Какви очаквания имахте през бременността?

хубава темичка 
аз съм жив пример за това как очакванията се разминават с действителността. историята ми накратко: забременнях непланирано от дългогодишния си приятел. дойде ми като гръм от ясно небе и след кратки колебания вече се знаеше - ще ставам майка. тогава не бяхме в бг, прибрахме се и след време започнахме ремонт (трябваше да живеем у тях). та започна ремонта и аз се развихрих. исках стените в тъмна охра, плътни кафяви щори, или пердета и на всяка цена едно старо любимо бюро. представях си как по цял ден си седя на лаптопа (вършейки нещо важно), а бебето си лежи в креватчето (и прави нещо си; изобщо не се и замислях какво  ). освен това детето нямаше да има дрехи с безумни апликации и във приятни бебешки цветове, лъскави пластмасови играчки и т.н.  а за кърменето ... тогава още не се и замислях за това.
в крайна сметка стените ме разубедиха да са в светъл тон, пердетата прозрачни, а бюрото - като се роди бебето и ако трябва, ще ми го докарат. сами се досещате, че до него така и не се стигна. синът ми прекара първите си 6 месеца само на ръцете ми (така спеше през деня). в креватчето си влезе точно няколко пъти, колкото да покаже, че не му харесва, а важните ми дела пред компютъра се оказаха не толкова неотложни. има купища дрехи с безумни апликации, както и доста лъскави бебешки играчки. а за кърменето ... то нямам какво да се мисли; просто се случва.
 

Аз бях силно заблудена  Знаех само, че ще кърмя 10 месеца - докато бях бременна, това беше най-дългият срок кърмене, който чух от по-възрастна позната на майка ми (после разбрах, че баба ми е кърмила до 1,2 и 1,4 години, ама...) и реших, че и аз толкоз.

Купих си една мегасмотана помпа за кърма на Чико, с която се измъчих... после се научих да се цедя на ръка, но с много груб масаж. Баба ми веднъж ме видя и се оцъкли  'Няма ли да си повредиш гърдите така?' Права беше жената, но какво разбирах аз тогава.

В сутиена слагах тензух - даже не знаех за специални подплънки или по-простия вариант с половинки ежедневни превръзки... Като видях дантелените подплънки на Авент по-късно, от радост си купих - макар че детето беше вече към годинка и отдавна не ми изтичаше спонтанно кърма. Сега стоят завряни някъде си.

За самото бебе нямах кой знае какви очаквания - тя и не беше много ревлива, та тук телевизионните бебета общо взето не ме подведоха  После вече знаех повече и не се изненадвах особено.

Вярвах на педиатърката си - хранене на 3 часа, вода със захар, цедене до откат, захранване на втория месец със сок... докато системата не рекошира - на 40-ия ден бебето беше свалило, вместо да качи и дохранвах с изцедена кърма (вместо с АМ, за което педиатърката настояваше, тъй като е очевидно, че кърмата ми не е хранителна); сокове почнах, но като каза и пюрета, с майка ми ни се видя много абсурдно - тогава и се разрових за инфо истински сериозно, намерих Книга за кърменето и чужди сайтове (тогава на български нямаше нищо друго почти)... всъщност педиатърката ми и тези перипетии са причината да ми дойде идеята за този форум  и преводната Библиотека, та имаше всъщност полза в крайна сметка.

По системата 'яж, за да има мляко' ядях в началото насила, после вече по навик с удоволствие - 5 порции основно на ден, грух 
От общо качени 10 кила за 9-те месеца след раждането имах 3,5 отгоре. До 40-ия ден бях станала къде 65 (висока съм 160) и бях истинското изображение на 'бело, па дебело', но вече без корем за оправдание...(от време на време изненадвам познати със снимки от онзи период  ) Пиех повече, отколкото имах нужда - 4-4,5 литра на ден, за всеки случай - току-виж от това ставало млякото...

