Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
След всяко влизане на мъжът ми в банята, тичам след него да затегна кранчето. Винаги се карам с майка ми, която има навика да оставя водата да тече, докато сапунисва чиниите, и изобщо такова неразумно хабене на вода винаги ме е изкарвало извън равновесие. Тук при нас, почти на всеки километър има чешмички, с изворна вода, които си текат, по простата причина, че не могат да бъдат спряни. Изпадам в див ужас, като си помисля, колко много вода се хаби напразно. А ако ме чуете как крещя, когато видя някой да изхвърля боклук от колата си, всеки път мъжът ми набива спирачки и се чуди какво става. А да не ви казвам, каква сеч е настъпила по нашата хубава планина 
Унищожават се хиляди дървета, за да се излее на тяхно място планина от бетон и желязо 
Няма ден, в който да не проклинам тази човешка алчност и грандоманщина. Не виждат ли какво правят, нямат ли страх от Бога, не се ли сещат, че децата им ще страдат от техните непоправими постъпки. Още миналата седмица видях това писмо, което сега Мишето пусна, и честно казано не мога да спра да мисля за него. Май идвам в твоя отбор Мишинка, ужасно съм изплашена от това, което виждам всеки ден на път за вкъщи. Буквално за една година се унищожи цяла една планина, всичко се превърна в гадна бетонна пустиня, мръсотия и отвратителен паметник човешка алчност. С невероятна лекота унищожават вековни гори, за да построят нови и нови хотели, но едно не ми е ясно - кой луд ще дойде да спи в тях, и да се възхищава на прекрасната гледка - поредното архитектурно творение от бетон? Само ако знаете как ме боли за всяко отрязано дърво, винаги съм го отъждествявала с отнемането на човешки живот 
С две думи - който си плаща, ще прави каквото си поиска 
Но то се вижда вече по черноморието ни какво става - никой не иска да гледа от прозореца на хотела си отсрещната стая в другия хотел и да се къпе в море пълно с л.... Та накрая от лакомия много хора ще загубят, но за съжаление докато това се разбере, ще погубят голяма част от природата ни