ЕТНОС, предразсъдъци, нетолерантност, трудности в ПРИЕМАНЕ НА РАЗЛИЧИЕТО

  • 2 995
  • 14
  •   1
Отговори
  • космополитно
  • Мнения: 941
Предлагам тази тема като продължение на заключената сходна. За да обсъждаме тук, а не да размиваме с мнения по въпроса други теми!

Фокусирам и върху конкретни термини, които да разискваме за да се придвижим напред в структурирането на мислите ни и изкристализирането на онези артефакти, които  ни блокират и не ни позволяват да бъдем толерантни към различието в многообразни негови измерения: цвят на кожа; здраве/болест; интелигентност/ментална ограниченост; произход…

Когато аз казвам произход, адресирано към човек се интересувам и  имам предвид, онова което, ако сме непредубедени ще вложим в това понятие ( знание за родното място; родители и поколенията преди тях)… Когато в сферата на осиновяването се споменава терминът произход в повечето случаи обаче нещата се свеждат единствено до уточняването -  ромски или не.

Аз лично съм убедена, че има много какво да се говори по темата и тук и в извънфорумното общество. Доказателство за това е трудността да се дискутира по неудобните теми (неудобството се налага от различието от една установена социално-приемлива норма): обществото очаква да си подобен на мнозинството в съответната страна.

За България очакванията са: да си бял, без увреждания, семеен, по възможност (поне) с две деца; да си образован и работещ…Всяко отклонение от тази социално зададена “норма” води до отхвърляне и дискриминация: недай си боже да си бездетен; стар ерген (мома) -  ще плащаш и данък за болката си; ауу, ами ако си парясан(а); да си  с някакво увреждане или болест; неграмотен; безработен…хеле пък и си циганин!

Болшинството от децата в домовете – нашите потенциални бъдещи деца са в “отклонение” от социално приемливите ни очаквания – едни от тях са видимо по-тъмни; други са светлокожи почти като нас от мнозинството, НО…  в графа произход си имат думичка, която се е превърнала в еквивалент на квалификация (негативна), активизираща наши несъзнавани   мисловни схеми. И се стига до там:очите ни виждат дете, което харесват, но емоции, мисли, желания се объркват в мъчителни усещания…

Някои се справят и ги преборват,но попадат в непозната и неотработена ситуация: Имат видимо или не толкова забележимо различно по произход дете. В ситуацията на осиновяване тези деца са в двойно различие – хем са ромчета, хем са осиновениобществото не е особено толерантно и към двете различияКак да се подходи към такива деца? Те са деца и като всички други: обичат да играят, да правят пакости; тепърва ще развиват своя интелектуален потенциал…, но са и различни. Предстои им да научат две нелеки истини: за осиновяването си и за етническия произход на поне една от биологично създалите ги фигури. За първата истина сме разсъждавали повече и като че всеки има своя избор, но за подаването на истината за ЕТНИЧЕСКИЯ произход”Как, кога, доколко и защо – какво ще даде това на детето и/или до какво ще доведат разкрития в тази насока?"

Тея да се порови в чуждия опит и да каже-разчитам на нейния преводохолизъм! Да, ама като нищо може и да няма чужд опит – в много нации са преодолели своите предразсъдъци и са постигнали поносимост/търпимост към различните.
Нашият отсъстващ опит ще трябва да си го създадем тук през личните ни преживявания, разсъждения и експерименти…

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:28 от Tatti

# 1
  • космополитно
  • Мнения: 941
Хайде сега да опитаме нещо: Задавам думата...

 циганин -

 Моля напишете срещу нея първите… да кажем пет думи, които спонтанно Ви хрумват (ама без секунда замисляне)!

Хайде направете същото и срещу :

ром -

Спираме до тук (за сега)! На друг етап ще анализираме и детайлизираме…или може би изводите сами ще ни се набият в очите!?...

Вие сте!

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:32 от Tatti

# 2
  • Мнения: 1 249

 За децата нищо не е тайна, че да им се разкрива тя. Те са били свидетели, те са присъствали на всичко, само не са знаели как се наричат нещата. Останала им е глуха болка и тъга.
А после мисля, че е дори освобождаващо и тиолеква като разбереш каква точно тежест носиш. Тка имаш шансове да  не я фаворизираш и да живееш добре.


Асоциациите:
Циганин - Ясно е, че са неприятни. За поезията и музиката няма как да се сетиш на първо място след акато ти се свива сърцето как детето ти ще се прибере и дали няма да го съблекат на някой светофар,  да му вземат маратонките и да докуцука босо..., а ако само  му изчезне портмонето и ти се върне и живо и здраво- вече се имаш за късметлийка.

Само че майките, осиновили циганчета, са срещнали своята душица някъде и в нея са вложили много любов, вяра и търпение.

Те вече са се видели с детето си и имат други очи за него. За тях то е конкретното тяхно дете, не е абстрактно циганче.

Нежелаещите да осиновят циганче имат своето право да избират, както и правото си да изразят претенциите си. Едно от предимствата на осиновяването е да избереш.  Всеки знае за какво и докога биха му стигнали силите.

Ром - фондации и политика. Имало 93 ромски фондации у нас, поне според четените от мен публикации.


