Отдавна искам да се присъединя към Вас, но все не набирам смелост. Някои мами ме познават от един друг подфорум.Смятах, че моите проблеми са "бели"в сравнение с Вашите. При мен всичко е точно обратното.
Дъщеря ми има чудесен баща, който я обича, но само нея. Грижи се за нея, старае се нищо да не й липсва. Взема я вечер за кратко, но и доставя всички удоволствия за които едно дете мечтае. Купува й всичко, което пожелае. Никога не й се кара и тя го боготвори.
Аз работя във фирмата му, с много хора и троша страшно много нерви по-цял ден. Имаме детегледачка през деня. Вечер майка ми помага, за да мога поне малко да си отспивам. Разбира се, че въпреки всичко прекарвам доста време с детето си. Участвам във всички излизания с таткото. Старая се да не се карам. Гушкам я постоянно.
Проблемът е в това, че тя постоянно повтаря "не обичам мама","Искам татко".
Таткото ни нае детегледачката, за да мога да работя по-вече, а постоянно повтаря пред малката, че съм я зарязала, че съм я хвърлила на майка си, че детето ме мрази. Сещате се колко ми е болно нали? Започнах постепенно да осъзнавам, какво ще се получи с дъщеря ми, ако тя продължи да живее в среда където няма обич и разбирателство и има само един авторитет, финансово незавизим и мощен.
Реших да се заема в ръце и да оправя нещата. Кураж не ми липсва. Помолих майка да си отиде, детегледачката също, но детето не ме иска. Беше свикнала вечер да спи с баба си и отказва да остане при мен. Татко й обаче веднага се явява в услуга, за да не плаче детето и я взема, без да направи опит да я успокои и да й каже две хубави неща за мама, а вместо това : "видя ли как те мрази детето, а ти искаш да си я вземеш и да ме напуснеш."
Вече незнам кой си ден, не съм спала, не съм яла, не мисля за нищо друго, освен за това как да върна дъшеря си.
Има и оше нещо, когато той не я гледа, например сме в другата стая, тя ме гушка и казва, че много ме обича, но пред него изпълнява другата сценка.
Кажете ми какво да правя? Дайте ми съвет? Тя е целият ми живот.