Как да нараня близките си най-малко при раздяла

  • 2 710
  • 30
  •   1
Отговори
Намирам се в ситуация, в която някои от вас са били и ще съм благодарна да получа съвети и мнения.

Реших да сложа край на една 15-годишна връзка. омъжих се доста млада още студентка. съпругът ми е по-голям с 9 години. с течение на времето аз завърших образованието си, намерих си работа по специалността, започнах да се издигам в кариерата, започнах и да печеля повече от него. в един момент като се погледнах от страни виждам, че ние вече нямаме нищо общо освен 2 малки деца.

през тези години той вместо да се развива, започна да се подтиска от мен (предполагам и аз имам  вина за това) и да си избива комплексите като ме смазва психически (постоянни обиди, забележки, бягане от всякаква отговорност) в един момент свикна с това и да не ходи на работа (така или иначе, изкарвал малко пари, можело и без тях). същевременно по цял ден се пилее някъде по кафенетата и си комуникира с подобни на него. постепенно се отдалечихме. на мен не ми се ходи с него във въпросните кафенета, той не иска да излизаме с моите приятелки и мъжете им, защото се комплексира и от тях. постепенно от емоционален и весел човек, се превърнах в апатичен и затворен. осъзнавам, че това е начинът ми да се предпазя от емоционалните удари, които ми нанася с поведението си.

обвинява ме, че не съм била готова за второ дете и грижите покрай него са ми дошли в повече. бебка имаше проблеми след раждането и точно тогава се чувствах адски сама и изоставена. не бях виждала бебето, когато ми съобщиха, че има проблеми и го транспортират в друга болница. вечерта към 20.00 звъннах на мъжа ми и го помолих да дойде, защото ще се побъркам. отговорът беше, че е пил и не може Cry. знам, че сама по себе си подобна постъпка не е повод за развод, но просто давам пример за отношението му към мен.

стана много дълго, за което се извинявам. въпросът ми в момента е, да се съглася ли с молбите му да му дам "последен" (пореден) шанс, защото той този път бил осъзнал грешките си и наистина ще се променя и е съгласен 99% с всичко, което съм казала...същевременно аз се чувствам относително добре като сме разделени, да не кажа, че в един момент се почувствах и щастлива Embarassed. знам, че чувствата ми към него са като към приятел (съжалявам го, искам наистина да се промени, заради самия себе си), но само това.

опасявам се, че дори временно положението да се закрепи, след време пак ще стигнем дотук и всички ще трябва отново да преживеем тази емоционално болезнена ситуация отначало. Егоистично ли е да не му дам отново шанс и да бъда твърда в решението си?

# 1
  • Мнения: 2 700
Не съм изпадала в подобна ситуация, така че мнението ми не се базира на личен опит. Съвсем принципно погледнато, за да не се самоупрекваш, пък и децата ти да не те упрекват някой ден, може би е по-добре да дадеш този последен шанс. Ако не се получи ще си сигурна, че си направила всичко, което е зависело от теб.
От друга страна пък, отлагането на един проблем не води до неговото решаване.
Изборът е само и единствено твой.
Знам, че на чужд гръб  и 100 тояги са малко, но аз мисля, че бих изчакала още малко.

# 2
  • Мнения: 479
Трудно се дават такива съвети.

Аз не съм била в така ситуация но нещо ми напомня за моята двегодишна връзка с момче преди съпруга ми.

Той не можел да излиза с моите приятели, не ходеше на работа постоянно ме комплексираше  и т.н. Взех решение и го оставих. Това повлия страшно добре на следващата ми връзка която приключи с брак и вече седем години щастливо семейство.
Реших че няма да се поддавам на манипулации ще ме харесва такава каквато съм и моите приятели такива каквито са. Това е положението. И то взе че се получи....

Не знам....... единственото което мен би ме спряло да го оставя са децата.... Но пак казвам едно е да се дават съвети отстрани друго е да го преживяваш самия ти.

А и честно казано това че не е дошъл когато си се чуствала толкова зле след раждането и случващото се с детето си е доста основателен повод да се замислиш кое е важното за него.........

# 3
  • Мнения: 189
Не мога да ти дам съвет, мога само да ти кажа моето мнение: По-добре е да му дадеш още един шанс, за да не се упрекваш после, че не си направила всичко възможно. Не че вярвам в чудеса, но всичко е възможно. Все пак си го търпяла 15 години, още малко търпение няма да е излишно. Знам, че може да се погледне и от друг ъгъл - търпяла съм 15 години, не мога и ден повече, но не случайно хората казват "3 пъти мери, един път режи".

Успех!

# 4
  • Мнения: 121
И аз не съм била в твоята ситуация. Както се познавам обаче, бих дала втори шанс. И това би било грешка, защото смятам, че ще е загубено време. Не вярвам нещо да се промени. Ще се опита да се промени, но в момента, в който се почуства спокоен, ще започне всичко отначало. Вярвам, че сте говорили и преди по този въпрос. И щом до този момент не е пожелал да се промени, няма и сега да го направи. Освен децата не ви е останало нищо общо, казваш. Животът е кратък, не трябва да го пилеем с лека ръка. Прекарай го с някого, при когото ще се радваш да се прибереш и който ще те подкрепя.

