За любимите хора които губим завинаги.....

  • 2 501
  • 11
  •   1
Отговори
  • Cофия
  • Мнения: 1 211
Току що ми се обадиха с тъжна новина, една възрастна баба от рода ни е починала......Всъщност единствената, която ни беше останала.....и двете ми баби починаха, дядовците ми не ги помня дори, а тази жена толкова близка ми беше, минавах покрай двора и, спирах да си поговориме, да я прегърна. Толкова свеж и усмихнат човек, много я обичам! Почивай в мир мила бабо! Обичам те! Flowers Rose

Извинявайте, че ви занимавам момичета, но исках да споделя с някои болката си Cry

# 1
  • Мнения: 2 353
  Мир на душата й.

# 2
   Ужасно е тежко, когато загубиш близък човек. Днес почина моят свекър, един добър и състрадателен човек, спокоен и добродушен.... Много ми е мъчно, след седмица трябваше да навърши 55 години. Отиде си с много болка от този свят, с напреднала фаза рак почина в ужасни мъки. Тежко ми е, че малката ни дъщеричка никога няма да запомни дядо си, защото е само на годинка. А той я обичаше толкова много...
    Кара ме да страдам още повече фактът, че само преди месец се наложи да направим евтаназия на нашето куче, девет годишна боксерка, която беше пострадала от тежък инсулт. Тя си отиде спокойно, биха й упойката и просто заспа, заобиколена от съществата, които обича и които я обчат. Просто си полегна в любимата си поза и ние двамата с мъжът ми бяхме до нея, галехме я по муцуннката, говорехме й... А той - човекът - напусна този свят по много по-ужасен начин, вече от дни в полусъзнание, виейки от болка...
   В такива моменти мога да кажа само: Боже, дай ни сили да преживеем днешния ден и ни пожали утрешния, защото човешкото сърце не от камък, ще се пръсне, стиснеш ли го по-силно в шепата си.

# 3
  • home!sweet home!
  • Мнения: 506
     В такива моменти мога да кажа само: Боже, дай ни сили да преживеем днешния ден и ни пожали утрешния, защото човешкото сърце не от камък, ще се пръсне, стиснеш ли го по-силно в шепата си.

Разплака ме!

# 4
  • Linz
  • Мнения: 11 619
 Flowers Rose Flowers Rose

Да се надяваме, че и ние ще станем баби...

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
   Ужасно е тежко, когато загубиш близък човек. Днес почина моят свекър, един добър и състрадателен човек, спокоен и добродушен.... Много ми е мъчно, след седмица трябваше да навърши 55 години. Отиде си с много болка от този свят, с напреднала фаза рак почина в ужасни мъки. Тежко ми е, че малката ни дъщеричка никога няма да запомни дядо си, защото е само на годинка. А той я обичаше толкова много...
       В такива моменти мога да кажа само: Боже, дай ни сили да преживеем днешния ден и ни пожали утрешния, защото човешкото сърце не от камък, ще се пръсне, стиснеш ли го по-силно в шепата си.

И аз загубих свекър си. През юли 2005 година. Беше само на 49 години, почина внезапно от инфаркт...  Cry за съжаление не успя да доживее дори до първия РД на сина ми, неговото първо внуче, нито видя 20-ия РД на дъщеря си, нито можа да присъства на своята 50-годишнина, нито на 30-ия юбилей от сватбата си... голяма мъка беше... трагедията е голяма, особено за мъжа ми... но с времето нещата мъничко се уталожват... в началото всичко се преживява много остро, трудно и тежко... мир на праха им!  Flowers Rose

# 6
  • Мнения: 188
Много съжалявам.
Всъщност това са нещата от живота,но винаги когато се случи нещо такова много се натъжавам. Даже в момента имам много близък, който е в САЩ и е много зле, моля се от цялото си сърце да се оправи Praynig

# 7
  • Cофия
  • Мнения: 1 211
Сутринта минах покрай къщата й........и по навик тръгнах да натискам клаксона, ако е на пейката на двора.....вместо това видях некролога на портата.......ужасно е

# 8
  • Монтана
  • Мнения: 499
На 09.05.2007г загубих дядоси-понесох го много тежко,това е парвата ни загуба в семейството.Сега когато погледна към вратата и го виждам усмихнат на никролога хем ми става хубаво,хем много тъжно.Постоянно си мисля за него,защото макар и невидим знам че е м/у нас.Този човек беше невероятно добър и се раздаваше много.Той ни отгледа и мн неща сме научили от него.Знам че винаги ще има болка,може и да избледнее но следа винаги остава

# 9
  • Мнения: 2 237
През 2004 г. и аз загубих най-близкото си същество на тази земя - моята баба.Отраснах при нея и тя ми беше повече от майка. Cry
Нямам думи да опиша болката която изпитах.Безсилето от факта че няма как да я върна.Неутешимостта,неизказаните думи между нас.Ако имаше начин бих изтръгнала сърцето си ,бих и го дала за да живее пак.Минаха години а мен все повече ме боли.Никога няма да го преживея,колкото и години да минат.Понякога идва в съня ми и само тогава мога да я прегърна,но не е същото.... Sad
От тогава се чуствам сираче и никога повече няма да съм същата....
Знаеш ли,просто трябва да свикнем с болката  и да приемем че тези хора ги няма вече.Но колкото по-често си спомняме за тях,толкова те ще са живи !
Аз научих моята дъщеря от съвсем мъничка коя е била баба.Сега тя гледа снимките и и много и се радва.А като порасне ще и разкажа каква прекрасна и невероятна пра-баба е имала.
Тежко е.Но е част от живота и трябва да го приемаме.А болката - тя остава завинаги.....

# 10
  • Мнения: 631
Аз също скоро / 11.06.07г./ загубих баба си. Почина след 2 месечни мъки след операция от която не можа да се възстанови. ,много ме боли, още ме боли и ми е тежко. Това беше милото ми бабче, което толкова ядосвах, споделях с нея, донасях и радости от време на време, плачех пред нея, можех да и се развикам когато ми е криво и..............всичко. Тя винаги много ми е помагала и сега ми е гадно, болно и безкрайно мъчно. Искам да се появи на прага, искам да и звънна и да и кажа нещо, да я прегърна...............Трудно е такава загуба, но наистина живота продължава и ние трябва да се научим да превъзмогваме мъката и да гледаме напред.

# 11
  • във фурната
  • Мнения: 593
Съжалявам за загубата ти!Аз преживях такава,когато преди 2 г. почина майка ми на 48 г.Единствената ми утеха е надеждата,че един ден пак ще се видим в небето Praynig

Общи условия

Активация на акаунт