Този път си намерих виновен

... мъжете са устроени по по-различен начин от нас. Не си мисли, че като е реагирал така - не иска да има дете или нещо подобно. Те са устроени по по-пряк начин да им се опднася информацията. Явно не те е разбрал защо искаш... в  крайна сметка не винаги всеки е длъжен да има такова желание - хора сме - на всеки се случва да е уморен и да не мисли за **** постоянно... може да ти звучи гадно от моя страна това изказване, но като се поуспокоиш си помисли, и се надявам да ме разбереш...

Недей търси виновни, верно, че като има виновен е по-лесно, но в случая няма смисъл. Мъжа ти не е длъжен да е точно толкова обсебен от тази идея колкото си ти. Ние правихме ИКСИ и мъжа ми забравяше, че ми бият инжекции всеки ден, че ще правим пункция, уговаряше уикенди и какво да му се сърдя ли? Ами не е необходимо, те си го изживяват точно колкото и ние но по техен си начин. Не търси вина, а просто се опитай леко по женски да го насочваш в правилния път дето се вика
Успех 

Kато ти попремине "цикличното" настроение си прочети отново постинга 

Оххх, момичета обмислих писанията си преди да ги пусна.

Да Мишинка, не всеки и не по всяко време има желание за секс и това е разбираемо. Пак казвам, ако му бях казала че съм в овулация, щяхме да правим секс, но не исках такъв секс.
Искам малко подкрепа в тези неща, малко повече заинтересованост. А той знае, че аз следя овулацията си и това му стига. Защо мъжете винаги разчитат на жените за това?
Миши, знам аз че той иска дете толкова колкото и аз, виждам го в очите му когато държи някое детенце, в това съм абсолютно сигурна

Боже Цветунчо, и аз съм тръгнала да се оплаквам ..... Ама си права, като има виновен е по-лесно А, че и той изживява всичко това по свой си начин, спор няма, още повече че сме с мъжки фактор и виждам това колко го тормози. Обичам си го, какво да го правя Ама ми се иска поне малко да се интересува .. явно няма да е

Май май да прочити го и аз като съм в Ц. испадам в такива настроения ама няма смисъл борбата е на двам ни.

Значи има мъже и мъже.
Има мъже, ходещи с жените си на преглед, стоящи в коридора прави заедно с тях, който ходи при д-р Стаменов ще го подтвърди, те им записват часовете, следят, броят, и т.н.
Има мъже, които не го правят. Моят е от тях и нищо, че сме със сериозен мъжки фактор, просто си знам, че мойто момче не иска да бъде влачено, тормозено и притеснявано. Ходя си сама, а него го взимам само за пункцията, верно кара ме, взима си ме когато го извикам, това ми е достатъчно, защо да го насилвам като знам, че това го притеснява. Само факта, че мен ме бодат, ръгат и т.н. заради него му е достатъчен за да се напрегне, за да се натъжи, представям си какво ще му е да идва всеки път с мен, разбира се, че колкото мога ще му спестявам.
Затова обичайте си се и не си мисли, че той не е заинтересован. Просто го прави по неговия си начин

zvetun4o ама само колко правилно си го написала все едно аз съм го писала

Ох, ами така е. Всичките тези разочарования, цялата тази болка и нетърпение "кога най-после и аз ще съм бременна" ни докарват до такива ужасни състояния. Миличка, не си ти единствената, която обвинява мъжа си на моменти за неуспехите. Сигурна съм, че много от нас го правят и то не защото го мислят наистина, ами защото им е писнало от всичко и от всички и си търсят отдушник и виновник. Аз също се сърдя на мъжа ми, когато в дните на овулация, точно когато ни е момента, не стане. Умирам от яд и мъка и все него обвинявам. Но после като се замисля, ми става мъчно за него. Та той с нищо не ми е виновен. Това че не можем да имаме дете не означава, че трябва него да обвинявам. Ама ние жените като можем да правим секс по всяко едно време, само малко ласки ни трябват, при мъжете не е така. При тях психическия фактор е от голямо значение - стрес, умора, недоспиване - всичко това им влияе ужасно много и действа върху тяхното сексуално желание. Трябва да ги разберем и да не ги обвиняваме. И това кой как приема и преживява нещата зависи от характера на човека. Това че мъжте ни не плачат с нас, не показват разочарованието си всеки месец, не броят дните, не означава че тях не ги боли. Напротив, аз мисля че именно това тяхно поведение ни помага и на нас самите да издържим целия този ужас. А какво щяхме да правим ако и мъжете ни изпадаха в депресии и ронега сълзи като нас...
Знам че е трудно, особено когато си се надявал че този може да е нашият месец... И надеждите продължават до идването на М., ако разбира се сте поработили по въпроса, но ако не сте, нищо не остава, освен да се чака следващия месец.
Много добре те разбирам, защото аз в момента изпитвам същото и цял ден се сърдя на мъжа ми, но в крайна сметка, какво да направя...?! Така било писано! Насила хубост не става! Явно нашият момент все още не е дошъл, въпреки че незнам още колко трябва да чакам...

