Хора откачам !!!!

  • 6 994
  • 54
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 757
Бях в паника когато разбрах, че очаквам близнаци, защото си представях какъв ужас ще бъде. Да ама не. Реалността се оказа по-ужасна от най-страшните ми кошмари. Като ви гледам тук какви оптимистки се ми се прииска ако може да ми вдъхнете малко кураж, защото съм на ръба на силите си. Вече са ме обявили за луда и сигурно съм. Но не чак толкова, че да не осъзная окаяното си положение.
Не съм най-кадърната близнашка майка, знам си го. Не мога да си кърмя децата едновременно примерно. Ама как по дяволите се справяте когато и двете мръвки пищят. Едното е болно и все на ръце се носи защото иначе не може да диша. А другото е голяма истерия и пищи като че ли го колят за всичко, и обикновено не знам защо. Иска носене, дундуркане, цица и всичко. Е как и двете да ги успокоявам. Мъжът ми и той е откачил от недоспиване. Той недоспива, а аз изобщо и не заспивам. Имам временна помощ ама е много временна. А и с нея пак изнемогвам. Къде 2, къде ревливи, къде болни.... Може и по-зле, знам. От общината ми предлагат консултация с психолог. Но като ги знам какви са, само слушат и никакъв полезен практически съвет не дават. Повече полза ще имам от препатили на моето дередже, а не от психолог, който само в учебниците е чел за проблемите при пгедане на близнаци. Затова опрях до вас. Много си обичам децата, сладки са много. Но нямам подкрепата на близките ми и въпреки че имам мъж и майка ми е тук се чувствам сама - и двамата не ме разбират, мъжът ми не ще да помага, майка ми само акъл дава и си прави квото иска без да се съобразява с мен. Че на всичкото отгоре и непрекъснато ме критикува, че не гледам децата си като хората. А то е точно обратното - тя не ги гледа щото е неграмотна и не слуша като и сe приказва. Направо ме третирайте като самотна майка на 3 деца. Кажете нещо окуражаващо, кво ще да е.

# 1
  • Мнения: 288
.. ами ..  Embarassed .. не знам как аз да ти вдъхна кураж .. недопустимо е таткото да не се включва в гледането .. поне според мен .. при нас в къщи имаме система .. родителите ми живеят под нас .. и още в самото начало се разбрахме .. кой .. с какво и докъде да помага .. винаги е имало случаи да прехвръкнат искри .. и реплики .. но .. в рамките на разумното .. опитай се първо да се успокоиш .. нервността винаги се предава на децата .. и после да подредиш нещата около себе си .. и най вече със съпруга си .. няма да живееш с майка си .. 

# 2
  • Мнения: 311
 CloseМилата,споко и това ще мине ,какво да ти кажа ,много е гадно че мъжът ти не ти помага и майка ти те критикува Cry.Моят съпруг е другата крайност но да не те дразня.В началото е най голям зор ,моите първи 2 месеца са ми като кошмар -недоспали 2-мата ходихме като призраци.После олеква вече е много весело като ходят и се опитват да общуват даже не ми се оставят на бабите, който по рано не можеха все да намерят време за тях,нали работят и са много заети Mr. GreenВ никакъв случай не си лоша майка не се упреквай ,гледането на 2 мръвки хи не е лесна работа .Аз бях изпаднала в нервна криза едва ли не около годинката в периода на прохождане голям зор видях единият  го носех на врата а другият го водех за ръчичка,бабите в парка искаха да ми помагат . Winkголям цирк,най лошото беше че в къщи /бяхме при свекървата/ имаше една камара народ но всеки се ослушваше,бях бясна.Успокоих се като останахме само 4 мата-направих си организация за деня и беше по лесно. Такъв е момента че всичко те дразни опитай да поспиваш остави ги за 2-3 часа  на ден на майка ти да види че не е толкова лесно за колкото го мисли.мисли позитивно колкото и да ти е криво идват по добри времена радвай се на буболечките !!!много прегръдки от мен задочно и успех newsm10

# 3
  • Мнения: 22
Скъпа като те слушам се сещам за себе си и аз си мислех ,че от мене маика нестава!Исках да ги гледам като по книга и все се ядосвах като и другите не го правят така.Че свекървата е взела биберона от земята и само го е избърсала ,а не е отишла да го измие с вода и т. н.абе глупости колкото искаш.Я се успокои тръшни децата на майкати да ги гледа както си иска.Няма да ги остави нито гладни нито жадни,какво друго искаш?Докато проходят е по трудно,че все са ти в ръцете ама не се отчайвай те растат като гъбки.Кураж мила,няма да се предаваш я.Успокой се и ще видиш,че не е толкова страшно.Пък на таткото му идърпай ушите и да вземе да се стегне!ако има нещо друго пиши,ако не друго то поне морално щете подкрепим. И СПОКО!