Аз не съм обективна в тази тема и съзнавайки невъзможността си да пиша обективно, не се и наемам да пиша конкретно по темата за етническите различия.
Бративчедката, която разсиновиха, беше циганче. Засипа ги с любов и жизненост. Вече ви казах, преди месец я дадоха като майка на детенце в едно предаване по ТВ. Не я бях виждала 20 год., по-млада е от мен доста, а изглеждаше над 50 - бледа и изпита. Детенцето и беше много мило и в предаването по ТВ.

Затова нямам мнение, годно да бъде споделено, не съм обективна.

Само искам да подчертая, че когато пиша за съня/мечта или за реалното приемане на едно дете и началото на живот с него или на живот в своя сън/мечта, то това няма връзка с факта дали едно дете е циганче или не.


Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:33 от Tatti

# 3
  • Мнения: 4 138
от предишната тема остана в мен убеждението, че има два вида осиновители, които не приемат ромския етнос като етнос за своето бъдещо дете.
едните не желаят ромче поради предубеждения относно генетичната обремененост, другите отказват осиновяването на подобно дете от страх, че няма да се справят с околните фактори, омразата и нетолерантноста на нацията ни спрямо циганите.

вторите ги разбирам. ако ми се налагаше да живея в малък град, да съм заобиколена от средностатистически българи, предполагам и аз бих се колебала дали ще успея да се справя с всичко, което носи едно осиновяване на различно дете. неминуемо, дори и да е човек много силен, идва момента, в който започва да се изолира, за да запази своите нерви и спокойствието си.
така че, макар да гледам от своята камбанария, не осъждам подобен избор. съжалявам само, че има хора, които са принудени да го направят.

виж, другият тип нежелаещи ме шокира. тези, чиито довод е генетичната обремененост на даден етнос, в случая циганския или ромския, наречете го както искате.

живеем в 21 век. границите падат, хората общуват, българия е в средновековието или някъде по времето на хитлер.
да видим какво мислят за нас по-елементарните европейци. мнението за българите е, че жените са пачаври, а мъжете крадци и измамници. още по-елементарните сред тях мислят, че това е генетично заложено. просто масата българи, живеещи в чужбина им дават тази убеденост.
те не познават нацията ни, не искат и да я опознаят. просто това е факт за тях.

какво познаваме ние от циганите. културата им ли, миналото ли, начина им на живот ли, историята ли.
нищо. само негативните страни. информацията, поднесена ни от медиите и чат-пат разни ужасяващи истории за престъпления, извършени от цигани.
циганин е синоним на втора ръка човек. ако питате повечето хора, ще ви кажат, че мразят циганите, без да се замислят даже що е то омраза.
да принадлежиш към малцинство в една държава като нашата е много тежка съдба.

колкото до въпросите за думите.
циганин. мечка, дълга пола на много и шарени големи цветя, каруца, музика, странна миризма.

ром. политика, гето. просто тази дума не ми навява асоциации и  нищо не ми хрумва спонтанно.

а думата ром означава човек.

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:34 от Tatti

# 4
  • ВАРНА
  • Мнения: 4 474
Нашего брата е сепаратист.Дай му да дели.Било по цвят,било етнос.А ако няма благодатна почва около него-женен-неженен,хойкаща-домакиня,слаб-дебел.Ако плащаме данък обществено мнение на съседи и близки ,кога ще се насладим на живота?!
Не оправдавам нетолерантността,но я разбирам.Тя ни облива непрекъснато-циганите само крадът,мръсни са,прости.Да ама има и други прослойки ,които са много различни.Там децата и жената на загинал или липсващ баща се поемат от цялата рода.Там има своево рода джентълменска дума-дадено обещание се спазва.Въпрос на чест.
За протокола.Не съм обирана и нападана от цигани никога-все българи са ми "скачали".
Не съм запозната много с обичаите на циганския етнос.Но осиновеното дете е с БГ етнос.Етнос е самоопределянето на база културни,религиозни,поведенчески и лингвистични черти.Ха кажете ми,кои точно черти от био-майката ще се пренесат в детето?Ще проговори на цигански?Или няма да е ортодоксално християнче след,като е възпитано в българско семейство?
Моля да ми се обясни,кои генетични заложби плашат хората!!!!
Уви-осиновителят е представителна извадка на българина.Не е друга порода човек.И не мисля,че е редно да се лишава от желанието му за български произход.НООООО ако се промени законодателството и всички дечица се записват с български произход,то тогава поне по-светлите от тях имат шанс.Поне по-бързо ще получават лелеяните 3 отказа от арийско(българско)семейство.
Самата стъпка на пътеката на осиновяване е трудна.От приятелите с проблеми само ние осиновихме.А преглъщането на произхода е вече твърде много за семействата.
Надявам се,че сега започва да се променя отношението към осиновяването.Преди си е било табу тази тема.Малко по малко ще се смени и отношението към произхода.Само дето ще се съсипят толкова детски съдби,щот` сме задръстени и тесногръди.
Пак ми стана криво и ме избива на орална агресия,затова спирам!

