Болезнена привързаност

  • 2 357
  • 36
  •   1
Отговори
  • Мнения: 18 542
Борис вече е на 1 година и 9 месеца. От известно време (около месец) е станал болезнено привързан към мен. Не мога даже в тоалетната да отида без него. Пищи даже от баща си и не иска да остава с него. Непрекъснато ме дърпа да ходя с него навсякъде. Ако някой му каже "Кажи чао на мама", започва да се дърпа и се лепва за мен, а ако го оставя или изпада в истерия или хлипа неутешимо дъбго време.
Другото което ме притеснява е, че е адски неконтактен с деца. Когато отидем на площадката виси около мен и се дърпа, ако се опитам да го заведа при децата пък камо ли да остане без мен при тях.
Това типично поведение за тази възраст е или не?
Утре ще ходим на консултация и ще говоря и с педиатъра, но вашето мнение ще ми е много от полза.
Благодаря!

# 1
Чета, абе не знам дали е типично и нормално ама и мойто малкото (че и кака й на същата възраст) е абсолютно същото. И като, че ли преди не беше такава Thinking  Grinning . Сега направо КРЕЩИ като ме изтърве от поглед. Но пък като ходим на групи с майки с деца си играе с другите (до колкото 18 месечно може да играе Laughing  Laughing ), и все пак гледа да не ме изтърве от поглед.

# 2
..Но пък това, което най-много ме изненада, че в такива моменти, когато съм покрай нея наистина ме търси и дето викаш и баща си не признава. И изненадата за мене дойде на 2-ри Март, когато реших да копунясвам с другите българи и извиках бейбиситърка. Е, то голям купон. Тая жена все едно не говореше за моето дете . Ама грам, грам рев не е била ревала и не ме е търсила - как да си обясня това Thinking  ooooh!  Embarassed

# 3
  • Мнения: 18 542
Странно...
Борис дори със сестра ми не ще да стои, въпреки, че нея много я тачи  Sad

# 4
  • Мнения: 2 792
Май така е при момченцата  Thinking Момчил и той имаше един такъв ужасно дълъг период, направо ми се крещеше от него Embarassed Димана го мина също, но беше къде къде по спокойно.Момчил си ходеше буквално закачен за панталоните ми аз отивам някъде(не на пътешествие, а да пия вода примерно Mr. Green ) и той хванат за панталоните ми с мен.100% от там идва приказката, че мъжете все ходят по полите на майките си Wink.В този период обожавах рекламното филмче на Фокс кидс по тв-то, само тогава можех да се движа из къщата без да бъда преследвана #Crazy , защото съществото гледаше в захлас Wink Не си падам много по разделяне на момченца-момиченца, но това определено беше различно при двамата, не мога да си кривя душата Laughing

# 5
  • София
  • Мнения: 660
Всяко нещо с времето си- като си намери приятели,няма да се занимава вече с майка си за жалост. Понякога гледам дъщеря си и си мисля,че нищо няма да е същото,когато порастне. Няма да има нужда от мен,затова сега се наслаждавам на това, че е все залепена за мен.

# 6
  • Букурещ
  • Мнения: 7 827
хммм, това да не е присъщо за момчетата, не знам Thinking
мен ме плаши точно обратното при Ади -
ако се скрия няма да се сети за мен изобщо, подчертавам -изобщо, когато я приканвам да си ходим , тя ми казва :
'Мамо, тръгвай си, хайде, тръгвай'.
'Мамо, отивай да си пиеш сама кафето'.
От магазина кварталния не иска да си ходи - 'ходи си, мамо' - иска да остава да си играе с лелята в магазина.
Тръгвала съм си, скривала съм се, не, и не, няма да се сети за мен.
и вкъщи съм сес скривала, няма проблем.

егати, това е другата крайност според мен, която пък мен ме притеснява понякога.

# 7
  • Мнения: 356
Лио, и при нас беше така с каката. Дадох я на ясла на 1 год. и 5 месеца - веднъж не се разрева и не каза "искам при мама". Ела да видиш сега каква е. Станала ми е като сянка /когато тръгна към тоалетната инстинктивно и тя тръгва след мен/, а да отиде при някоя от бабите - просто абсурд. Понякога мисля, че не мога да дишам, а съм и с бебе.

# 8
  • Букурещ
  • Мнения: 7 827
Цитат на: andulina
Лио, и при нас беше така с каката. Дадох я на ясла на 1 год. и 5 месеца - веднъж не се разрева и не каза "искам при мама". Ела да видиш сега каква е. Станала ми е като сянка /когато тръгна към тоалетната инстинктивно и тя тръгва след мен/, а да отиде при някоя от бабите - просто абсурд. Понякога мисля, че не мога да дишам, а съм и с бебе.


