Обвинявате ли себе си понякога?

  • 9 350
  • 79
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 914
Често се питам , дали съм виновна в нещо , дали съм направила всичко възможно , дали не е имало нещо което пропуснах , а сега вече е късно . Също така ,в стремежа си да помогна на детето си, изпробвах един куп нетрадиционни методи и лечения , понякога се чудя , дали и нещо от тях , вместо да помогне , е навредило . Не намирам отговор , а вие ?

Последна редакция: вт, 29 апр 2008, 04:48 от iskrica_nadejda

# 1
  • Мнения: 8 450
Мисля,че няма родител,който да не обивинява себе си,че не е направил всичко за детето си,независимо,дали е болно или здраво.
Винаги има едно съмнение,че е могло да се направи повече.
Като цяло съм в мир със себе си,от време на време имам чувство на вина,но не за дълго.

# 2
  • Мнения: 474
За обвиняване не бих казала но често ми се случва да се връщам десет години назад и в  съзнанието да ми изплува един спомен-бях бременна и бях седнала в едно заведение на чаша кола.При мен дойде някакво момче и ми  показа  документ за инвалидност , тъй като неможеше да говори ми подаде химикал и ми каза  че струва два лв.Аз отказах да му дам момчето не каза  нищо номного пъти съм се питала дали съдбата не ме наказа по някакъв начин за тази моя постъпка. И до ден днешен въпреки че има толкова шарлатани намен сърце не ми дава да им откажа.

# 3
  • Мнения: 2 116
Трудно ми е.... много! Незнам какво да ти отговоря!  Confused Обвинявам себе си! Да и то доста! Обвинявам се за това, че по един или друг начин не съм успяла да подсигуря НОРМАЛНО детство на детето си...  Sad Гледам обаче бързо да се оттървавм от тези мисли! Няма смисъл да се връщам назад и да дълбая в неща, които вече немога да променя!  Tired Искам да гледам само напред и да бъда полезна на детето си във всеки един момент! Искам да се боря за двама! Поне докато не го науча да се бори сам!!!  Peace

# 4
  • Мнения: 474
Да и то много често,защо не разбрах за проблемите на Йоанна по рано?Защо мислех че всичко ще се нареди от само себе си?Сега пък се обвинявам дали не я задушавам и не търся ли под вола теле?дали алтернативната медицина е най доброто решение за нея и неща от този род.незнам дали е нормално за мен не е.даже започнах да посещавам и специалист страхувам се да не премина границата на безпокойството с паника.

# 5
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
правя максималното
не бих могла да се виня освен за това, че може би съм част от съдбата на децата си...но те също така вярвам че има причина да са тук и с мвен и да трябва да минат през тези изпитания
затова вяравм че няма вина в тоя й вид - всичко е сйдба било е предрешено
но също така вярвам че с действията и чувствата си сега кова бъдещето си в следващия си животи този на децата ми

# 6
  • Мнения: 2 567
Понякога се обвинявам, защото заболяването си го е наследила от мен. Затова може би не се решавам вече толкова години на второ дете, за да не му го предам и на него  Cry

# 7
  • Мнения: 3 914
Понякога се обвинявам, защото заболяването си го е наследила от мен. Затова може би не се решавам вече толкова години на второ дете, за да не му го предам и на него  Cry
И това имах предвид , как да се справим със страха , ако искаме някой ден и второ дете , въпреки ,че за мен лично това е почти тема табу, поне засега.



но също така вярвам че с действията и чувствата си сега кова бъдещето си в следващия си животи този на децата ми
Това е интересна гледна точка , как обаче да съм сигурна ,че това сега ,ще се отрази някъде, където не се знае, има ли го ,няма ли го ,и какъв е смисъла.Жалко ,че аз не мога да повярвам в нещо такова ,може би съм прекалено реалист Thinking

# 8
  • Реъкйавик
  • Мнения: 380
Често се питам , дали съм виновна в нещо , дали съм направила всичко възможно , дали не е имало нещо което пропуснах , а сега вече е късно . Също така ,в стремежа си да помогна на детето си, изпробвах един куп нетрадиционни методи и лечения , понякога се чудя , дали и нещо от тях , вместо да помогне , е навредило . Не намирам отговор , а вие ?
da da  smile3518

# 9
  • Мнения: 2 567
Понякога се обвинявам, защото заболяването си го е наследила от мен. Затова може би не се решавам вече толкова години на второ дете, за да не му го предам и на него  Cry
И това имах предвид , как да се справим със страха , ако искаме някой ден и второ дете , въпреки ,че за мен лично това е почти тема табу, поне засега.