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:35 от Tatti

# 5
  • Мнения: 4 138
ето някои факти от историята на ромите.
първият намерен написан текст на романе - езика на ромите, датира от 1547. романе е базиран на санскритския език. езика притежава осем падежа.
рома е европейското название за  различни племенни групи, дошли в началото на миналото хилядолетие от индия. рома, според някои учени произлиза от името на бог Рама и е синоним на хора, занимаващи се с изкуство, най-вече танц и музика. рома означава още човек или съпруг.
химна на ромите е песента джелем джелем

Djelem, djelem, lungone dromensa
Maladilem baxtale Romensa
Djelem, djelem, lungone dromensa
Maladilem baxtale Romensa.
Ay, Romale, Ay, Chavale,
Ay, Romale, Ay, Chavale.
Ay Romale, katar tumen aven
Le tserensa baxtale dromensa
Vi-man sas u bari familiya
Tai mudardya la e kali legiya.
Aven mansa sa lumiake Roma
Kai putaile le Romane droma
Ake vryama - ushti Rom akana
Ame xutasa mishto kai kerasa.
Ay, Romale, Ay Chavale,
Ay, Romale, Ay Chavale.
 http://video.google.de/videoplay?docid=-5863985003958803040& … rch&plindex=0

 знамето им е наполовина синьо, наполовина зелено с червено колело  по средата. национален ден на ромите е 8 април.



Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:35 от Tatti

# 6
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Ще пиша само това в тази тема и повече няма да се включвам в дискусиятаНе може човек, който не познава и който да съветва за толерантност да си позволява да говори за мен по този начин. Аз съм направила своя избор, не се чувствам нито плиткоумна, нито роднина на Хитлер, да не говорим, че нямаш ни насмалко право да решаваш кой става за осиновител или не става. не мога да осиновя дете, към което да изпитвам смесени чувства само защото трябва да осиновя дете. Решението си е лично мое, на моето семейство и ти или някой друг няма да ме накара да го променя.

В една тема точно ти беше написала, че не искаш да има разделение между осиновители на дете с различен износ от българския и осиновители на дете от български износ. Твоето мнение в тази тема обаче ще доведе точно до това, защото явно такива като мен и останалите семейства, които искат дете от български произход просто не трябва да сме тук, не трябва да сме .

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:36 от Tatti

# 7
  • Мнения: 1 843
Няма да влизам в ролята на умиротворител или още по-зле - разяснител, още повече, че и моето настроение е далеч от еталона за дипломатичност.
Всеки интерпретира по своему написаното, явно е трудно да се излезе от ролята на „голямото АЗ”.

Това, което малко хора усетиха, след десетките писания, че ЕЙ, БОГУ, ГОЛЕМИ СТЕ, ЗРЕЛИ СТЕ, ЖИВЕЕТЕ В ЦИВИЛИЗОВАНА СТРАНА С ТРАДИЦИИ И ИСТОРИЧЕСКИ КОРЕНИ, В ПРАВОТО СТЕ СИ ДА ЖИВЕЕТЕ ЖИВОТА СИ КАКТО НАМЕРИТЕ ЗА ПРАВИЛНО И ДОБРЕ! ТОВА Е ВАШИЯТ ЖИВОТ, ВАШАТА СЪВЕСТ, ВАШИТЕ НОРМИ ЗА ДОБРО И ЛОШО.

И като такива хора, трябваше да усетите нещо потресаващо с простотата си:
Не пред нас, не на нас трябва да поднасяте извиненията си, А НА ДЕЦАТА, НА ДЕЦАТА СЕ ИЗВИНЕТЕ!

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:36 от Tatti

# 8
  • Мнения: 4 138
явно не си чела внимателно, вава.
и в други постинги съм го писала. живея с расист. това не означава, че не го обичам. но воювам с него и ще воювам до дупка. против закостенелите и нелепи разбирания за генетичната обремененост, против нежеланието да се мисли.
Била съм в лагери из германия. създадени от хора с мислене, че има нации с генетична обремененост. на тези места са умирали бебета и деца, само защото са принадлежали към един определен етнос. няма да се примиря и да толерирам подобен начин на мислене, дори да обиждам с това някого.
не мога да повярвам, че има хора, които са твърдо убедени в подобна теза. просто не мога.
за мен расизма е престъпление срещу човечеството. сори, но не мога да бъда толерантна.
не определям кой да осинови и кой не. казвам какво мисля аз. и това е лично мое право.

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:36 от Tatti

# 9
Така,

За незапознатите аз съм бащата на Ирина,  е, майка й по-успява да се сдържи, ама аз не, съвсем обиден съм.  #Cussing out af

Полудявам като видя и чуя хора да делят децата на зелени и тъмно зелени.

А що се отнася до темата:
Циганин: Просто хора с различна култура, също като евреи, африканци, арменци и каквото сме ние в чужда държава.

Ром: Политическа изчекня, пак някой "умник" е решил да дозадълбочи разделението на зелени и по-тъмнозелени

И в заключение: Да, децата трябва да имат родители и да не седят по институции, но не на всяка цена.