# 4
  • Мнения: 1 895
Предполагам, че повечето тук са имали момент, в който са откачали - особено в началото. Майка ми беше при мен първите 40 дни, после си замина, мъж нямаше...не си спомням как са минали първите месеци - не спях, нервна бях, всичко ме дразнеше, не вярвах,че ще успея да се справя с нещата и да гледам и деца, и къща, и себе си. Чувствах се дебела, изоставена, необичана и никому ненужна. После майка ми си замина и когато останах съвсем сама установих,че  мога много повече неща, когато знам, че няма на кого да разчитам и всичко зависи единствено от мен. Недоспиването ти е най-големия проблем, ако успееш да направиш някакъв график с мъжа ти за ставането през нощта ще ти бъде голямо облекчение. Не приучавай децата да ги носиш на ръце когато плачат - знам, че когато ги чуваш се  плашиш добре ли са, нервираш се, защото имаш да свършиш нещо друго,  подлудяват те, защото дори когато отидеш при тях не млъкват...не е голяма утеха, но и това ще мине. Научи се да игнорираш всичко, което не е спешно - това, че ще поплачат в креватчетата си докато измиеш чиниите или си вземеш душ не е фатално. Пускай им музика или приказка за фон - понякога просто човешки глас в стаята ги успокоява и разсейва за известно време. Ако свикнат, че лицето ти ще се появява над техните при всеки звук, ще ти се стъжни. Ще реват дори когато просто им е скучно. Зарязвай всяка домакинска работа, която може да бъде отложена - прекарвайте повече време навън в разходки. Докато те няма нека майка ти помогне в къщата с това, което не си успяла да свършиш или през уикенда пращай таткото с малките в парка, а ти остани у дома и оправи каквото си оставила за по-късно или просто си почини малко. Докато имаш помощ се възползвай и ги остави сами да къпят дечицата, за да имаш поне половин час почивка или просто някакво време да свършиш нещо различно от гледане на бебета. Като минат няколко месеца ще влезете в ритъм, ще вършиш нещата на конвейр и всичко ще ти се струва съвсем в реда на нещата. Първите месеци са ужасни, но депресиите и отчаянието не оправят нещата. Дай си малко време на себе си и на малките да свикнете един с друг - с времето ще установиш, че всъщност се справяш чудесно, те ще започнат да спят малко повече нощем, ако не ги свикнеш да ги дундуркаш непрестанно ще започнат да се заиграват сами и лека полека ще изработиш правилният за теб график за деня. Просто имай търпение и по никакъв начин не се оставяй на разни черни мисли да те смачкват!
Кураж и целувки за малките пуканки.

# 5
  • Мнения: 2 757
Знаех си, че тук ми е спасението. Май най-голяма нужда имам от разбиране и само при вас го намирам. Нещата са малко сложни при нас. Защото таткото си има право - поел е изцяло грижата за големият ни син - води го и го прибира от ясла, храни, с него е нон стоп когато си е в къщи детето. Явно си мисли, че това стига и бебоците ми ги е предоставил изцяло. Ще вземе едното когато реват и двете, но иначе не. Мисли, че са изцяло мое задължение. Нощем Ева като пищи с чиста съвест я изнася в съседната стая. Но аз не мога да я слушам и си я вземам да си я успокоявам. Майка ми много помага жената ама и прави много глупости. Научила ги е не само на ръце ами и на дундуркане. Пея от как са се родили да ги остави на мира, но тя се не разбира. Резултатът можете да си го представите. Момченцето ми е болно вече месец със запушен нос. Често се случва да го носим по цяла нощ защото като го сложим да легне и се задушава. В дните, когато носът му е леко поотпушен и може да си диша сам така хърка, че в една стая с него не може да се спи. Понякога си слагам тапи за уши ама не смея много, че искам да го слушам как диша да не го задуши изведнъж. Единствената възможност за спане е през деня да ги оставя за 2 часа на майка ми между храненията. И тогава само мисля и се нервя и докато заспя требе да ставам да ги кърмя  Close. Ева реве на цръв кое му се вика и няма как да я оставиш да пищи. Реве от глад, реве като ака, реве след като се е изакала, реве преди да заспи ... реве на практика нон стоп. А Теди като реве още повече му се запушва носа. На вс отгоре в болницата от рев получи пъпна херния, защото го бяха омотали в йици и маркучи и не можех да го вземам да го успокоявам. Така че гледаме да не го оставяме да реве по възможност изобщо. И заради този негов нос майка ми е забранила да го къпем и вече 2 седмици не е виждал водица горкия  ooooh!
За къщната работа като готвене и чистене отдавна съм забравила - затънали сме в мизерия и изобщо не ми пука. Само перални пускам, че просто нямам друг избор с 3 деца  Crazy

