д-р Владимиров

  • 1 489
  • 9
  •   1
Отговори
Здравейте,бахте ли ми дали координати за д-р Владимиров.Бях се насочила към д-р Стаменов ,но очевидно няма да е тази година ,което е много жалко.Ако имате предложения за друг добър лекар пишете.Благодаря ви.

# 1
# 2
  • Мнения: 148
Доктор Владимиров е чудесен избор. Аз имам своето слънчице след 12 годишно чакане, благодарение на неговия екип. СТИСКАМ ПАЛЦИ И УСПЕХ!

# 3
  • Мнения: 2 423
bubaranski от първи път ли стана разкажи ако имаш желание Hug

# 4
  • Мнения: 148
bubaranski от първи път ли стана разкажи ако имаш желание Hug
От както се регистрирах във форума, разказвам накратко моята история няколко пъти и се притеснявам малко да не съм досадила на момичетата. Но тъй като тя е с щастлив край, продължавам да я разказвам на всеки, който иска да я чуе. А ето я и с подробности:
Семейна съм от 1995 год. Две години след това тръгнахме по доктори - първо отидохме в клиниката на д-р Табакова. Направихме доста изследвания, видя се, че спермограмата на мъжа ми не е съвсем добра и тя му предписа Трибестан. Това, което тогава не ни хареса, беше, че веднага заговори за ин витро. А ние бяхме съвсем млади, и тъкмо бяхме тръгнали по доктори... Как така от първия преглед и направо към последния вариант - ин витрото. Не бяхме съгласни. Минаха трите месеца, през които съпругът ми пи трибестан. Направихме отново спермограма и уж всичко беше наред. Характеристиките бяха сериозно подобрени. Докторите (от МД) казаха - действайте! Правете бебето - сега е момента! И така още две години. После изненадващо ни откриха хламидии - така и не разбрахме точно как се прихваща това чудо! А лечението е доста трудно, почти цяла година се лекувахме с антибиотици по схема (пиеш, почиваш и пак пиеш... и непрекъснато изследвания). После уж всичко се оправи. Излекувахме хламидиите, спермограмата беше добра, но пак не се получаваше. Времето минаваше и така още година - две. После правихме 3 инсеминации. Нищо не се получи. Казаха цветна снимка - ок, и това направихме - всичко при мен беше наред. Папката с изследванията приличаше на романа "Война и мир". Продължихме да ходим по доктори и да правим всевъзможни изследвания - австралийски антиген, съвместимост на партньорите и какво ли още не. Всичко излизаше в норми. Накрая (поне ние си мислехме, че това е края) се записахме за ин витро в бившата "Тина Киркова". Диагнозата, с която бяхме записани в документите беше "необясним стерилитет". Ходихме няколко пъти на подготвителните прегледи. Пуснахме отново и изследванията. Но обстановката там никак не ни допадна. В кабинета за преглед ни вкарваха по 2 жени едновременно. Докато преглеждат едната, другата се подготвяше - абе нещо като на военна комисия (доколкото ми е разказвал мъжът ми). Мен лично това допълнително ме травмира и бях готова да се откажа. Тогава излязоха резултатите от изследванията и се оказа, че спермограмата на съпругът ми е много лоша. Казаха ни да отидем на андролог. Потърсихме информация за някой добър лекар и се озовахме пред кабинета на д-р Милен Кацаров. Бяха му необходими точно 20 минути, за да установи, че съпругът ми страда от варикоцеле - разширени вени в областта на тестисите, които се оказва, че са много често срещана причина за мъжкия стерилитет (интересно защо 9 години никой не се беше сетил). Направихме операция, но за съжаление след 6 месеца резултатите от спермограмата не бяха достатъчно добри. Тогава д-р Кацаров ни препоръча като единствена възможност ин витрото. Помолихме го да ни насочи към най-добрите по негова преценка специалисти и той ни препъръча клиниката на д-р Владимиров. Така точно 10 години след началото на семейния ни живот, през 2005 год. се озовахме