Какво ви е мнението за следната ситуация:
10 годишен брак,1дете на 8г.,съпруг стабилен на пръв поглед,общителен,от тези които спокойно можеш да представиш на родителите и приятелите си,душата на компанията,пие умерено-само в компания,не ме бие,няма любовници(или поне така си мисля),работи от 8 до 22 всеки ден(частен бизнес),почива 10 дни в годината-тогава ходиме на море,но и там тел.му не спира,според него всичко прави за нас.Дотук добре,но...НОРМАЛНО ЛИ Е питам-когато детето проговори да вика на един негов приятел "тате",защото го виждаше по-често от него:нормално ли е 6 месеца да мия чиний в банята,защото няма кой да ми сложи мивката в кухнята??Нормално ли е след това още толкова- шкафовете кухненските да ми седят на земята във всекидневната,защото не ми разрешава да извикам някой да ги сложи,а той няма време?Нормално ли е никога да няма един лев в къщи-всички пари си ги носи в себе си,защото има разходи за материали,нормално ли е никога да не ме попита имам ли пари,а всяка сутрин аз трябва да му искам,нормално ли е да поправи вратата на банята така,че сега я подпирам с гиричка...и това не се знае до кога?Нормално ли е да се чувствам толкова безсилна и бясна,а да не мога дори да се разкрещя???И накрая кажете нормално ли е да нямам никакво желание за секс,а непрекъснато да изпитвам вина за това???Ако поне един от вас ми каже ,че е нормално- май ще трябва да потърся помощ!!!