хммм, Thinking да не е период тогава само, да е от възрастта в момента. значи да очаквам - промяна след време.
че нещо си помислих туй дете моето, нещо да не е повредено, толкова да не се сеща пък чак.

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Какво да ти кажа...Денис е така от известно време. не ме пуска да мръдна, с мен ходи в тоалетната, като се къпя стои на вратата...На 8ми март тръгнахме на кръчма, майка ми дойде да го гледа и като се заприщи това дете на вратата и като протегнал едни ръчички на горе, търкаля едни сълзи и ридае - маммаааа, оооо мамаааааа, татиииииии, ооооо таттттиииииии !
Като на погребение Sad
За една бройка да се върнем.
Като се прибрахме стоеше в коридора по гащи и хлипаше на входната врата.
Мъкаааа ! #Puppy dog
Не знам какво ще правя. Иска да го приспивам. Нощем към 3 се стряска щото сме го преместили в креватчето му и почва да ме вика по име....ако не стана да го пренеса на спаляната почва да вие като сирена....

# 10
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Додо, знам, че на теб не ти е смешно, но твоите описания винаги ме разхилват  Laughing

И Мая ми е като гербова марка. Навсякъде с мен...сега я уча да не виси в тоалетната, докато я ползвам, че ми писна. Но с деца е страшно контактна, а също и с други хора. Ако сме с деца, ме забравя. Когато я водя в детския център, където я гледат каките, също нямам проблем. Последния път ми махна наглото същество - "Тау, тау, мамо!" и ме избута от центъра... Rolling Eyes

# 11
  • Мнения: 2 655
Laughing Ами ние сме така, от както се е родила АЛИСИА. Аз си мислех, че е нормално докато не прочетох темата ти Cheta. И се наявах Thinking  и си мислех: това е проблем, които се израства. Явно съм се заблудила. ooooh!

# 12
  • Мнения: 372
И ние с големия бяхме така,но от един месец нещата се оправиха.Сега дори ще ме сменя с госпожите от детската.Незная дали се дължи на възрастта или на факта ,че вече му харесва да ходи на градина,но сега съм много по-свободен човек.Доскоро не искаше да ака без мен и ако го гледаше някой друг, дори го правеше в гащите #Onfire .

# 13
  • Мнения: 237
Cheta, kато прочетох темата ти ми олекна малко, признавам си. И при нас е същото, До магазина не мога да отида без него, камо ли някъде другаде. Спомням си, че татко му го беше извел един път с шейната, обаче малкия ме фиксира на балкона /живеем на първия етаж/ и като наду гайдата, не ми се говори просто. Друг път ходих на погача на моя приятелка и като се върнах го заварих по памперс в раклата да разглежда на баща си куфара с инструменти, защото горкия ми мъж се е видял в чудо какво да го прави. Сигурна съм обаче, че този период ще премине и после ще ни е смешно като се сещаме.  Laughing

# 14
  • Мнения: 7 831
Цитат на: Liorena
хммм, това да не е присъщо за момчетата, не знам Thinking
мен ме плаши точно обратното при Ади -
ако се скрия няма да се сети за мен изобщо, подчертавам -изобщо, когато я приканвам да си ходим , тя ми казва :
'Мамо, тръгвай си, хайде, тръгвай'.
'Мамо, отивай да си пиеш сама кафето'.
От магазина кварталния не иска да си ходи - 'ходи си, мамо' - иска да остава да си играе с лелята в магазина.
Тръгвала съм си, скривала съм се, не, и не, няма да се сети за мен.
и вкъщи съм сес скривала, няма проблем.

егати, това е другата крайност според мен, която пък мен ме притеснява понякога.


Виктор е така  Sad , никакъв страх от непознати  Sad  и това ме притеснява. С удоволствие остава при бабите си и с татко си. А го гледам сама  Rolling Eyes . Беше се залепил за мене само около раждането на бебето, но там нещата бяха други.
С други думи не мога да потвърдя правилото за момчетата  Wink .

Чета моя приятелка имаше подобен проблем със сина си, той даже не искаше да си тръгва от детската градина с баща си или баба си. Тя просто започна да го оставя повече да го гледат баща му и бабата. Да излиза с тях и да правят интересни неща - ходиха на зоологическа градина, на цирк и т.н. без тя да ходи с тях и така детето постепенно свикна и с другите.  А за децата не бива да се притесняваш, той е малък още и в тази възраст децата не умеят да играя с деца и не са си кой знае колко интересни. По скоро са си конкуренция за внимание и играчки  Wink . Вики чак към третата си година започна да търси компанията на деца, но и до сега предпочита малко по-големите, защото с тях е по-интересно.

Общи условия

Активация на акаунт