Изобщо, много бях смотана, но и преди четири години имаше много по-малко информация... Сега, разбира се, много повече неща са ми ясни, но пък разбирам майките, които не са имали кой знае какво инфо в авант и шокът, който истината може да представлява 

Хехе, наистина хубава темичка. ))))
Де са включа и аз, че и очакванията  ми са съвсем пресни и кърменето, или по-точно изцеждането на кърма. )))

Тъкмо блаженно си броях оставащите седмици до термин и моята красива госпожица хвана всички ни по долни гащи, когато реши да се роди в 32г.с.
Аз все си виках, ще прочета кърмаческият форум по-сериозно след 1-2седмици. Не че не бях влизала и чела, но не толкова задълбочено.
Поне се бях подготвила и още в началото на бременността си бях взела помпа за кърма на Чико, която в последствие се оказа живо мъчение. ))))
Та, роди се госпожицата, на 3тият ден вече имах коластра, на 4тият кърма. Започнах аз с въпросната помпа и още на първият път ръцете ми омаляха. ))) Слава богу от няколко дни съм с помпа на Авент, родих се. ))))
Още не знам какво точно е кърменето - но от изцеждането вече имам опит. ))))

   Очаквах, че бебето ще си спи в креватчето  След 3-4 безсънни нощи в разходки, реших проблема (за ужас на бабите ) като започхнаме да спим тримата заедно.
   Знаех, че ще кърмя, това не съм го подлагала на съмнение и въпреки всичко си купих комплект шишета и биби. Събират прах в кутията, едно се подмята уж за вода.
   Събрах цяла колекция залъгалки и после реших, че бебето може да мине и без тях... е не стана съвсем така, ползвам една за спешни случаи.

Мислех, че 6 месеца е мноооого дълъг срок за кърмене. Мислех, че и дотогава бебето само ще спи и ще яде-като по часовник(прословутите 3 часа). Представях си първото лято без корем(тъкмо дребният да е на 1 годинка) по цял ден на плажа, малкият при майка ми(тя е учителка, и лятото е в отпуска), а аз след зимата, когато уж щях да спирам да кърмя да се пукна от фитнес и плуване, за да стана пак една стройна мама:). Представях си как по цял ден ще се шляя из Морската градина, с шишетата в количката, и кой кат' мене...Не бях чувала за предимствата на кърменето, пък камо ли за помпи, подплънки , сутиени за кърмачки и дрън-дрън. Единственото ми занимание през бременността ми беше да се разхождам, да се храня здравословно, и да досаждам на доктора си, че не искам да ме боли като раждам. Работех до 8мия месец, и хич не ми е оставало време да чета, въпреки че преглеждах bg-mamma, но не и форума. И като се роди дребния, първите кърмения бяха по-болезнени от самото раждане. Ревях и виках да ми бият инжекция да ми спре кърмата, че не издържам. Пъхах си тоалетна хартия(не ми се смейте) в сутиена, който по-скоро беше подходящ за peep show, отколкото за родилка, ама от'де да знам. Мъжът ми настояваше да кърмя, през час трамбоваше до родилното, 4 помпи ми донесе, крем за зърна ми донесе, само и само да не се отказвам(той е живееше дълго време в чужбина, и от някакъв негов приятел знае за изкл.кърмене до 6месец и т.н.). Е, с много рев и болка избутах до 3месец. И тогава дойде ред на педиатърските простотии-дадох 2-3 пъти сок от ябълка, и стана белята...колики, запек, откриха и АБКМ, направо ад под небето. Ама и азпродължавам с кърмене на 3 часа, и нито капка преди да е цъкнал часовника. И гледам и да не го нося детето, че да не го разглезя. И тогава дойде просветлението-пуснаха ни най-накрая интернета, и развръзката е ясна:) Щастливо бебе и по-спокойна мама:)Отново ви благодаря:)    