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:36 от Tatti

# 10
  • Мнения: 1 152
Бях решила (за себе) си да не пиша повече, за да избегна криворазбраните интерпретации на думите ми. И да не бъда обвинена за пореден път в принизеност. Не съм психолог. Учителка съм. И  смятам, че за да се докоснеш до душата на едно дете и да я лекуваш е нужно само едно нещо- Любов!!! Без значение какъв си!
Аз няма да навлизам задълбочен анализ на народопсихологията ни и няма да разсъждавам върху етническата толерантност на българина, пък и не само за етническата. За мен хората не са дори само добри и само лоши. За мен хората са шарени. И ги приемам в тяхната пъстрота. Опитвам се да бъда толерантна. Мисля, че съм. Работя с българчета, циганчета, турчета. Децата са деца- еднакви са и в ученето, и в игрите, и в калпазанлъците. Те не носят вина за извратената предубеденост на едно недозряло общество ( "недозряло"  newsm78- шаблон, който все ми се струва, че използваме като оправдание).
На улицата, на която съм израстнала бяхме 6 осиновени деца. Две от осиновените момчетата бяха циганчета. Родителите им- обикновени, простовати хорица. И двамата загубиха бащите си рано. Майката на едното смени няколко съпрузи след смъртта на мъжа си. Момчето и започна да бяга от вкъщи, после дойдоха кражбите, затвора. Като излезе от затвора се ожени. За циганка.
Другото пееше и свиреше от малко. Сега ръководи една от най-добрите детски вокални групи в града. Децата го обожават. И той е женен. За българка.
Синовете им днес си играят заедно. На същата улица. Като бащите си.
Сигурна съм, че познавате подобни съдби. И на осиновени, и на биологични деца.
Децата се раждат професори или престъпници само в главите ни. В главите на „етнически толерантния” българин. Който все още възприема хората първо чрез цвета на кожата им, квартала, в който живеят, професията и какво ли още не и чак накрая чрез душевността им. За съжаление...

Пропуснах за протокола Simple Smile
циганин- Сали Ибрахим (това име ми хрумва първо щом чуя "циганин", много харесвам поезията и), босоноги хлапета, конски впряг, гюролтия

ром-  newsm78 (дано да е достатъчно красноречиво)

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:37 от Tatti

# 11
  • Мнения: 4 138
май си казахме, каквото имаше да си кажем. дано темата да стане по-спокойна и полезна.
тъй като съм един от главните участници в изкопаването на томахавката на войната, бих искала да уточня някои неща, за да не се превърне това, което казвам в самоцел или натриване на нечии нос, а просто да изясни потока ми на мисли.
употребата на обидни епитети от сорта на малоумие от моя страна не е най-доброто нещо, което съм правила. но така ми идва отвътре, за мен завоалираните думи, носещи още по-голяма обида са нерпиемливи.
казах вече за вава, не съм имала предвид нея. и ще кажа защо. написах следното
да мислиш, че в едно дете генетично е заложено да краде, мами и убива е меко казано плиткоумно.
не мисля, че някой от този форум мисли наистина по този начин.
не мисля, че след като сложи ръка на сърцето си и се замисли, би потвърдил подобно твърдение.
смятам, че обидата е прекалено силна за всички заинтересовани и реакциите са доста спонтанни.
форума ни е даден за да черпим опит едни от други. от грешките и от постиженията си.
в името на доброто на децата. нека не забравяме това.
всеки има право на избор, естествено. и не това е ябълката на раздора.
увлечени от мислите си, понякога не забелязваме, че около нас има най-различни хора. най-вече шарени, а не добри или лоши.
когато напишем нещо, продиктувано от емоциите си и недотам добре обмислено, стават фалове.

убедена съм, че основният довод за етноса е най-вече страхът от хората и от реакциите им.
не само в българия има омраза към различните, това е световен феномен. просто в други страни хората са по-напреднали в преодоляването и. ние прекалено дълго време бяхме изолирани, за да можем да се мерим с тях.
инерцията, която сме набрали в отхвърлянето на различните затихва много бавно, но мисля, че ние тук може би допринасяме малко за това.

с добри чувства искам да попитам вава, защо мисли, че има лоши черти в характера, които са заложени и вродени при определен етнос и дали е убедена в тази си мисъл. аз за себе си си отговорих. отговор ми даде следното изречение
Другото, което много ни притеснява е отношението към ромите във Враца. Ми честно казано то е отвратително. Много пъти съм се опитвала да разбера защо тук имат особено отношение и към турци и към цигани- ми явно е манталитет.
по-скоро теорията за генетичната обремененост е следствие от това, по тази причина не го считам за лично, обмислено съзнателно и дълго твърдение. и най-вече не го считам за вътрешна твърда убеденост. един човек, убеден в твърдението си, не би квалифицирал нещо, което одобрява като отвратително.
господ дава на човек толкова, колкото може да понесе. вярвам твърдо в това.
ще е жалко, ако полезните неща тук бъдат изместени от безсмислени битки.
всеки има право на страх и несигурност, това са човешки емоции. нито са срамни, нито са страшни. да поемеш отговорност за едно беззащитно същество е огромно бреме и всички ние искаме да не се провалим.
с писанията си искам да предизвикам единствено размисъл, а не обида и омерзение. ако след обидата дойде ред на мисленето, значи съм успяла. от цялото си сърце се надявам да е така.
повтарям, че не съм имала конкретен човек предвид.
и не се извинявам, защото считам че с този си постинг изясних достатъчно нещата.

