Имаме син на 12 год. В началото сам даваше идея за осиновено братче или сестриче.Отскоро обаче е против.Казва,че това дете няма да е "наше" . Може би го е чул отнякъде.А той толкова обича малки деца !
- Публикувана: 21 авг. 2007, 20:26 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2007, 22:54 ч.
как вашето дете приема новото си братче или сестриче ?
Не смятам да давам съвети. Ще отговоря конкретно на въпроса.
Нашата дъщеря, биологична, с нетърпение очаква кога ще получим заветното писмо или обаждане. Последния й хит беше: Правим ремонт на детската стая, преди искаше да я боядисаме в розово, а вчера заяви - не, ако си имам братче, как ще живее в това кукленско, момичешко розово. Сега трябва да мисля неутрален цвят.
Ето така приема бъдещето си братче/сестриче. Може би съм успяла да постигна да разсъждава като мен, да приема факта, че детето което влезне в нашата къща е нашето дете. Може би факта, че и двамата ми племенника са осиновени и ги обичаме много, че една съседка също е осиновила дете, си оказва влияние.
Нашата дъщеря, биологична, с нетърпение очаква кога ще получим заветното писмо или обаждане. Последния й хит беше: Правим ремонт на детската стая, преди искаше да я боядисаме в розово, а вчера заяви - не, ако си имам братче, как ще живее в това кукленско, момичешко розово. Сега трябва да мисля неутрален цвят.
Ето така приема бъдещето си братче/сестриче. Може би съм успяла да постигна да разсъждава като мен, да приема факта, че детето което влезне в нашата къща е нашето дете. Може би факта, че и двамата ми племенника са осиновени и ги обичаме много, че една съседка също е осиновила дете, си оказва влияние.
Нашият син беше на 11 год. когато осиновихме малката. Когато я видя в дома искаше веднага да я вземем за да на стои в затвора за деца, така определи дома.Когато малката дойде в къщи няколко месеца беше ад. Не знаех на кого да обърна по напред внимание. Проблема беше , че не можеха да разделят баща си.Постоянно говорех на сина си, че ще свикнат двамата, че няма нищо страшно, от друга страна тя постоянно крещеше и ревеше абе цирк. Когато ядяхме салата им слагах в отделни чинии като броях репичките да не би да са различен брой или когато им режех плодове независимо, че режех на всеки по една ябълка трябваше да бъде и еднакъв брой. Сега вече са свикнали мина почти година и половина и нещата непрекъснато се подобряват. Много зависи и приятелите му как ще реагират и най вече много говорене и обяснение.
Като плюшена играчка 
Много го мачка и го гушка, обаче имам едно съмнение, че не е наясно какво ще се случи с играчките му като проходи дребосъчето.
Не дава косъм да падне от главата на бебето.
От друга страна мъничко ревнува /съвсем в рамките на допустимото/, струва му се, че отделям повече време на Митко и се опитва да се глези и той като бебе, но това беше очаквано.
Много го мачка и го гушка, обаче имам едно съмнение, че не е наясно какво ще се случи с играчките му като проходи дребосъчето.
Не дава косъм да падне от главата на бебето.
От друга страна мъничко ревнува /съвсем в рамките на допустимото/, струва му се, че отделям повече време на Митко и се опитва да се глези и той като бебе, но това беше очаквано.
Препоръчани теми