща в яслите, но на мен ми е неспокойно.
Желая ви бързо адаптиране, когато тръгнете на ясла! Уверявам те, тогава това ще ти е по-голямо притеснение.

Всичко, което са ти казали дотук е 100% вярно.

Моят съвет обаче е, да се отърсиш по някакъв начин от този си страх и опасения. Детето ти със сигурност усеща тези твои страхове и съмнения, възможно е да й ги пренесеш неволно върху нея, и когато дойде времето за ясла, да тръгне неуверено и със страх. Настрой се позитивно, отърси се от страховете си и мисли за яслата като за едно добро място, където детето ти ще се научи на куп нови и полезни неща, ще стане по-самостоятелно и ще се чувства добре.
То си е и така де.
Но позитивния подход ще е от полза и на двете ви.

Успех   

а не е ли добре направо да почне детето на градина, т.е. на 3 г. или поне 2,5 г като стане? извинявам се на авторката, ако има  против, ще пусна отделна тема.

И аз бях с такива притеснения. Беше ми мн. трудно да я пусна на ясла. Тя беше в оби линни мн. контактна. Беше без памперс, пиеше от чаша, можеше да се храни и т.н. Беше на 2г. точно като запачна.  Със започването  на яслата се научи на мн. неща. За 10 дена се отпусна да говори мн. повече и то думи които аз не съм използвала. Започна мн. свободно да си говори. Там се учат сами да се дправят  и да си борят.  Това е подготовка за живота. Аз лично в началото исках дая спа беше ми мн. трудно от емоционална гледна точка като теб. Но после като усетих свободата и разбрах, че и тя се чувства добре почувствах се удовлетворана. децата гледат едно от друго е се научават по-бързо, защот искат да подръжават един а друг.  Моята Йоана преживя голям стрес отначало. Започна да плаче през ноща и да се напикава и то не само прен ноща, а и през деня просто се изпускаше. Но с повече говорени и търпение се преодолява това. Всеки ден се напикаваше в леглото слеобед в яслата. Бяха ми казали да и донса памперс. Но аз отказах. Всичко това го преодоляхме като започна да ходи редовно на ясла. И так сега сме на градина. И от втория ден пак започна да плаче. И на мен сега ми е свито сърцето но знам че тя там е сред своите приятели и се чувства по- добре отколкото да скучае с мен.
Ще вдиш че ще успеете.

Да, сигурно и на дъщеричката ми ще й е по-лесно ако е по-големичка когато тръгна на градина, но моето майчинство свършва когато тя стане на две години /идната пролет/. Трябва да се върна на работа, а предстои и едно лято, през което трябва да я гледаме всички - аз, съпругът ми, бабите. И ще е на година и четири, пет месеца като започне яслите. Повече просто няма кой да я гледа, всички работим. Не мога да загубя работата си заради няколко месеца. А и децата ги приемат само в началото на учебната година, не по средата. Нямам друг избор.