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:37 от Tatti

# 12
  • космополитно
  • Мнения: 941
Благодаря на всички  включили се за отделеното време за отговор, за споделената позиция и най вече за сериозността и отговорността на вложения мисловен процес.
Представях си тази тема да помогне на: заинтересованите от проблематика; на мен самата и на идващите след нас осиновители, на които предстои да се сблъскат с явлението ромски деца в институция/мнозинство/ - да структурираме, развием и надградим своите размисли; да опознаем страховете и предразсъдъците си и да ги опитомим...
Факт е (аз го преживях, възможно е и други), че дори да не си предубеден към ромчетата, предлагането на "такова" дете сепва и предизвиква раздвижване на неподозирани емоции в нашето съзнание, които пък отключват мощни и противоречиви чувства...

Fussii го е описала много точно и искрено в:

 
Re: Етническия произход
« #11 петък, 10 август 2007, 13:24 »   
…На кратко какво имам предвид:
На рационално ниво - аз нямам нищо против ромския етнос. харесвам циганите (в тази дума не влагам нищо обидно, затова не виждам нищо срамно да се употребява). Харесвам безкрайно музиката им. Една от най-прекрасните жени, които познавам е циганка. Държа Никола да има такива приятелчета. Имала съм клиенти цигани, които съм защитавала като лъв, двойно по-убедено от клиентите ми българи, което между другото също показва, че правя разлика.
Но това е на рационално ниво

Какво се случва на емоционално ниво обаче...
...Първото детенце, което ни предложиха, беше с произход неизвестен, но очевидно беше ромче... Една седмица се мятах като риба на сухо, борих се със себе си, ....



-----------------


 Представях си и ми се иска тази тема с наши размисли да остане в ползу хората, на които предстои осиновяване и които ще бъдат застигнати от подобни мисли, емоции и притеснения за предложеното им дете, което би могло да бъде тяхно-извървяли са дълъг път, за да станат родители, а то е очаквало именно мама и татко; на нас, които вече сме влезли в ситуациятаразличие/отхвърляне....

Това което Мата космата е споделила е много ценно, защото анализира нещата възприемани "Отвън" и "отвътре" страната ни. Позволявам се от тук нататък да направя "селекция” на онези пунктове, които ме докоснаха особено силно и да ги коментирам. Извинете ме всички, ако стилът ми не Ви допада!

от предишната тема остана в мен убеждението, че има два вида осиновители, които не приемат ромския етнос като етнос за своето бъдещо дете.
едните не желаят ромче поради предубеждения относно генетичната обремененост, другите отказват осиновяването на подобно дете от страх, че няма да се справят с околните фактори, омразата и нетолерантноста на нацията ни спрямо циганите.



...тези, чиито довод е генетичната обремененост на даден етнос, в случая циганския или ромския, наречете го както искате.
да мислиш, че в едно дете генетично е заложено да краде, мами и убива е меко казано плиткоумно.
живеем в 21 век!


Ще ми се тук да подчертая, че генетиката( наука за наследствеността)
говори за унаслеяване на външни белези:цвят на очи, коса,кожа, ръст; онаследяване на някои болести,но не онаследяване на хапрактерови черти! Те се формират под влияние на обществената среда и социалните и семейни модели[/u]
Мата дава неочаквано добър пример за мисленето на човек без предразсъдъци (или поне с преработени/цивилизовани такива!) Той мисли позитивно и е неспособен да даде негативни оценъчни характеристики:


колкото до въпросите за думите.
циганин. мечка, дълга пола на много и шарени големи цветя, каруца, музика, странна миризма.

ром. политика, гето. просто тази дума не ми навява асоциации и  нищо не ми хрумва спонтанно.

а думата ром означава човек.


Колко синтезирано и убедително го е казала Иланг:


...Етнос е самоопределянето на база културни,религиозни,поведенчески и лингвистични черти.Ха кажете ми,кои точно черти от био-майката ще се пренесат в детето? Ще проговори на цигански? Или няма да е ортодоксално християнче след,като е възпитано в българско семейство?

Цитат на: ilang-ilang link=topic=215627.msg4743858#msg4743858 date=1187513628

[b
Моля да ми се обясни,кои генетични заложби плашат хората!!!![/b]Уви-осиновителят е представителна извадка на българина.Не е друга порода човек.И не мисля,че е редно да се лишава от желанието му за български произход.НООООО ако се промени законодателството и всички дечица се записват с български произход...Самата стъпка на пътеката на осиновяване е трудна.От приятелите с проблеми само ние осиновихме.А преглъщането на произхода е вече твърде много за семействата.


Душевният, интелектуалният и човешкия ми протест беше насочен, тъкмо към единствената "ПРОИЗХОДна" дума обръщаща и застрашаваща съдбата на ДЕЦАТА. Родилите ги жени са се родили циганки без да могат да избират-така както и ние сме "извадили "късмет да сме от мнозинството на тази държава. Ако произходът ти те е затормозявал поради бедност и мизерия-предполагам най-вече, вариант да го промениш за детето, което току-що си родил е като се самоопределиш за българка. И ако то е светло става българче с равен шанс за осиновяване, образоване, приемане, създаване на семейство... Ако е по-смугличко-пак има шанс като българче-колко от нас са бая тъмнички!? Но ако е мургаво-то може и видът му да назовава произхода.... Независимо как изглежда детето, самия факт на отбелязване-РОМЧЕ в много случаи повлиява съдбата му.... живот от институция в институция...
Ако се намерят куражлии осиновители да му мислят-предстои им сериозна борба със себе си, със семействата им за да го преглътнат и с обществото за да отвоюват приемане на децата си...