На мен ми трябваха 8 години за да успея поне малко да преодолея страха си. Защото увредения ген си е все така в мен и вероятността да го предам е 50 процента при момиче и 25 при момче. Така че този страх никога няма да ме напусне. Ако забременея ще е в мен, докато не родя и не направят нужните изследвания на детето.
Просто се опитвам вече по малко да се страхувам, а повече да вярвам и да се надявам.

# 10
  • Мнения: 3 537
Да,защото по принцип ми беше много рано да имам дете.
Но пък винаги гледам в бъдещето,старая се да не гледам назад. Simple Smile

# 11
  • Мнения: 4 585
Освен за имунизациите, които са правени на Кирил се терзая за това, че изобщо
сме почнали да го тъпчем с хапчета. Един ден ги смятах - вече са към една кофа.
В това отношение - браво на Гери!

# 12
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Вики, не може да се обвиняваш за нещо дето дори докторите не знаят що е така!
по-лесно ми е да приема че има промисъл в това дето се случмва - наречи го съдба, наречи го карма, наречи го късмет...бе както искаш ама трябва да има смисъл - иначе цялата тази болка и скръб и загуби и най-вече когато виждам продължително страдание - не го разбирам!!!! трябва да има смисъл! трябва иначе...лично аз бих полудяла иначе.

ВЪЛЧО, не се обвинявай. Както виждаш - едни се  обвиняват че са давали лекарства, други - че не са ги почнали навреме.....

НЯМАТЕ вина...това за мен е като да си приписвате заслуги за неща които са далече над вашите възможности и сили!
в крайна сметка не сте по-велики от това което сте и заслугата децата ви да страдат - не е ваша
но вие имате заслуга да им осигурите любов и закрила и грижа и помощ! вие сте техните хранители и ако и да не можете да помогнете като премахнете болестта - можете да им помогнете да живеят пълноценно и добре, обичани и обгрижвани

# 13
  • Мнения: 187
 HugМилички недейте StopТази вина ще ви съсипе, така не помагате на малките душички.Знаете ли ,че веднъж моят син ме видя, че плача и ме попита -Защо?.Понеже никога не съм го лъгала му казах истината- че ми е много трудно когато някой започне да се вглежда в ръката му и да го пита какво му е ?И знаете ли какво ми отговори моето умниче- Абе мамо, не им обръщай внимание,аз отдавна спрях.От пет годишен му повтарям, че с нищо не е по-различен от останалите деца и така израстна със самочувствие и без комплекси.Не плачете, не се обвинявайте, стойте плътно до децата си,но без да ги задушавате със обич и загриженост.Ако състоянието на детето позволява дайте му доза самостоятелност.Това укрепва увереността им в собствените им възможности.И нещо много важно-не ги крийте от околния свят-така по-лесно ще свикнат с погледите на околните.Съжалявам, малко дълго стана,но темата ме хваща за сърцето Heart Eyes

# 14
  • Мнения: 950
И аз се обвинявах много често особенно в началото ,когато разбрахме за проблема стигах до състояние такова че ми се искаше да се разкъсам на парчета, не исках дори да виждам никого и хиляди въпроси в главата ми се блъскаха ,но стигнах до извода че от това няма смисъл и нищо не може да се промени ,/не че и сега на моменти не  ме обхваща същото чувство /,но  осъзнах че в това няма нищо градивно и полезно .Колкото по-редки са тези моменти по-добре а ако някой е успял да се отърве напълно от чувството за вина значи  е стъпил здраво на земята !

Общи условия

Активация на акаунт