дете на 2г.1/2 и новородено-как се справяте?

  • 1 375
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 480
здравейте, момичета!
имам голям проблем с по-голямото ми дете, а именно, че ми е много тъжно и гузно, че не ми остава време да му обръщам внимание и детето страда от това.
преди 2 седмици се роди дъщеричката ми и като всяко бебе изисква цялото ми внимание - още няма режим, храни се къде през 1/2 час, къде през 2 ... различно, ако не я храня се опитвам да я приспя или усмиря - защото не иска да си спи в креватчето, а иска да я нося, или е свършила нещо друго и трябва да я сменям ...всички сте запознати с грижите покрай новото бебе. и така си минава денят, нали не си доспивам не съм в състояние да извеждам все още баткото и да се му отделям залсуженото внимание ... понякога като е хубаво времето я свалям със столчето за кола на двора и тогава мога да бъда и със сина ми, но това обикновено трае кратко, а и живеем в англия, където през по-голямата част от времето е дъждовно и ветровито.
извикахме свекърва ми при нас да помага и да се грижи за момченцето ни ... но тя е много неоправен и неорганизиран човек и не и се удава особено да се справя с нашето малко природно бедствие. нито е в състояние да тича след него - аз се притеснявам да ги оставя сами да ходят някъде, за да не стане някой инцидент, нито може да му ангажира вниманието с каквото и да е. виждам, че се опитва жената, но безуспешно ... през ум не ми минава да я върнем в бг, защото сама няма да мога да готвя, чистя, да пазя баткото и да гледам малката. той е много палав, не разбира понякога защо нещо не му е позволено, защо е опасно и т.н., но усеща, че майка му е заета с бебето и не е винаги до него, когато има нужда... което мен ме подтиска най-много от всичко. станал е и много раздразнителен и избухлив от идването на бабата - тъкмо го бях понаучила да ходи в тоалетната, в нейно присъствие категорично отказва ...тръшка се и пищи с все сила за всяко нещо ... много ми е тежко от това положение и не знам как да се справя.
моля ви, предполагам, че доста мами са били в подобно положение - какво правите в подобни ситуации ...
извинявам се за дългия постинг, но няма пред кого да си излея мъката.

# 1
  • Мнения: 4 915
Здравей.

Ето в тази тема дискутирахме по някои от въпросите, които те вълнуват:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=207498.msg4478624#msg4478624

Бебето в началото го носех в слинг - така ръцете ми бяха свободни да обслужвам и каката, а и кърменето бе по-лесно. Може и да спи в слинга.

Общо взето, водя се по режима на голямата щерка - излизаме сутрин преди обяд на разходка, следобед сме у дома (и двете деца спят у дома), привечер пак сме навън.

 Ако имаш възможност, прекарвай поне час преди обяд навън с дечицата - за баткото ще е интересно, за бебето е полезно, за теб е дори малко отмора. Вържете люлка в двора, купете детско колело, тебешири, взимайте топката, пясъчник има ли? Сапунени балончета правете - изобщо баткото да е ангажиран с нещо навън, бебето да си е в количката (най-вероятно спящо).

След следобедния сън или привечер, излизайте пак навън, таткото да идва с вас да ти помага покрай голямото дете. Дори да е дъждовно и ветровито, слагай дъждобран на количката/столчето, обличай с подходящи дрехи и обувки баткото и излизайте. Понякога у дома е ставала лудница, ако не излезем, навън по-добре се справям с двете.

Баткото ще е ревнив и раздразнителен още дълго време, затова измисляй някакви нови занимания за него, от време на време го ангажирай с бебето да ти помага, за да се чувства голям и важен. И много търпение и здрави нерви ти трябват... Simple Smile

# 2
  • Германия
  • Мнения: 8 085
С мерак и дебели нерви!
С таткото сме си поделили домакинстването, той надзирава баткото по детските площадки и го укротява, аз съм скачена с бебето. Дотук всичко е ОК. Но в дните, когато е на работа,  аз мъкна бебето в слинг, голямото ще не ще ходи пеша или се придвижва с bobbycar.
Не смея да излизам с количка, защото ми е една тежест в повече. Ходя предимно на спокойни места и площадки. Бебето спи през цялото време в слинга и така и го кърмя навън. Малко преди да се приберем сменям памперс, така у дома то продължава да спи, докато аз се занимавам с баткото (той по неволя сам си ходи на гърне, мие и преоблича)Само за храненето трябва да го  гоня Close             

