Търся едно детско стихче, ама....

Лече Буболече

Там в гората, там далече
расло Лече Буболече.
Мъничко, с кафява дрешка
и носле като черешка
с две оченца да си гледка
с шест краченца да си шетка,
с гладко гръбче и муцунка
сладко мама да го цунка.
На листенце си седяло
от роса попарка яло.

Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:

На възглавничка от лайка
спи ми чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли!

Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли.

Чудно лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
Тръгнало веднъж за гъбки.
Леви, десни!
Леви, десни!
Ех,че срещи интересни!

Под листо от дива круша
Спряло, коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
Да му каже “боц” с мустаче.

Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
Спряло да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.

После взело да се люшка
На листец от теменужка.
И съгледало черупка –
орех с провъртяна дупка.

Мушнало се до средата
И настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,мрънка –
ни навътре, ни навънка!

Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? –
някой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(Палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)

А горкичкото юначе
Почнало на глас да плаче –
там в гората, там, далече:
- Аз съм лече-буболече –
галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.
С две оченца,
да си гледкам.
С шест краченца,
да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка.

Ах, ти, лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.

Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка,
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.

На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.

Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало,
засияло –
там, в гората, там, далече...

Джиджа, много благодаря  То било много дълго бе

 , длъжко ами, чудих се дали да ти пускам цялото 

уф,на 4 г. го рецитирах това стихотворенийце и така ми е влязло в главата,че още го поня.

Аз пък не бях го чувала,но много ми хареса

ЕЙ, ама много готино стихотворение. 
Аз пък сега се опитвам да се сетя за следното:

Там под старата върба
става дружна веселба....

Ако някой го продължи ще се радвам-много го обичам, а съм го забравила.

Там под старата върба
става дружна веселба.
Пее жаба-жаборана,
Лиса бие барабана,
а едно мишле отпред,
свири бодро на тромпет.
Хопа-хоп!Хопа-хоп!
Тропа-троп, тропа-троп!
Но заръси ситен дъжд,
пръснаха се изведнъж!
Само жаба-жаборана
да си пее там остана.

много сладко стихотворение, да

мен ми беше любимо и това:


         РАБОТНА МЕЦАНА

Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.

Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!

Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!

Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!

Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!
 
А пък, мечетата трички,
дълго играли самички,
ходили те на разходка,
 пускали дървена лодка,
в бистрото бързо поточе,
що през гората клокочи.
Обедно слънце изпекло,
тихо най-малкото рекло:
"Време за ядене стана,
няма я мама Мецана,
няма ни крушка, ни дрянка,
дай да полегнем на сянка."
После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.

- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!

Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.

Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!

това и аз много го харесвам.

и аз
някои части от него ги бях забравила,
но сега си ги припомних 

Като заговорихме за стихчета,има една песничка,която синът ми много харесва да му пея,ама не съм сигурна дали е вярна и май не я знам цялата. Дано някой се сети-
Виждам те,гледам те,
с теб играя аз,дете.
Ако искаш заповядай
да направим колело

Май беше силна импровизация,но това знам от нея,а и аз много я харесвам.Ако някой се сети моля да напише текста 

steli76, мисля, че е от игра за локомотив...

Виждам те, гледам те,
С теб играя аз, другар.
Ако искаш, заповядай
Да направим влак така!

Ау, каква страхотна темичка!