# 6
  • Варна
  • Мнения: 1 037
Здраве мила,мога само да ти пожелая кураж и сила,знам че едва ли ти е успокоение,но знай че ще мине.И моята майка беше в къщи до 40 ден,а аз само и се карах,въпреки че нищо не ми е казвала милата.Явно си изпаднала в так наречената "следродилна депресия",който я е изкарал да свирка,мен ме пропусна,защото точно като реших да се предавам и нашия татко замина и да знаеш само как се стегнах,чак пушек се вдигаше от мен ,толкова организирана и експедитивна станах.Вярно ,нямам по-голямо дете,но си мисля че ще се справиш.Моя единия също много плачеше,още в родилния дом му започнаха коликите и само на разходките мълчеше.А за кърменето не мога да ти дам съвет,аз кърма нямах и въпреки това се мъчех да ги държа по 10 минути,но един по едни Cry
 Смятам че след още 2-3 месеца ще си забравила тези неволи и ще те мъчат следващите проблеми,затова пиши тук,винаги ще намериш подкрепа и разбиране Hug

# 7
  • Мнения: 649
Не мога да ти дам кой знае колко добър съвет, моите бяха много кротки, не съм преживяла и на полувината от твоите проблеми. Но не се предавай, изисквай повече и повече от мъжа си (моят също не помага, ако не му се развикам). На майка си отстоявай своето, тъй като ти все пак си имаш едно дете и знаеш как се гледа. Може би при мен всичко вървеше добре отначало, защото бях забранила на всички да гушкат нон-стоп децата (все пак помощ имах само до погачата, а после....сама).
Но пък, знаеш ли, сама се оправях много по-добре, отколкото със помощ.
Това мога да те посъветвам, въпреки че ти трябва да обръщаш внимание и на баткото...
Кураж!!!!! newsm10 newsm51

# 8
  • Мнения: 585
Прочетох за запушеният нос на сина ти  , аз имах същия проблем с дъщеря ми . Беше на 40 дни когато педиатърката че леко запушеното и за момента носле е голям проблем и трябва да се лекува изписани капки Коларгол/ на сребърна основа са / , след това почна големия ужас е така като теб с мъжа ми я носехме на почивки дори и през ноща за да може да диша , след Коларгола ми казаха само морска вода докторите а детето по-добре не ставаше , сама за себе си усетих че след каквито и да е капки отделя обилно секрет и само влошават нещата . Това след месец мъки , отидох на лекар-уши , нос ,гърло , пуснах и носогърлен секрет и междувременно от 2 дни бях спрала всички капки .Лекаря УНГ потвърди моите опасения че тази супер секреция от носа е от капките и другите неща които и слагам в носа , каза ми всичко да спра , да овлажнявам много въздуха в стаята и  /беше зима и се отоплявахме/,и ако до 7-10 дни не се оправи евентуално нов консулт , но каза че има деца с чувствителна лигавица които горе долу до 1 година така регират на дразнители като сух въздух или стеримар или друго в носа . Каза ми че до 1 година единствено при нужда да ползвам като капки за нос  отвара от лайка /сламеножълта на цвят да е / и най-много за 2-3дни иначе бебешката лигавица е много чувствителна и пак ще реагира така . Тай ми изписа и правени капки за 2 дни да изхранят лигавицата , но и от тях леко ни текваше нослето и ги сложих само веднъж .Спрях всичко  запушения нос изчезна след седем дни , само нощем като се изсушеше въздуха похъркваше малко , но след  седмица купихме и овлажнител за въздуха и това разреши проблема напълно .Е налагаше се по два пъти на ден да изсмуквам с аспиратора секрети от нослето и , но тя и с тях си дишаше без проблем , не беше онова страшно задушаване . Знам какво е с мъжа ми я  носехме права на почивки , между другото най-ефикасно беше да я носи права с лице на пред леко наклонена напред, след около40-60минути такова носене детето направо повръщаше локви прозрачен секрет и и олекваше за следващия половин един час .Да не би и вас някой лекар да ви е объркал с капки . Дано се оправи бързо бебока , явно нещо му дразни лигавицата трябва да се разбере какво ние вече се чудехме алергия от каво може да е а се оказа проблема в сухия въздух и във проклетите капки за нос и проклетата морска вода за нос , която явно не на всеки понася