Защо не предоставиш домакинстването изцяло на свеки, а ти се отдай на децата Thinking 



# 3
  • Мнения: 1 470
    Когато вторият ми син се роди,първият бе на 1.6м.И аз като всяка майка имах подобни притеснения,още повече че бях абсолютно сама,без свекърви майки и пр.Затова се подготвях от рано,четях литература,подготвях голямото си дете за предстоящото събитие,като постепенно ориентирах неговият режим,към евентуалните нужди на мама и бебо.От книгите които бях изчела още с първият,бях стигнала до извода,че най-важно за едно семейство е винаги във всичко да са заедно.Както когато се роди първият,не трябваше в никакъв случай да се игнорира таткото,включвах го навсякъде където можеше да помага,макар и не винаги да съм имала нужда,но така ми оставаше хем повече време за таткото,хем бяхме повече време заедно,и той не само че не загуби близоста си с мен,но и беше много отдаден на детето,и до ден днешен е такъв.Когато се роди вторият,реших да използвам този метод и спрямо баткото,започнах макар и малък да го включвам където позволяваше възраста му,в грижите за бебето,по този начин той се чувстваше нужен,и съпричастен със ставащото,а и по-голям и отговорен.Естественно всичко ставаше под мое наблюдение,и под формата на нещо като игра,но бях му дала да разбере,че това все пак не е играчка а неговото братче,което всички обичаме,но то е малко и има нужда от нас-НАС,не от мен...Примерно-Хайде сега да ми помогнеш да изкъпем бебето,приготви му хавлииката,или дай възглавничката!-впоследствие,всичко правеха вече двамата заедно,и до ден днешен е така,сега много ми помагат и с третия,и са страхотен тандем Hug!И цялото ни семейство в купом!Е,не казвам че сега няма малко ревност от страна на втория,тъй като до сега все той си оставаше най-малкият,докато сега е малко поизместен,но тази ревност не е насочена директно към бебо,а по скоро като към някакво недостатъчно разбиране от наша страна,но се надявам с времето и това да преодолеем.Взели сме мерки!!!
   Ми в общи линии това е!Основното е да го включваш във своите грижи към бебето,и по никакъв начин да не го игнорираш,не му казвай сега трябва да направя еди какво си за бебето,а ти си играй...А ела дза направим еди какво си за бебето...
   Съжалявам за дългият отговор!Но тези неща не могат да се кажат с едно изречение!Поздрави,и успех!!!

# 4
  • Германия
  • Мнения: 8 085
.......
   Ми в общи линии това е!Основното е да го включваш във своите грижи към бебето,и по никакъв начин да не го игнорираш,не му казвай сега трябва да направя еди какво си за бебето,а ти си играй...А ела дза направим еди какво си за бебето...
   Съжалявам за дългият отговор!Но тези неща не могат да се кажат с едно изречение!Поздрави,и успех!!!
Точно това правя и аз, големият помага да слагаме заедно памперса на малкия (оставям го сам да лепи лепенките, много е горд с това) Mr. Green или като си играем, уж показвам на бебето, баткото какво прави "виж Фабиан, Мартин има червена кола  с еди какво си" и т.н. Crazy

