И така, моята магарица я поканиха на гости за 1 седмица при свекърва ми. Там беше и сестрата на мъжа ми с двете си деца. Голямото й дете е на 4 г., а моето на 3. И така, в тази конкурентна среда, Гери вечерта си искала шишето... И там вече следва намесата на сестрата на мъжа ми... обяснила й тя, че е вече голяма и й разказала, как..., когато нейното момче пораснало и станало голямо за шише с биберона, отишли със шишето до една река и го хвърлили вътре на рибките. Рибките го пазили няколко години, пили от него водичка и когато се родило другото бебе, рибките го върнали от рекатааааа...
Това така допаднало на моята хубостница, че като отидохме днес да я вземем, първо ми съобщи, че вече не иска шишето си и че трябва да ходим до река да го хвърляме бързо на рибките . Разбрахме ние, каква е случката, запалихме колата, грабнахме шишето, Гери и 4 годишния й братовчед за свидетел и отидохме до моста на една река. Там, викахме, крещяхме, правихме ритуали и накрая Гери с воеводски вик, хвърли шишето си в реката... То пък, за радост, отплува по течението и не се видя повече .
Хлапетата си тръгнаха превъзбудени от случката. Ние с баща й - свръх учудени .
И се прибрахме тази вечер у нас..., и ето на - малкото заспа без шишето. Не го потърси, не го иска. Когато се сети, че иска вода или мляко, казва: "Аз не, не... в чашката ми дай". Надявам се, че като минат 3-4 дена, съвсем ще отвикне от този навик и дори да й бутам шише в устата, няма да й се услажда вече така, както до сега.
Ами това е. Исках да се похваля с нашия успех, въпреки че съм закъсняла, знам. А и някой може да му бъде полезен моя пример .