# 9
  • Мнения: 2 757
Прочетох за запушеният нос на сина ти  , аз имах същия проблем с дъщеря ми . Беше на 40 дни когато педиатърката че леко запушеното и за момента носле е голям проблем и трябва да се лекува изписани капки Коларгол/ на сребърна основа са / , след това почна големия ужас е така като теб с мъжа ми я носехме на почивки дори и през ноща за да може да диша , след Коларгола ми казаха само морска вода докторите а детето по-добре не ставаше , сама за себе си усетих че след каквито и да е капки отделя обилно секрет и само влошават нещата . Това след месец мъки , отидох на лекар-уши , нос ,гърло , пуснах и носогърлен секрет и междувременно от 2 дни бях спрала всички капки .Лекаря УНГ потвърди моите опасения че тази супер секреция от носа е от капките и другите неща които и слагам в носа , каза ми всичко да спра , да овлажнявам много въздуха в стаята и  /беше зима и се отоплявахме/,и ако до 7-10 дни не се оправи евентуално нов консулт , но каза че има деца с чувствителна лигавица които горе долу до 1 година така регират на дразнители като сух въздух или стеримар или друго в носа . Каза ми че до 1 година единствено при нужда да ползвам като капки за нос  отвара от лайка /сламеножълта на цвят да е / и най-много за 2-3дни иначе бебешката лигавица е много чувствителна и пак ще реагира така . Тай ми изписа и правени капки за 2 дни да изхранят лигавицата , но и от тях леко ни текваше нослето и ги сложих само веднъж .Спрях всичко  запушения нос изчезна след седем дни , само нощем като се изсушеше въздуха похъркваше малко , но след  седмица купихме и овлажнител за въздуха и това разреши проблема напълно .Е налагаше се по два пъти на ден да изсмуквам с аспиратора секрети от нослето и , но тя и с тях си дишаше без проблем , не беше онова страшно задушаване . Знам какво е с мъжа ми я  носехме права на почивки , между другото най-ефикасно беше да я носи права с лице на пред леко наклонена напред, след около40-60минути такова носене детето направо повръщаше локви прозрачен секрет и и олекваше за следващия половин един час .Да не би и вас някой лекар да ви е объркал с капки . Дано се оправи бързо бебока , явно нещо му дразни лигавицата трябва да се разбере какво ние вече се чудехме алергия от каво може да е а се оказа проблема в сухия въздух и във проклетите капки за нос и проклетата морска вода за нос , която явно не на всеки понася

Благодаря ти много. Нашият проблем не е точно същия, защото започна изведнъж с жестоко запушване, иначе си дишаше нормално. Откриха му рино вирус. Но вече много се проточи и вероятно това се дължи на капките. Ще спра физиол разтвор. Нашият УНГ ме посъветва да слагам кърма от първата бистрата преди всяко кърмене за да го поотпуши и да може да яде. Но не винаги успявам да изцедя. Според майка ми кърмата най-добре му влияе. Но когато му е много запушен носът просто нищо не помага  ooooh!.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 358
Здравей,
моите момичета са на 3,5 месеца и напълно те разбирам какво ти е.Съвсем скоро минах по твоя път, малко по малко нещата стават по-лесни в някои отношения. Повечето време минава в кърмене и аз кърмих легнала, така си почивам и понякога заспивам докато ги храня. Опитай да ги кърмиш легнала, а и те заспиват така по-лесно, поне на този етап трябва да спят повечко, защото сега моите хубавици почти не спят през деня.И във всеки труден момент си казвай "И това ще отмине". Цункай бебоците и се опитай да бъдеш по-спокойна, знам че е трудно - в началото постоянно ревях и се ядосвах за всичко, но няма смисъл.

