Има ли и други като мен...

  • 3 261
  • 62
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 4 423
От както се е родила Джули се хващам, че изперквам Embarassed, Мериан е отгледана от родителите ми, по 24 часа са я гледали, без да се притеснявам и страхувам.
Вече близо година свекърва ми ме моли да й дам детето да я погледа за няколко часа, но аз не давах, просто освен на дъщеря ми и на мъжът ми на никой нямам доверие.
Преди три дни имахме работа и реших да й я оставя за около 2 часа, така ми се беше свило сърцето, така се притесних, че дигнах кръвно, стана ми лошо.... на излизане от тях, вече пред колата започнаха едни мисли....как ще я носи на ръце и ще й се схване ръката, ще я изпусне, или как ще и стане лошо, ще получи инфаркт и детето ще падне и ще реве само и безпомощно..., че ще я набие ако се разлигави, че ще я натиска с лъжичката...абе ужасии и страшни филми за около 5 минути.
Качих се горе и помолих да ми я даде, та си я носихме с нас по задачи Rolling Eyes, просто не мога да се разделя с нея, така съм винаги, когато си помисля за градина, ясла или някой да я гледа - просто ми става физически и психически зле Confused
Има ли такива като мен, прекалено вързани за децата си, прекалено притеснителни, все мислещи гадости...

# 1
  • Мнения: 1 238
Да, има! Аз пък си мислих, че само аз съм такава. Оли не е оставяна никъде! Абсолютно никъде. Навсякъде я мъкна с мен. На градина обаче ходи, защото аз съм на работа. В началото, когато за пръв път я оставих на градина ми беше толкова зле, какви ли мисли не ми минаха през главата. Мобилния ми телефон беше постоянно в джоба ми и все си мислех, че всеки момент ще звънне и ще ми кажат нещо лошо... Sad Sad Sad SadБоже бях изперкала.  Sad Sad Sad Sad Sad SadИ сега все още съм така, въпреки, че детето е вече на 4 години. Наскоро щяха да ги водят в Зоогическата градина, а тя е много далеч.Щели да ходят с кола. Сън не ме хвана и като станах сутринта реших да не я водя на градина. От страх пак. Много се притеснявам за всичко. Особенно, когато ги водят от градината на гости на друго дете, което има рожден ден. Притеснявам се постоянно дали си е измила ръцете като яде, дали си мие ръцете като ходи в тоалетна, дали тоалетната е чиста и тн.  Ох, много мога да пиша по таз тема. Май се оказах много по-зле от теб, нали?  Hug Hug Hug Hug

# 2
  • София
  • Мнения: 4 423
Същата работа Hug

# 3
  • Мнения: 2 212
Аз ще си позволя да пиша тук, в тази тема, без да имам дете и без дори да мога да подозирам каква майка ще бъда някой ден...Това поведение за една майка, която иска да предпази детето си, всъщност всяка нормална майка иска това, погледнато така е нормално, но всъщност това впоследствие става един психически, а и физически тормоз както за майката, така и за детето, защото това може да го направи прекалено плахо и неуверено.
И всъщност писах, защото този казус ми напомни филмчето за рибката Немо...както неговия баща си беше обещал, че няма да допусне нищо да ме се случи и по същия начин не му позволяваше почти нищо за да го предпази от всичко. И когато каза това на рибката Дори май се казваше, която му помагаше да го намери се получи такъв диалог: той каза - аз обещах да го пазя и нищо да не му се случи. А тя каза - хм, това е много интересно обещание. Ако не позволяваш нищо да му се случи, то тогава просто наистина нищо няма да му се случи...

Мисля, че ме разбрахте де, не можем да опазим децата (а и самите себе си) от всичко, малките деца както се казва Господ ги пази... И все пак, простете, че се включвам по темата без собствен опит   Peace

# 4
  • София
  • Мнения: 4 423
Благодаря ти за включването, накара ме да се замисля  bouquet

# 5
  • Мнения: 1 238
Аз ще си позволя да пиша тук, в тази тема, без да имам дете и без дори да мога да подозирам каква майка ще бъда някой ден...Това поведение за една майка, която иска да предпази детето си, всъщност всяка нормална майка иска това, погледнато така е нормално, но всъщност това впоследствие става един психически, а и физически тормоз както за майката, така и за детето, защото това може да го направи прекалено плахо и неуверено.
И всъщност писах, защото този казус ми напомни филмчето за рибката Немо...както неговия баща си беше обещал, че няма да допусне нищо да ме се случи и по същия начин не му позволяваше почти нищо за да го предпази от всичко. И когато каза това на рибката Дори май се казваше, която му помагаше да го намери се получи такъв диалог: той каза - аз обещах да го пазя и нищо да не му се случи. А тя каза - хм, това е много интересно обещание. Ако не позволяваш нищо да му се случи, то тогава просто наистина нищо няма да му се случи...