Трудно ми е да разбера защо се сърдите на мъжете си, че не е станало... . Ние пробваме от 2 години безуспешно. Но нито за миг не ми е минало през ума, че той е виновен (дори и след първата спермограма)... За незнаещите - аз съм с двоен фактор - проблем при него и при мен. И все пак, при мен разяснението, че имам проблем дойде преди 3-4 месеца, преди това за година и половина се знаеше, че при половинката има проблем, но нито веднъж не ми се е случило да го обвиня мислено, да не говоря за скандал или нещо подобно. Представете си, че проблемът е само при вас и ви дойде и мъжа ви се разкрещи или започне да ви обвинява, защо ви е дошло и т.н.  Просто ми звучи абсурдно - същото е и в обратна посока...
Друг е въпросът, че ме ядосва, когато забрави да си изпие хапчетата или изкачва да му поднеса информация по определен проблем, след като цял ден съм търсила отговор в интернет и във форума, но и това не е оправдание за караници. Мъжете също преживяват несполуките, но по свой си начин. И на тях не им е лесно, така че не си избивайте насъбралите се нерви точно на тях, защото не го заслужават.
В крайна сметка, ако бяхме еднакви - нямаше да ни е интересно - да живееш със себе си, ама в друга опаковка... тъпо...

Ooooo Мишинка, съвсем не обвинявам мъжа ми за това, че сме с мъжки фактор. Това е абсурдно и недопустимо. Ако въобще ми е минало нещо такова през ума, то не мисля че подобни мисли от моя страна ще ни позволят да останем заедно. Тръгнем ли да търсим вина у партньора ни, заради репродуктивни проблеми, тръгнем ли да обвиняваме и да се сърдим, то личното ми мнение е че връзката е обречена.

Не! Обвинявам го за това, че не взема участие, по точно че не се интересува. Пак казвам не бива да ми следи БТ и да брои дните, но поне може да попита. Заради тази незаинтересованост пропуснахме овулацията. Пак казвам, ако му бях казал, че съм в овулация щяхме да правим секс, но аз не исках такъв секс по задължение.
Естествено че опитах и със съблазняване, но той отсече, че бил уморен и му се спяло.
 

Ето за това говоря! И моя чака аз да прочета, аз да попитам, аз да събера информацията и да го накарам да слуша когато обяснявам И после е дразнещо след всичките тези разяснения, дори да не попита например "Кога е времето за бебче" (това образно казано). Аз няма да му кажа "утре вечер", а по - скоро ще обясня че е тези дни, за да не психясвам допълнително положението.

Обвинявам го в това, не че имаме мъжки фактор, а за това че не показва заинтересованост. Защото съм сигурна, че го интересува това, но просто не го показва. Правят се на силни, май там е цялата трагедия ......

Предприемам друга тактика - този месец, ще го предупредя кога горе долу можем да си направим бебе.
А вие стискайте палци!

Аз останах с впечатление не само от твоето изказване, че има някои, които понякога обвиняват мъжете си за липсата на бебе... Ако грешно съм разбрала - извинете ме - чета поредица от букви, няма как да следя интонация и изражение на лицето на пишещия, а понякога това е важно...


А за тая "незаинтересованост", не знам. По моя ходя всеки ден, и понеже пием по няколко вида хапове, случва се през час да го подпитвам - пи ли това, пи ли онова и се побърквам.... Да не говоря, че пием л-карнитин и тоя месец около заветните дни, го карах изрично да пие това 2 часа преди , а той на втория ден забрави... Ама какво да го правя - да не би като си родя дете, то винаги да знае кое как - понякога си казвам, че благодарение на мъжа ми се чувствам, все едно имам голям син, а и така тренирам за  после...  . В крайна сметка такова си му е поведението, откакто го познавам - ако не ми харесва - да не съм се омъжвала за него...

E това все едно аз съм го писала, а видях ,че и maiapetrova е казала същото. Мислех си ,че само моя мъж не идва с мен на преглед, ама сега съм малко по-спокойна. Моят като правих инсето ме чака отвън, а до мен чакаха за инсе мъж и жена и мъжът се притесняваше повече от жената.

БРАВО МОМИЧЕ БОРБАТА Е ЗА ДВАМА,много правилно си го написала и аз изпадам в такива настроения но мисля че и двамата трябва да да се отдадат на тази борба или пак мъжът да направи друг жест например да всява спокойствието,оптимизма и т.н просто да помогне с каквото може,но има мъже и мъже...........успех от сърце

Фейт, какво да ти кажа, свят голям, хора всякакви...

Ние пробвахме от 2005, докато ме4тата ни да забременея се сбъдна в на4алото на тази година (Дай Боже вси4ко да завърши добре , 4е досега бременността ми беше един малък кошмар, то не бяха 7 седмици кървене, маргинална превия, двурога матка, нон стоп контракции, възпаления, съмнения за кръвно и диабет)   ... Както и да е...

Не сме пробвали 4ак толкова дълго и проблемите и при двамата не бяха/са от най-трудно поправимите (на фона на борбата на някой моми4ета тук...успех желая, от сърце, на вси4ки Ви  ), но както всяка от вас знае...ако не стане до 6 месеца, по4ваме да изперкваме полека.

При нас моя беше по "изперкалия". 4есно, беше ми писнало всеки път да ме пита време ли е и да се мъ4и като грешен дявол да "доведе нещата до край" след тежък и изтощителен ден (и двамата ба4каме като луди) когато и на двама ни не ни е до секс. Не 4е искам деца по-малко от него, ходих си прилежно по доктори и про4ие...просто ми се искаше секса да си е секс, а не да се 4уствам като разплоден добитък...

И с риск някой да ме нахока (основателно) 4е давам напразни надежди...при нас бебето стана то4но като се "успокоих" и се "примирих" 4е явно нормално няма да се забременява, записах си 4ас при лекар "тежка артилерия", престахах да се занимавам с ЛХ тестове, температури и про4ие...и се отдадохме на секса за кеф (е, след скандал по темата няколко дни преди това)...

Та така...обожавам мъжа си и искам дете с цялото си сърце, но тая работа със секса по график така и не можах да я приема... и твоя може да е от "моята порода", не го изяждай!