# 11
  • София
  • Мнения: 1 836
Здравей, NikiFin!
Много се зарадвах, като ти видях новите лентички в една стара тема, а после и прочетох, че раждането е минало леко. Да са ти живи и здрави дечицата, а гледам че баткото скоро е имал РД.

Аз също си мисля, че май караш следродилна депресия. Аз бях по същия начин и то само с едно дете и то при положение, че тя не ревеше. Първите два месеца няма нито една снимка, изобщо не знаех къде се намирам, при мен проблемът беше, че тя не искаше да суче, и аз по цял ден и нощ се цедих, отделно храних, преобувах, разхождах, чистих и всичко останало. Мисля, че трябва малко да поспиш и да починеш и всичко ще се оправи. Аз като спрях цеденето и се понаспах се родих. Така че използвай всяка възможност да си починеш и се поуспокой малко, ако може излезте някъде с мъжа ти, хем да се поразсееш, хем да си поговорите и да му кажеш как се чувстваш. Все ще измислите нещо, а и този период ще отмине.

Между другото баткото как приема бебетата, ти се притесняваше за него, ама май той ще ти е вече най-безпроблемен.

Стискаме ти палци и ще видиш как всичко ще се нареди  Hug
А после ще ми даваш съвети  Wink

# 12
  • София
  • Мнения: 3 414
Кураж мила,всичко ще отмине,аз съм по назад от теб,ни майка ни свекърва,таткото помага ама тръгва от понеделник на работа. Hug Hug Hug

# 13
  • София
  • Мнения: 12 201
     Аз също бях зарязала всякаква къщна работа първия месец-два. Таткото се прибираше от работа и чистеше, готвеше и къпеше малките. Все още само той ги къпе. Никога не съм имала и искала помощ от бабите, просто съм доста нервна и повече се ядосвам отколкото да помагат.
      Първите месеци също бяха кошмарни, но поне проблема с наспиването го реших именно с кърмене легнала на двете едновременно, всъщност по този начин решавах всякакъв проблем с тях. Единствено така се успокояваха от всичко, колики, глад, нервност и тн. Реално аз не дондурках и не се чудех как да ги успокоявах, а си лежах  и почивах също. Разбира се не всичко е толко розово, понякога реално се схващах от лежане, но важното е да се издържи първите месеци. Не че и после няма трудности, но както и другите мами са писали се установява някакъв график и режим.
       Поздрави на малките сладурчета и на баткото  Simple Smile

# 14
  • Мнения: 3 336
Мила, кураж, първите месеци е най-страшно. За мен първите 3 бяха истински кошмар, докато се науча да ги кърмя заедно и докато поразредят храненията. Просто ходех насън, сънувах как децата пищят, задушават се или някой друг кошмар и се будех по 100 пъти на нощ, кога от децата, кога от кошмар. Ние имахме  възможност д а вземем бавачка още отначало и по-добре, защото и мен бабите ме изнервят ужасно и моята майка най - много го отнася милата, нали ми е най-близка, все тя опира пешкира. На бавачката поне можеш да й кажеш направи това, не прави онова, а бабите живеят с чувството, че имат право за всичко и ти нищо не разбираш,  а те са капацитет по всички въпроси.

Търпение още 2 месеца и нещата ще станат по-лесни.  Мъжа ти обаче трябва да ти помага. Проведи си един разговор с него и уточнете схемата със задълженията, защото майка ти скоро си тръгва и оставаш сама да се грижиш за бебетата. Тогава той трябва да помага много. И моя не е от най -желаещите да помагат, затова те разбирам добре Rolling Eyes Но поне ми е осигурил бавачка и чистачка, така че ме компенсира по някакъв начин.

Ще успееш, не се стряскай, просто трябва време да мине Hug

Общи условия

Активация на акаунт