Ами и аз като повечето - бебето се буди да яде през 3ч, спи нощем, а аз си чета книжки по градинките, нашите помагат и шапка на тояга. С първото дете горе-долу го добутах до тази блажена картинка, защото кърмих само месец и половина (нали знаех, че майка ми мен не ме е кърмила, защото не е имала кърма, а брат ми - само 20 дена, така че като взе да реве детето към 6-тата седмица, започнах директно с добавките и приключихме безславно). Е, детето мрънкаше и хленчеше, но поне не ревеше и горе-долу спеше нощем, пък и много го оставяхме на баби, така че телевизионните ми очаквания почти бяха покрити. Взех да се нервирам чак към втората година, когато започна периода на Не-то.
С дребната си знаех какво да очаквам и как ще я гледам, че ще е все на ръце, ще спи при мен и т.н. - в това отношение единствената изненада беше колко ми беше приятно и колко по-малко ми се спеше в сравнение със сина ми, независимо че той уж спеше нощем по правилата Единствената неприятна изненада бяха раните на зърната първите 4-6 седмици - но тогава нямах идея от късата юздичка, пък и правилното поставяне ми беше мъгла независимо от всичко прочетено... затова напълно разбирам мамите, които четат до посиняване и пак срещат трудности, докато някой не им покаже как. Наистина става и по трудния начин, самичък, но с помощ определено минава по-бързо

Аз пък имах коластра от 5- ти месец, уж прочетох туй-онуй тука, ама деда знам аз колко често се кърми дете. В началото не ми тежеше, ама към 10-тия ден вече кръв от зърната пусках и викам на майка ми- акушерка- кога детето ще суче сутрин и вечер, а жената ми показа едно списание и вътре имаше примерен дневен режим за бебе на 4 - месеца- с изумление установих ,че пак се кърми толкова често. Просто ми се струваше, че след първия месец ще кърмя 3-4 пъти на ден и тва е

Специално за кърменето -  ще имам ли или няма да имам кърма, ще ме боли ли или няма да ме боли докато кърмя. За мен това бяха положения или-или, без възможности за корекции.
За друго никакви очаквания нямах. Нито къде ще спи бебето, нито как, колко, кога ще се храни, нищо - просто бял лист. Бях толкова боса по темата за отглеждане и живот с  бебе и дете, че даже бях панирана като забременях - непланувано, де. Но точно това доста ме надъха да чета и попивам инфо. Почнах от сайтовете, които акушерката ми даде. И четях докато бях бременна. После си купих книги, които мислех, че ще ми допаднат. В две от тях не се излъгах (на Сиърс и Пантли), третата ме поразочарова (на Трейси Хог), макар и там да има полезни неща. Първите две книги ми помогнаха много и да изградя собствения си мироглед и отношение към родителството въобще.

И моите очаквания са едни небивали.Първо забременях след година и половина опити и то съвсем ненадейно.След този "шок" моят съпруг реши,че е крайно време да си остана в къщи и да си почивам, защото вече имах един спонтанен аборт и не искаше нещо да се обърка.И така около 2-3 месеца си починах и след това започна великото оплакване на народите,че ме боли кръст, гърба,че гърдите ми се нацепиха и корема,въпреки че ги мажех с какво ли не.Така митът че ще имам съвършено тяло без стрии отлетя и преди да се усетя вече раждах.Знаех,че ще кърмя,но това ми се виждаше толкова странно-незнам защо.А докато бях бременна все се чудех как се оплакват тези майки,дето не им стигат 3 часа между кърменията-е сама много бързо разбрах. И аз бях привърженик на храненето под час и така съм измъчвала детето,че чак ме е срам Но за мое щастие вас ви има и няма да спирам да кърмя скоро(поне така мисля) и ще си отгледам детето по неговите правила!!!!

                 П.П.Май стана много дълго,а?!