в клиниката на д-р Владимиров. Оказа се, че единствения ни шанс е ИКСИ - инжектиране на сперматозоид директно в ядрото на яйцеклетката (методът  се използва при наличие на мъжки стерилитет). Преди да направим ИКСИ направихме и две автоинсеминации - искахме още веднъж да опитаме, преди да преминем към "тежката артилерия". Инсеминациите бяха неуспешни и през ноември 2005 год. започнах стимулация. Произведох 18 яйцеклетки, от които се получиха 9 ембриончета. Веднага направиха трансфер на 3 ембриончета, а останалите 6 замразихме. Коледата на 2005 год. беше най-щастливата в нашия живот - бях бременна с близнаци. От трите ембриончета две се бяха имплантирали. За съжаление радостта ни беше краткотрайна. В 9 и 10 гестационни седмици изгубихме първо едното, а след това и другото бебе. Правиха ми абразио в МД, като в стаята ми имаше жена, която се отказваше от детето си (живо и здраво момиченце). Представяте си как съм се чувствала! Колко сълзи съм проляла за моите бебчета, и сега като видя близнаци, сърцето ми се свива. Правихме всякакви изследвания, за да разберем каква е причината за аборта, включително генетични - не се установи нищо. Е, наревахме се и продължихме напред. В началото на октомври 2006 год. направихме трансфер на 2 от нашите замразени ембриончета и ... заминахме на екскурзия в Испания. Решихме този път да го караме, все едно нищо не се случва, защото се страхувахме от разочарованието и болката. Изкарахме си екскурзията (на която се спукахме от ходене пеша), после се върнахме в България и отидохме на преглед при д-р Владимиров. Даже тест за бременност не си бях правила. И... той видя плоден сак. Едното от ембриончетата беше започнало да се превръща в бебче. Не смеехме да се зарадваме. Най-много се страхувах до 12 г.с. Струваше ми се, че после нещата ще са по-спокойни. Д-р Владимиров следеше цялата ми бременност. Започнахме превантивно фраксипарин - ежедневно по 0.3 единици. Непрекъснато правехме кръвни ехогравски и изследвания. В 4-я месец започнах да качвам кръвна захар. Д-р Владимиров ме насочи към д-р Катя Тодорова - ендокринолог от МД. Освен гестационен диабет, се оказа, че имам и болестта на Хашимото. Започнах да получавам и кантракции. Така, от петия месец до края на бременността ми пиех по 18 хапчета дневно + една инжекция. Но след всичко разказано до тук - на 17.06.2007 год. станах щастлива мама на бебче - сладоледче (така шеговито наричаме със съпругът ми нашето бебче от замразен ембрион). Имам страхотна дъщеричка, която озари живота ни и ни върна вярата, че когато човек много силно иска нещо и се бори за него, рано или късно, чудото става.
Това момичета е пълната ми, доста дълга история. Разказах Ви я най-подробно и дано с това да не съм Ви отегчила. КУРАЖ И УСПЕХ НА ВСИЧКИ!

Последна редакция: вт, 11 сеп 2007, 16:30 от bubaranski

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 3 193
Бубарански,историята ти изключително много ме развълнува!Благодаря ти,че я сподели с нас.Пожелавам ти на теб и цялото ти семейство много щастие и радости с вашето "сладоледче"!

# 6
Бубарански, наистина историята ти заслужава да се прочете и човек да се бори до край. Бъдете щастливи!  bouquet

# 7
  • Мнения: 2 423
Бравооооооооооооо smile3501 smile3501 smile3501 на вас и д-р. Владимиров браво

# 8
  • Мнения: 1 950
Браво bubaranski , такива истории трябва да се разказват непрекъснато Hug
Браво на д-р Владимиров, браво и на вас Hug
Много щастие ви пожелавам  bouquet

# 9
  • Мнения: 1 029
Бубарански, страхотна история, копирай я, ако искаш и в темата за успехи по-нагоре"Как се сбъдна мечтата ни".
Благодаря ти за хубавата история и много щастие!
Hug  bouquet Hug

Общи условия

Активация на акаунт