Мисля, че ме разбрахте де, не можем да опазим децата (а и самите себе си) от всичко, малките деца както се казва Господ ги пази... И все пак, простете, че се включвам по темата без собствен опит   Peace

Уф тез работи съм ги чувала един милион пъти. Обаче аз пак си оставам същата.  Sad Sad Sad Sad
Немога ей така просто да избягам от притесненията си. Може би имам нужда от терапия  Wink Wink Wink Wink Wink

# 6
  • Мнения: 2 212
А ни най-малко твърдя, че е лесно... Просто на тези мисли ме навя темата. Иначе доколкото се познавам е много вероятно и аз да съм от тази порода, сега само като седя в парка и наблюдавам децата да си играят, като видя някои как смело се катерят по разни катерушки и пързалки и изтрпъвам, а представям си ако е моето...То това си е наиситна някаква психоза и като всяка такава не се преодолява никак лесно, още повече като се касае за собственото ти дете.

# 7
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 379
И аз не съм оставяла малкия на никой, освен на баща му.
Батко му имаше детегледачка, после тръгна на ясла, детска градина.
Малкия не мога да прежаля, той си ми гальовен, послушен и скоро не искам да го отделям от мен.

# 8
  • Мнения: 1 238
А ни най-малко твърдя, че е лесно... Просто на тези мисли ме навя темата. Иначе доколкото се познавам е много вероятно и аз да съм от тази порода, сега само като седя в парка и наблюдавам децата да си играят, като видя някои как смело се катерят по разни катерушки и пързалки и изтрпъвам, а представям си ако е моето...То това си е наиситна някаква психоза и като всяка такава не се преодолява никак лесно, още повече като се касае за собственото ти дете.

Майчин инстинкт  Wink Wink Wink Wink То като се замисли човек май е и съвсем естественно. Виж животните. Я се опитай да вземеш патенцата на една патка например. Понякога имам чувството, че сякаш ние насила трябва да се борим против нашите инстинкти и натура.

# 9
  • Мнения: 2 212
Да, но не винаги първичните инстинкти са здравословни, това е лошото, иначе да инстинкт е. Като този за самосъхранение, но като всяко нещо, ако стигне до крайност не води до добри резултати.

# 10
  • Мнения: 335
Буболина,благодаря за темата  Heart Eyes Мислех че съм единсвенната такава мама,страх ме е да кажа на който и да било страховете си  #Crazy,добре че сте вие  Hug Почти не съм я оставяла на никого,все си мисля един куп неща:ами ако глътне нещо и се задави,ако се качи на стол и се надвеси над терасата,ако отвори шкафа с препаратите и се нагълта(това си го мисля само ако евентуално някой ден остане в бабини си  Embarassed ),ако падне от някъде и си удари главата,ако излязат навън и баба и се заприказва и я блъсни кола  ooooh! Смейте се,направо съм ку-ку.Не знам как ще се справя със страховете си когато Септември тръгне на ясла  Cry От всичко това и аз се чувствам много зле физически и психически  Tired
А за Немо,това е любимото филмче на цялото ни семейство,на ден го гледаме най-малко два пъти и тази фраза е постоянно в ума ми.
Винаги мисля три крачки пред другите,но ето че онзи ден едно колело я блъсна пред очите ми,на два метра от мен  Cry След тази случка още повече ме е страх да я оставям на някой да я гледа  Confused

# 11
  • Мнения: 2 212
Винаги мисля три крачки пред другите,но ето че онзи ден едно колело я блъсна пред очите ми,на два метра от мен  Cry След тази случка още повече ме е страх да я оставям на някой да я гледа  Confused
Важното е, че е бил малкият дявол, но това идва само да покаже, че ако ще и като орлица да е надвесена майката над детето си, пак има вероятност да не може да го опази... а и доколкото съм слушала и чела тук, всички казват, че обикновено падания и други такива инциденти стават за секунди, даже стотни от секундата, уж си до него, уж го гледаш непрекъснато и пак... т.е. ясно е, че не може да се опазят от всичко, ами Господ да ги пази от лошите неща  Praynig

# 12
  • София
  • Мнения: 4 423
Е, значи не съм сама Hug, гледам, че сме малко писалите, но съм сигурна, че има още, които просто ги е срам да кажат, точно за това и повдигнах въпроса - сериозно е, и ако има някой, който се е освободил от това натрапчиво чувство, нека сподели.
Дори да не сте като нас, ако имате идеи - напишете ги, може и да помогне нещо  bouquet

# 13
  • Мнения: 2 401
Има, има.  Аз намерих лек обаче и те съветвам и ти да направиш същото - роди си още едно  Simple Smile

# 14
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Буболина, често пишеш в теми за натрапчиви чувства и фобии. Може би си в стрес. Или е в следствие на неприятните преживявания от миналото... Аз също много се страхувам за децата си, но винаги като съм ги оставяла някъде съм се опитвала да се разсейвам. Иначе положението излиза от контрол; свекърва ми и така ме е обявила за маниячка. Според мен релакс му е майката.

Общи условия

Активация на акаунт