Изненадах се от едно мнение на мъж, казващ на жена си, че тя трябва да се старае да бъде като някоя си тяхна приятелка- тя била идеал за майка, домакиня и жена. И съпругата му отговори "да, тя и за мен е идеалният пример за подражание и се старая във всичко да я наподобявям". /малко перефразирам, защото разговорът беше доста обстоятелствен с описания на идеалната дама/.
Като се позамислих- аз никога не съм идеализирала някого, майка и домакиня съм по инстинкт и разбира се според натрупания вече семеен опит. Като жена се старая да бъда по моите критерии на ниво, но чак пък да си мисля на кого да приличам...
И като си изредих наум познатите- ами една е добра домакиня, но е заприличала на лелка и изобщо не се поддържа, друга прави зашеметяваща кариера и прилича на топмодел, но децата й ги гледат бабите с месеци в провинцията и тя ги вижда по 2 дена в месеца... и т.н.
Вие подражавате ли на идеали и изобщо- имате ли такива сред реалните си познати?
Като се позамислих- аз никога не съм идеализирала някого, майка и домакиня съм по инстинкт и разбира се според натрупания вече семеен опит. Като жена се старая да бъда по моите критерии на ниво, но чак пък да си мисля на кого да приличам...
И като си изредих наум познатите- ами една е добра домакиня, но е заприличала на лелка и изобщо не се поддържа, друга прави зашеметяваща кариера и прилича на топмодел, но децата й ги гледат бабите с месеци в провинцията и тя ги вижда по 2 дена в месеца... и т.н.Вие подражавате ли на идеали и изобщо- имате ли такива сред реалните си познати?
Няма идеални хора, няма идеални семейства, няма идеални неща въобще! Всичко е компромис и ходене по тънко въже. 