# 5
  • Мнения: 3 480
благодаря за отговорите. това слинг да не е нашето babycarier или кенгуру?
малкият още не е в състояние да помага за бебето. той по-скоро ми пречи, отколкото да помага - идва и вика, пищи, блъска вратите и гардероба, разхвърля нещата за бебето и е доста грубичък. не може да разбере, че когато бебето спи е необходима малко тишина почти, а той крещи из цялата къща (малоумните ни съседи имат 2 деца, които непрекъснато пищят като заклани и той се научи от тях). таткото не е много в състояние да помага, защото работи само нощем и през деня спи ... все пак ще се опитам да следвам съветите ви и да подобря положението. дано до вземат на прискул след нова година, за да си изразходва там енергията. а кърменето навън - за мен това не е опция, не мога и това си е. тук освен пакистанките и африканките не съм видяла някоя бяла майка в нашия парк да си кърми бебето ... иначе в mothercare и някои молове имат стаи за кърмене и nappy change, където обаче смърди ужасно ...
много ми беше полезен линка, където е обсъждана темата и ще опитам в наши условия как ще се получи. синът ми е изключително палав, откакто проходи. иначе сега той спи при бабата, а ние в една стая с бебето ... но като го пусна при нас става истинска лудница - скача на спалнята ни, иска да влиза в кошарата на бебето, защото преди спеше той там ...понеже още правим ремонт все успява да докопа някоя инструмент на баща си и трябва и от това да го пазим ... общо взето суперизнервяща ситуация, аз сигурно нервна криза ще получа някой ден ... със ставането нощем да кърмя на 2ч. през деня съм абсолютно неадекватна и не ми е до разходки в дъждовете, може би това ще се промени като поотрасне бебето и си изготви по-нормален режим ... не знам как ще се справя.
мерси още веднъж!

Последна редакция: ср, 25 юли 2007, 16:14 от S T A R D U S T

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Моята дъщеря беше на 2 годинки, когато се роди бебето. Организирах си деня около режима на каката. Бебето ми беше по-лесно. То има едно преобуване, измиване и хранене. Голямото дете има нужда от повече внимание и грижа и аз точно така се настроих. Нямах помощници. Бях съвсем сама.

Когато се занимавах с рутинните неща около бебето гледах дъщеря ми да е около мен. Говорех й непрекъснато, включвах я, давах й да ми помага. После слагахме бебето в столче/кошара/легло някъде около нас и се занимавахме с каката. Рисувахме, играехме, учихме се да броим и т.н. Или излизахме с бебто и нея в парка, като аз и там основно с нея се занимавах. Даже имам чувството, че покрай малкия тя имаше голям късмет, защото аз бях вкъщи, на нейно разположение и с желание да си се занимаваме. Следобед гледах и двамата да спят, аз се отдавах на домакинстване и вечер пак така. Не се е почувствала изолирана, не съм усетила да ревнува, не е имало никакви проблеми.

Според мен е въпрос на организация. Аз бях си изградила режим, който и с 10 минути да се размести ми идваше нанагорно. Но ако всичко си върви по каналния ред и аз, и децата се справяхме. Ако бабата не ти помага, а напротив, пречи и те затормозява допълнително - отпрати я. Майка ми в началото имаше желание да ми помага. Синът ми, обаче, се роди тежко болен, с доста усложнения и доста проблемен за гледане. Дори видът на детето я плашеше, не смееше да го съблече, да го пипне, да го гушне. Мина седмица и й казах да тръгва на работа, ще се справя сама. Така и направихме. Докато детето стана на 6 месеца и се позакрепи никой нямаше наоколо желаещ да помага, а и честно казано, аз нямах доверие на никого. Предпочитах да не ми се пречкат, това само ме изтощаваше допълнително.

# 7
  • Мнения: 1 470
     Стардуст,мисля си че точно тази смяна на обстановката,и вкарване на нови хора в живота на детето,имам в предвид голямото,го изнервя допълнително,и за това се държи така!!!Ако си върнете нещата в предишният ред-без баба,баткото да си спи в креватчето,а на бебо да купите ново,и др.такива,нещата може и да се поуталожат...