# 5
  • Мнения: 1 942
Ти си знаеш най-добре, но имаш ли още година-две-три за губене преди неизбежната раздяла? Ако чувстваш, че можеш пак да го обикнеш, пак да се чувстваш щастлива с него - ДА, но иначе ... живота няма да те чака, а ще тече ли тече.  Rolling Eyes

# 6
  • Мнения: 589
Ти си знаеш най-добре, но имаш ли още година-две-три за губене преди неизбежната раздяла? Ако чувстваш, че можеш пак да го обикнеш, пак да се чувстваш щастлива с него - ДА, но иначе ... живота няма да те чака, а ще тече ли тече.  Rolling Eyes
Подкрепям напълно.И добавям-ако ще даваш последен шанс,ангажирай го този твой мъж със срок и резултат.Ако няма резултат в определения срок-никакви компромиси! Защото при мен се получаваше нещо такова:говорим,дам шанс,прощавам,а той решава,че сме "занулили сметките" и може на чисто да започне със старите прегрешения след моята прошка...и така 13 години...

# 7
  • Мнения: 4 664
Аз съм За "втория шанс" Peace Най-малкото заради факта, че ако не се получи ще знаеш, че си опитала. Друг е въпроса, че по мое мнение зрелите и големи хора не се променят Crossing Arms

# 8
  • Мнения: 83
Аз съм по твоя път,все още съм по пътя -не съм стигнала до края......
ситуацията е малко по-различна,но пак се разделям с голямата любов на живота си и по-важното бащата на дъщеря ми (така и не успяхме да имаме второ дете smile3518)
Тежко и трудно е от където и да го погледнеш- и за теб,и за децата,и за близките ти.ДА,аз определено нараних родителите си,а неговите още не знаят какво става(само за информация-действието се развива от ЕДНА ГОДИНА).
Давах шансове,гоних,прибирах,минах през няколко депресии,съсипах си родителите,то накрая и детето си разбра,сега знае всичко.Аз настина видях грешките си и ги поправих,но...............НЕ става.
Много голяма е битката,да знаеш!ТОВА е война и победители там няма.АЗ искам Вайа да знае и този човек никога повече до края на дните ми да не ме види или чуе.Това е моето решение и........ newsm20 ще се моля на всички богове постепенно да спре да иска и дъщеря си.

Не си сама.Ние имаме целия свят в очите на дечицата.

# 9
  • Мнения: 1 455
А към децата как се държи?Помага ли,гледа ли ги,докато ти си на работа?
Лично аз бих му дала шанс единствено ако виждам,че през свободното време ,което има се отдава на децата,но ако се чуства като на гости и чака все на теб мисля,че не би се променил,а и сега има кой да се грижи за него нали?

# 10
  • Мнения: 2 237
Да не ти пука за близките ти (съжалявам ако звучи грубо) Важното е кое е най-доброто за теб,и ако това е раздяла,това не би трябвало да ги нарани.Напротив,трябва да те подкрепят в трудното ти решение и да ти дават кураж от тук тнататък.
Ако за себе си вече си решила че трябва дас е разделиш с този човек и нямаш и нотка колебание,направи го.Близките трябва да те разберат.

# 11
  • В сърцата на четирима мъже/е,може и малко повече да са:-)))/
  • Мнения: 1 808
Намери 2-3 дена,отиди някъде сама и помисли.........послушай интуицията си -тя никога не лъже. Hug Hug

# 12
  • Мнения: 229
Не мисля,че мъжът ти ще се промени. Родителите ми бяха в почти същата ситуация и след доста изгубено време взеха най-правилното решение-разделиха се. Ти явно си финансово независима ,така че ще ти е много по-лесно. Щом се чувстваш спокойна и щастлива без него, а ако и дечицата ти са така няма какво да отлагаш  bouquet Смятам,че дори да дадеш последен шанс нещата няма да се променят, само ще се затормозиш излишно. А децата ти заслужават все пак една усмихната и весела мама! Успех Peace

# 13
Аз за себе си съм решила, колебанията започнаха от мъката в очите на съпруга ми. не е лош баща, но не мога да кажа и че ми помага и ме отменя в грижите за децата. аз съм в отпуск по майчинство в момента и той е решил, че поради тази причина нужда от помощ нямам. Синът ми е силно привързан към него, но дъщеря ми е на 5 месеца и реално не го познава.

това безспорно не би бил втори, а пореден шанс. наистина се страхувам, че животът си лети, а аз бих искала да мога да получа повече човешка топлота и щастие. не знам откъде да намеря достатъчно сили да отстоявам позицията си, въпреки фактът, че осъзнавам каква мъка му причинявам в момента. същевременно аз лесно забравям стотиците нощи, в който съм стояла будна и разплакана заради неговото отношението към мен.

напоследък всеки ден ме умолява да се съберем, а тези разговори ме "изцеждат" и объркват. не защото не знам какво искам за себе си, а защото продължавам да се чувствам длъжна да мисля и за него.

# 14
  • Мнения: 473
Ти решението си го взела вече си мисля. И търсиш одобрението ни. Не смятам, че трябва да се чувстваш виновна за провала на брака ти. Разделете се и бъди щастлива, няма смисъл да страдаш и да ставаш затворена. Децата ще страдат повече ако гледат намръщените ви физиономии и живеят в тягостна обстановка. Все пак това е мое мнение, ти реши, никой не може да ти каже. Но определено няма смисъл да се насилваш, ти сама казваш че всичко е приключило.

Общи условия

Активация на акаунт