Така ми се иска да се заложи със закон българските деца да нямат етност! В чужбина е друго-там нашите циганчета знаят по 2-3 езика, че ги насърчават да научат и цигански, та и да знаят за културата на страната, в която живеят; в която са родени+ за циганската култура.
Питам се постоянно какво дава и какво взима от децата тази прикачена им формулировка-присъда!? В страна, в която”циганин” е нарицателно, с което се квалифицишраме помежду си и ние-българите!

Иланг, я как сте"изработили"проблемните си приятели и сте сдобили с чедо! Когато аз тръгвах да осиновявам,много пророкуваха: Няма да ти дадат: на години си; сама ще го отглеждаш, че и имаш лявостранна пареза... Другият железен довод беше на моя позната (бездетна лекарка, омъжила се по-късно и ходила по домовете с цел осиновяване): "Там няма деца!Само ромчета са!" Сега, когато й се похвалих, че имам дъщеря се парализира и изобщо няма желание да я види.

Хората около мен се разделиха видимо на два типа: искрено радващи се на събитието и "любознателни" - "какво е тъмничко ли е или в по-заобиколен вариант: “И тя ли е светличкка като племеницата ти?" Ми не не е-едната е блондинка, а другата-брюнетка Подозирам че има и трета невидима група-на шушукащите:"Абе, гледаме го тъмничко някак, пък е и ВЗЕТО!? ТРЯБВА ДА Е ЦИГАНЧЕ?" Тези разсъждения обикновено са социално-приемливо "гримирани: "Научи ли нещо за родителите? От къде са и какви са?"....



[quote author=ilang-ilang link=topic=215627.msg4743858#msg4743858 date=1187513628

Надявам се,че сега започва да се променя отношението към осиновяването.Преди си е било табу тази тема.Малко по малко ще се смени и отношението към произхода.Само дето ще се съсипят толкова детски съдби,щот` сме задръстени и тесногръди.
[/quote]


И аз се надявам и го вярвам. Нагласите еволюират!
Пак ми стана криво и ме избива на орална агресия, затова спирам![/b]

ПРОСТО СИ ЗАПОЧНАЛА ДА СЕ БОРИШ ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ДЕТЕТО СИ!

Може би неотхвърлащите ромските деца; дори неуточнили "Без ромче!" се"стряскат", защото несъзнавано са предусетили каква битка им предстои!
Но нищо в живота не е случайно и свръхсилата над нас предоставя битката само на ония, които са достойни и биха могли да я водят и да я изведат до победен край! Това го мисля и за родителите на деца с увреждания!


ето някои факти от историята на ромите.
първият намерен написан текст на романе - езика на ромите, датира от 1547. романе е базиран на санскритския език. езика притежава осем падежа.
рома е европейското название за  различни племенни групи, дошли в началото на миналото хилядолетие от индия. рома, според някои учени произлиза от името на бог Рама и е синоним на хора, занимаващи се с изкуство, най-вече танц и музика. рома означава още човек или съпруг.
химна на ромите е песента джелем джелем


 знамето им е наполовина синьо, наполовина зелено с червено колело  по средата. национален ден на ромите е 8 април.



От там би трябвало да се тръгне, ако човек реши да възпитава детето си в цивилизован дух! ДарЗа Мен и тя имаше и беше споделила ценни находки в същия аспект! Но питам се какво би постигнало цивилизованият след нецивилизовани?....

Все се сещам за анонимните алкохолици. Толкова инвестиран психологически труд и на индивида и на професионалистите, за да може човекът да каже: "Аз пиех, бях алкохолик!" На това място тесен кръг аплодира, но излязла извън него тази реплика-победа се тиражира: "Всички знаеха, че е пияница, умори жена си и разби семейството си, пък сега си и признава!...”
Питам се за цената на големите победи, постигнати всред посредствени представители на едно общество!? Може би си заслужава, заради останалата част, а може би не-животът ние краен и сравнително кратък!

Ще пиша само това в тази тема и повече няма да се включвам
...мнение в тази тема обаче ще доведе точно до това, защото явно такива като мен и останалите семейства, които искат дете от български произход просто не трябва да сме тук, не трябва да сме .

Честно да ти кажа и на мен ми се гади от твоето мнение.


wa_wa,недей така! Вярвам, че е възможно и буквално да ти се гади: от тревожност, от гняв, ето-дори от предположение за отхвърляне... Със сигурност имам пропуснати словесни стълкновения по темите през различни възгледи и разбирания, но тук чета всеки ред внимателно и както виждатеба Ви отговарям, споделяйки своите асоциации, породени от Вашите мисли тук!

Никъде не го разбрах персонално адресирано, но твоят коментар е важна обратна връзка, която ми подсказва, че така биха се почувствали и други осиновители!?
Нека се опитам да ти обясня идеята ми за тези тема!
 Изобщо не съдържа аспект на оценъчност на чужд избор и деление на родителите. Осиновяването изненадващо се оказва голямо предизвикателство, провокиращо да се обърнем към себе си и да си задаваме и търсим отговорите на много въпроси-ако така сме устроени.