Големият ми син е типично бебе от телевизията. Кърмих го на три часа до към шестия месец криво-ляво. Вода със захар от първият ден,че в жеги се роди детето и ще се обезводни ,каза компетентното педи. А мама му смотана и невежа, затуй как се гледат деца. Четох туй онуй , ама все едно и също пишат Сок от втория месец и т.н , на 6 м. вече махаше попарите . Докато не му докарахме хранителна алергия , от която трудно след това се възстанови.
Сега вече друга е работата. Педито ,макар и сменено пак същите ги плещи , ама кат си пейш Пенке ле , кой ли те слуша. Кърмим се ,когато си поискаме.Люшкаме се , гушкаме се all together на спалнята четиримата и си ние много добре. Сокове не пие. Вода - удря два три гълтока чак сега. Само бабите получават по един мини удар всеки път , като аз давам цица ,вместо пюренце / е вече хапва по 20-тина грама , колкото да не е без хич/. И само слушам " ще видим какво дете ще стане , като е само по интернетски гледано"

Много сладка темичка! 

Аз нямах конкретни очаквания по време на бременността, понеже съзнателно избягвах да мисля как и какво ще бъде. Имах си някакъв лек страх заради проблемите в начална бременност и макар че далеч не съм суеверен човек, даже напротив, реших да си мечтая единствено за здраво бебенце и щастливо семейство. 

За кърменето - четях в Библиотека-та и имах щастието да бременея под "контрола" на Асинка, която нали се сещате за какво ми "дуднеше" най-вече! За една думичка с "к", завършва на "и", а по средата "ърми"!  Та, след като се роди малкия дзвер, милата Аси беше денонощно бомбардирана от телефонните ми обаждания. Как не ми тегли една кръчмарска тая жена, не `нам! 

Сериозно, не очаквах да имам проблеми с кърменето, а пък то излезе точно обратното.  Нямах и подкрепа от страна на най-близките и от педиатърката, та си бях денонощно на пангара. Е, слава Богу продължаваме и до днес да се цицорим.

  много готина тема
очаквах да родя 2 седмици преди термина( огромен корем-голямо бебе и тн)- родих 16 дена след термина
очаквах да си кърмиш и да си  - а то боли повече от раждането ( е вече не ...ама 2 месеца здравето ми се взема)
очаквах като си гушна сина и веднага да се почувствам майка- ами отнеми ми около месец
очаквах да имам супер поспаливо бебе(като мен и мъжа ми)- да ама нееее ревем та се късаме
очаквах знанията да ми идват автоматично- ама неее трябва си четене и това е
не очаквах, че майчинството ще е чаак такова велико чувство -  ама сега знам, че си заслужава всички женски неволи( от ежемесечната менструация, през бременността , та и раждане и билката при кърмене) само и само да изпиташ чувството да си майка


ако се сетя нещо шЪ добавям

Много хубава тема / и аз да кажа/!
Не си представях май нищо 
само едно неопределено хубаво чувство, че си имам бебе...и то докато му простирах първите миниатюрни дрешки в девети месец..
иначе по време на бременността си представях бебо
исках да кърмя, но нищо не знаех и само отидох на едни еднодневен курс за кърмене, от който бебо взе , че спечели 200 лв. покупки от "Премаман" - късметлия още от корема /хората ходят три месеца на курсове на 9месеца,а моят бебо от едно ходене.../
И това като че ли е знамението - щастливо кърмено бебе 11 месеца и продължаваме С ВАША ПОДКРЕПА!

МАЙЧИНСТВОТО И ЗА МЕНЕ СЕ ОКАЗА НАЙ-ХУБАВОТО,КОЕТО СЪМ ИЗЖИВЯВАЛА

И ТО БЛАГОДАРЕНИЕ НА КЪРМЕНЕТО И НА ТОВА, ЧЕ ГО ГЛЕДАМ САМА /със съпруга си/

продължавам да искам три деца /както и преди съм си мечтала/, но сега осъзнато и задължително ще се постарая и останалите да кърмя!!!