# 8
  • Мнения: 3 480
имаме ново легло за баткото, но няма къде да го сложим. не можем да се накачулим всички в спалнята, детето няма да оставя бебето да спи, а само там има място. в хола имаме маса със столове (кухнята ни е мъничка и затова няма място за тях) и разтегателен диван, където спят бабата с детето. само не можем да се справим по никакъв начин, мъжът ми го няма почти нонстоп. ако я няма бабата значи няма и разходки, защото баткото не иска вече в количка (а и на тази визраст каква количка) и не иска нито за ръка, нито да се държи за количката. което предполага, че аз не мога да пазя количката с бебето и баткото да не побегне към колите ... тук няма детска кухня - в бг ми беше доста по-лесно, трябва да сготвя ядене и супа за детето, десертче. той плодове не яде, както и готови сокове.
вчера махнах решетката на стълбището, за да не се чувства изолирано детето от бебето. резултатът беше качване на спалнята където лежеше бебето, аз до нея ... за секунди взимане на крема против подсичане (пълна кутийка 200гр) и удряне на бебка по главата ... така че мили мами при нас много от съветите са невъзможни.
вчера се почувствах по-обнадеждена като прочетох всичко, но днес пак съм на същия хал. ако изведа децата няма време за готвене, а и извеждането за повече от час с това кърмене на поискване ... уффф Thinking

# 9
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ако не беше майка ми щях да откача. Довери се повече на свекърва ти.

# 10
  • София
  • Мнения: 545
Кърми навън според мене не си заслужава прибирането заради едното ядене  Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 888
Ние имахме такива проблеми в началото, но с ред, дисциплина, обич и търпение, всичко се нареди до такава степен, че оставям дъщеря си да играе с бебето сама, докато аз чистя. Постепенно бебето ще стане част от  семейството и по -голямото дете ще го осъзнае.Дъщеря ми не може без бебето - все пита за него. Още от началото почнах да  я включвам в дейноста около него - даваше памперса,  изхвърля памперси, носи, пюрета, играе с него. Тя е много внимателна към него  и не съм видяла да го нарани по какъвто и да е било начин, защото непрекъснато повтарям, че това е  бебе,което много ще плаче ако бъде ударено. Понякога,когато бебето  направи нещо "нередно", като например да се наака   в памперса (акането става,казвам, в тоалетната),или да не иска да яде, аз му се "карам" пред нея. Тя самата  ме прекъсва и гушва бебето....Трябва малко време за напасване. При нас този период беше около месец. Сега  всичко е наред - тя изчаква бебето първо да се нахрани,после тя; гушка бебето ако плаче, после аз нея..и такаа..неща все в тоя дух:)

# 12
  • Мнения: 967
Според мен единствения начин да се справиш със ситуацията е да направиш баткото съпричастен с отглеждането на бебето. Това става първо с разговори - разкажи му, че това бебе и и НЕГОВО и има нужда от него, че като порасне ще могат да си играят заедно и той ще комадва, защото е по-старши, но докато бебето порсне достатъчно, че да става за игра се налага да се грижите старателно за него. тези разговори трябваше да започнеш още преди бебето да се роди, така че баткото да е подготвен, но нищо и сега смятам не е късно. Голямото ти дете крещи и тряска врати не защото е толкова палаво, а защото ревнува - и отва е съвсем естествено. Няма как т да си нон-стоп с бебето, а той да не се чувства отритнат. Бавно и търпеливо го научи да отглеждате това бебе ЗАЕДНО с него. Така той няма да е изолиран, а съвсем скоро ще си има и приятелче в игрите  Wink

# 13
  • Мнения: 1 425
Дъщеря ми беше на 2г. и 3 мес. когато се роди бебето. Гледах да я включвам в повечето неща около него. Но много ми помагаше и мъжа ми. Ходеше с нея по площадки, водеше я на ясла, къпеше я, приспиваше я, горе долу почти всичко. Много ми помагаше и майка ми. Вече Даниел е на 10 мес. и ми е доста по лесно. Какта много го занимава и се грижи, както може  Wink

# 14
  • Мнения: 3 480
опитвам се да следвам съветите ви. от самото начало на бременността ми обяснявам на баткото, че ще имаме бебе, после - че ще си има сестричка, не съм го оставила неподготвен, но не знам доколко го е съзнавал и разбирал. след като си дойдохме от болницата той много се зарадва на бебето и като е при нея в стаята се опива да помага, както и да я целува и облича. но междувременно прави толкова много бели ... надявам се да сте прави и скоро да свикне с нея - тя е на по-малко от 3 седмици. махнах решетката, за да идва когато си поиска при нея (когато съм в стаята) за да не се чувства изолиран и пренебрегнат.
благодаря ви момичета.

Общи условия

Активация на акаунт