Би могло процесът да изглежда така: Решавам да осиновя дете! Тръгват въпросите: Защо точно сега-в този момент? Какво ме кара да направя този избор!?; от какъв пол да бъде то?Защо искам момче(момиче)? ;Искам да е българче!(Защо държа на това?); Нямам претенции към пол и етност! (Защо ми са тъй безразлични тези критерии?); Ще запазя името на детето си или ще му сложа ново (Защо, какво налага така да постъпя)?...

Разбира се човек може да е не такава търсеща личност, а да е по-прагматично ориентиран и да е "наясно"(поставям го в кавички, защото така ще изглежда на повърхността, без да се заравяш в емоции и анализирания): искам да си имам дете, за да се грижа за него, да му дам любовта си, да оставя нещо зад себе си. Искам то да е момиче, българче, здраво и ще носи това и това име! ...
Това е конкретния избор на дадения човек и той има право на него...

Никой няма право да го обсъжда и осъжда, пък и да го прави-какво от това! Човекът за себе си е избрали дали е анализирал или не мотивите си-той има своя избор и го следва...

Но случва се понякога-животът ни предлага изненади и изпитания.
Може да се случи така, че човек следвайки ясния си и мотивиран избор, независимо какво е писал по документите да бъде поканен на среща с ДЕТЕ. Нали точно това е искал и заради това е вървял този път! И какъв шанс за него – детето е здраво, чаровно, умно… Но!Не щеш ли излиза най-неочаквано, че жената родила го е циганка! И това дете получава присъда по документи:”Ромче!” Какво му е циганското-дали душата, дали интелектът (табула раза), дали поведението и постиженията, които тепърва ще се развиват, в зависимост от житейската ситуация в която попадне!?... Реакцията, отключена от една, единствена дума обаче е на лице – тези деца стават нежелани и отхвърляни.

Разискванията тук нямат за цел делене по каквито и да е критерии. Целите ми задавайки темата бяха (всъщност аргументирала съм се при представянето й), но все пак:

1.   Да сверя своите усещания и мисли с повече мнения;

2. Да подпомогне бъдещи осиновители, за които предложеното ромче по едни или други причини е невъзможно да бъде отказано;

3.   Да бъдат подкрепени хората с проблем в ОТКАЗВАНЕТО НА ДЕЦА и станали родители на деца, родени от циганка. В нашия форум за сега тези родители са немалцинствнени и с този си акт се вливат в едно малцинство без традиции в отглеждането на различни деца в нетолерантна среда!

Мисля и се надявам, че тази тема на един етап ще се прероди в тема за споделяне на идеи и личен опит в отглеждането на тези деца. Има да се преодоляват нагласи, отхвърляния… На мен ми се гади от това ,че и след много, много години децата пак си остават:”Циганчето, отгледано от”…
Темата е ЗА ДЕЦАТА, над които тегне сложно бъдеще, поради една,единствена дума в едно,отдавна загърбено досие.
Мислите, тревогите и диренията тук саЗА И ЗАРАДИ ДЕЦАТА НИ!

Опазил ни Бог да се делим на родители на българчета и на НЕбългарчета!?
Признавам, че забелязах  на два пъти Мата да е на крачка пред мен: в темата за пляскането и вероятно в оная-закованата:
Признавам, че имах мисли за обособяване на подфорум на родители на деца с различен етност, но чувствах съпротиви, породени от задълбочаване на различието при такова диференциране!
Сложно е: Децата са си деца-те не създават проблеми или ги създават същите като при всички техни връстници! Затрудненията идват от предразсъдъците, сковаващи личността; нетолерантност, която те предизвикват и скачените с това трудности в ПРИЕМАНЕ НА РАЗЛИЧИЕТО.
Ако тук участвах повече като професионалист, а не като родител, амбицията ми щеше да бъде тази тема да допринесе всеки да си да се докосне до свои предразсъдъци и да ги осъзнае (т.е. подчини на разума). Сега надеждата ми е, че разискванията тук може би ще провокираме някой да се обърне и вгледа в себе си и това ще го направи по-толлерантен към ромските деца!

Захванах се да чета темата и се въвлякох в това, четейки да вляза в диалог с изказалия мнение.... И сега виждам, (поради различието ни на основа уникалността на всеки ни) има хора, притежаващи способността да кажат същото, но с по-малко слова:


...НА ДЕЦАТА, НА ДЕЦАТА СЕ ИЗВИНЕТЕ!





.. аз съм бащата на Ирина …И твърдо заявявам, че тези, които обидиха детето ни нямат място около нас, било то виртуално или реално.

Радвам се на появата ти! Макар и, че си много гневен! Забелязвам - вече защитаващ две жени! Това, което се случва тук е отражение на онова, което ще се случва  и в извънфорумното обществона децата Ни; семействата им и създадените от тях в последствие семейства, ако не се ориентираме как да постъпим с техния етност - безсилни сме да го променим дори с осиновяването им! Ако го премълчим, спестявайки им го влизаме в лъжи, формираме "тайна".

