Виждаме се поне 1-2 пъти в седмицата, вечеряме заедно, говорим си, помагаме си с разни неща и прочие...
Решихме дори да заведем детето на море заедно. При научаването на последното майка ми каза следното: "Колкото повече остаряваш - толкова по-ненормална ставаш." Днес се видях с една приятелка от университета, разказваме си кой как живее и тя каза приблизително същото за отношенията ми с бившия.
Аз ли нещо не съм в ред или наистина това нашето не е нормално? Изрично подчертавам, че всеки от нас си има гадже /и другия го познава/, че не желаем да се събираме и че НЕ ПРАВИМ секс един с друг/другото, което непрекъснато обеснявам, но никой не ми вярва/.
Не разбирам защо се смята за лошо да си приятел с бившия? И какво толкова лошо има ако си... Аз честно казано, очаквах всички да ни се радват...