Та вчера свекървата дойде на гости от много време насам уж да ми помага. До тук добре, понесохме се някак цял следобед вдете сами. Но когато си тръгна аз по неведуми пътища видях няколко нейни писма и установих как тя ме хули пред другите хора и как сплетничат със дъщеря и не само зад моя гръм, но и зад гърба на мъжа ми. Последните два месеца имахме първата си годишнина от сватбата (за тях не било празник), мъжа ми направи 30 години (провалиха му рождения ден, дори прочетох глупавите доводи), аз навърших 30- години (дори не си спомням сетиха ли се за мен). Та приказки от рода, колко ми било добро детето за разлика от майка си и т.н. колкото искаш.
Описвам всичко това, за да ви кажа, че много ме заболя от случилото се и все си мислех, че ако мен не ме понасят, то поне от мъжа ми и детето ще се интересуват. Но в тях няма добрина и топлота. Аз се отказвам да търся такава, но някак трябва да живея с тези хора с години и да намеря някакъв език. Защото мъжа ми е много добър човек и те са си му семейство и си ги обича, както обича и нас и нашите неразбории само го слагат между чука и наковалнята и го огорчават. А след години те ще са и повод за скандали. Та кажете ми как да реагирам, след като изчетох цялата тази жлъч по мой адрес и как да сведа щетите в бъдеще до минимум?
На мъжа си му казах, че без да искам съм стигнала до писмото, което не оправдава неговото четене, но пък съм научила неща които много са ме объркали и огорчили и той ме разбра, но това не пречи да продължи да се държи с тях като преди и да очаква предполагам това и от мен.