Питам се как да заобиколим тази етническа война? Как да защитим децата си. Помисли за начин вместо да отрежеш от обкръжението си инакомислещите за теб (за тях ти си различен в мисленето си и стова чужд, непонятен и заплашителен) как би могъл да ги спечелиш за своята кауза!? Можеш да се дистанцираш от едни, но на тяхно място ще дойдат други. Помисли как да станат твои съмишленици!


p.s. Знам какво ще се случи - или ще ми изтрият мнението, или пак ще заключат темата, ама нека първо тези, които тръгнат да го правят си погледнат правилата и си отговорят защо точно модератори правят това, в което обвиняват другите и дали това не е просто копие на лицемерието и безхаберието, което е обзело държавата ни.



За заключванията, преместванията и изтриванията на теми ще задам специална тема, ако не отключат моя блокирана в друг форум пак по същата причина-различие (в случая зададена е в по-различен стил и ниво над употребяваните от масата потребители. Нелепото е, че темата е заключена, защото е заподозряна в социологическо проучване!?
Като нищо след този ми обемен постинг да предположат, че правя тук научната си разработка...

Искам да допълня само, че съм много щастлива за Ирина, че си има пълно семейство и е приета в него!

dudence , Благодаря ти, че избра да се включиш. Четейки поста ти направих в съзнанието си контакт с текста: "Ако до всяко добро същество за стане още едно! Ех, ще започне такъв живот, че само си викам дано! ДАНО децата ни имат шанс да живеят в едно по-зряло общество!

Степента на зрелост на обществото ни не е извинение, за съжалениеТЯ Е ФАКТ!... И от нея произлизат тревогите ни, които родиха тази тема!

...българчета, циганчета, турчета. Децата са деца- еднакви са и в ученето, и в игрите, и в калпазанлъците. Те не носят вина за извратената предубеденост на едно недозряло общество ( "недозряло"  newsm78- шаблон, който все ми се струва, че използваме като оправдание).


Питам се дали някой чете толкова дълги постинги като моя!? Просто ми се искаше активно да участвам в дискусията по темата, а не да бъда само нейния заявител! Опазил ме Бог да ме възприемете като разяснител!

Мата Космата го е казала и обобщила все едно, че вербализира собствените ми мисли! (ако отключат темата ми за “история на създаване на ник-а” в клюкарника много ми се ще да се включиш и ти и КакаЯка; таткото на Ирина+ разбира се всички, които желаят)

...форума ни е даден за да черпим опит едни от други. от грешките и от постиженията си.
в името на доброто на децата. нека не забравяме това.

...убедена съм, че основният довод за етноса е най-вече страхът от хората и от реакциите им.
не само в българия има омраза към различните, това е световен феномен. просто в други страни хората са по-напреднали в преодоляването и...мисля, че ние тук може би допринасяме малко за това.

....ще е жалко, ако полезните неща тук бъдат изместени от безсмислени битки.
всеки има право на страх и несигурност, това са човешки емоции. нито са срамни, нито са страшни. да поемеш отговорност за едно беззащитно същество е огромно бреме и всички ние искаме да не се провалим.
с писанията си искам да предизвикам единствено размисъл, а не обида и омерзение. ако след обидата дойде ред на мисленето, значи съм успяла. от цялото си сърце се надявам да е така.

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:37 от Tatti

# 13
  • Мнения: 921
Така, тъй като все от някъде трябва да се започне, предлагам аз да съм първа.
ИЗВИНЯВАМ СЕ на всички, които може да се почувствали засегнати от мен. Честно казано не виждам някъде с нещо да съм оскърбила някой от тук пишещите, но въпреки всичко се надявам ако има такъв да ме извини.
Надявам се с това да сложа начало на помирението тук и духа на разбирането и толерантността да се завърне в този форум.
Мир?! Peace


 
П.П. Само да вмъкна, че има и чакащи, които искат единствено нормално и здраво дете,  без претенции за "чист" български произход и други, така че едва ли това е причината да нямат деца. Peace

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:38 от Tatti

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 3 020
Копирам част от постинга си от темата за модерирането, т.като пряко касае тази тема и обяснява защо я заключвам.
Забраната за дискусионни теми с етнически привкус е част от правилата. Такива теми винаги се изкривяват в една или друга посока, независимо от (понякога) чудесните намерения на авторите си и завършват еднакво. Почват да се раздават квалификации, да се слагат етикети, да се влиза в лични битки и да се леят нравоучения и уроци по "толерантност". Всички имаме мнения и позиции, но и всяко нещо може да се обърне, напише и разбере по десетки начини. Последната поредица от теми е живото (до след малко) доказателство за това.
Ще заключа и последната такава тема.
Считам, че покрай обвиненията и обясненията се написаха и неща по същество, така че за сега само ще зачистя емоционалните изблици и няма да я трия.

Моля да успокоите страстите, а ако има желаещи да се разтоварят емоционално разгромявайки дума по дума написаното от мен, моля да го направят на лични съобщения.
Подфорумът ви е място с атмосфера. Запазете я.
На засегнатите - извинения, на останалите - Приятна вечер.

Последна редакция: нд, 26 авг 2007, 02:38 от Tatti

Общи условия

Активация на акаунт