Здравейте, мами, може ли някоя от вас да ми прати линк към научна статия по въпроса защо не трябва да се дават сокчета на кърмачетата. Защото ми се налага да убеждавам някои хора и ми се иска да бъда по-аргументирана. Благодаря!
- Публикувана: 16 юли 2007, 23:07 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2007, 23:33 ч.
Въпрос за сокчетата
Защо нашите майки са ни давали сок...
Автор : Анна Павлюк
За създаването на този материал ме подтикна една дискусия в родителския форум, за захранването със сокове. За съжаление, защитниците на този метод, освен “ние пием и всичко е наред” или “ нашите майки са ни давали”, други аргументи не привеждат.
Точно за тях ще поговорим. Защо нашите родители е можело да дават, а ние не бива да го правим. Този материал е особено важен за майки на недоносени деца. Тъй като, за съжаление неонатолозите твърде рядко четат съвременна литература, а разчитат на знанията получени от старите учебници потвърждаващи, че за дечицата е много необходимо даването на сокове още от вторият месец.
Добре, прекъсвам дърдоренето и започвам по същество.
Методиката на въвеждане на сок и била особено разпространена в периода до 70х години. При това не само в Русия, ами и в Европа и Америка. Но още от края на 60х години са се появили първите препоръки за ограничаване на подобни хранителни мерки за децата. Русия, както винаги е на опашката, наблюденията за “буржуазките” деца нямат тежест, нужно е било 15 пъти да настъпиш габърчето, за да осъзнаеш случващото се.
При наблюдение на 6-12 годишните, които са отраснали с вълната на ранното даване на сок, е събрана информация за това, че подобни методи могат да имат дългосрочни последици. Опасността идвала не толкова от моментните алергични реакции, но и от реакцията на организма в по-късен етап.
Стомашно-чревният тракт на бебето още почти от раждането получава неадаптирана храна (в препоръките, сокът е трябвало да започне от 3х седмица) и е работел в екстремални условия. И в момент на физиологически стресови ситуации, просто се сривала, “закичвайки” детето с букет от заболявания, от типа на гастрит, панкреатит, проблеми с червата и т.н.
И все пак, връщайки се към това време, нека се припомним, че основно са разчинали на изкуственото хранене (а в този период се е считало, че е по-добре да дохранваш бебето с адаптирано мляко, отколкото да се поддържа кърменето, и майките са съветвани колкото се може по-скоро да се възползват от услугите на детските ясли, за да могат да ходят на работа) – бебето се е нуждаело от допълнителни източници на хранителни вещества. Ето така е станал актуален принципа – “по-малкото зло”.
Да, соковете в качеството си на първа храна, нанасят вреда. Недостатъчната хранителна стойност при отсъствие на кърма на млечните смеси с небалансиран състав на кристалната захар (а нашите майки трябва да помнят, как са пресявали захарта от смесите със ситото), кравето мляко или кефира за бебето е повече от опасна. Дефицитът на хранителни вещества провокира тежки дефекти в развитито, като проблемите със стомашно-чревният тракт първо: се проявяват по-късно (често чак в пубертета), и второ са потенциално познати и теоретически излечими.
А сега цифрите...
Ще дам за пример желязото. Точното му съдържание в различните хранителни източници, подходящи за кърмачето и каква е потребността му от него.
В кърмата, съдържанието на желязото е незначително само по себе си, около 0,04 мг на 100 гр. Но желязото в кърмата е с уникална биологична усвояемост – 50-75%. При нито един друг продукт в света не е така – тоест усвоеното количество в мкг/100 гр. е 20-30.
В съвременните адаптирани смеси, съдържанието на железният сулфат е от порядъка на 0,2-0,4 мг/100 гр. (в обогатените смеси – 0,6 мг/100 гр). Като пресметнем неговата биологична усвояемост (около 20%) излиза, че усвоеното количество е 40-120мкг/100 гр.
По данни на СЗО 20 мкг/100 гр. се явява достатъчно количество за удовлетворяване на потребностите на бебето на възраст 6-8 месеца. В адаптираните млека, в които няма допълнителни стимулиращи усвояването фактори, съдържанието на желязо както е видно е завишено.
А в млечните смеси, с които са ни хранили нашите майки, съдържанието на желязо е било 2 пъти по-ниско, отколкото в кърмата -0,02 мг/100 гр. адаптирано мляко. Тоест, за бебето, което по това време е било хранено с изкуствено мляко, профилактиката на желязодефицитната анемия е била доста актуална. Затова, защото от достъпното за това време хранене, бебето е получавало 1/10 от необходимото количество желязо.
Особено важно това е било за недоносените бебета, затова, защото собствените им запаси от съкратения срок на вътреутробното развитие са били минимални, и по правило се изчерпват до вторият месец коригирана възраст.
Соковете се явяват като някакво алтернативно решение. Защото на бебето във възраст на физиологическа незрялост за захранване, не е възможно да предложиш твърда храна (парченца от нещо, пюрета). Храната трябва да е течна. Такава, като соковете и бульонът (сега е ясно от къде идва и страстта на педиатрите от старата школа да нахранят бебето със “супичка” още на 4-5 месеца).
Та така, соковете... съдържанието на желязото в обогатеният ябълков сок е около 0,4-0,5 мг/100 гр. Усвояемостта е около 1-2%,тоест около 4 мкг/100 гр.
Поради това, че с възрастта физиологическият спад от желязо в организма (порядъка на 4 месец) в храната на бебето е трябвало да има вече достатъчно количество такъв източник на желязо – сокът. И като извънредна мярка давали поне по 100 гр. сок на ден. Но няма как да дадеш изведнъж 100 гр. сок. Затова го въвеждали колкото е възможно по-рано, за да се удължи периода на привикване. Да се заглади стресовия ефект.
А защо препоръките са били всеобщи? Причината е проста – как педиатрите биха разбрали, дали майката изключително кърми или дохранва с краве мляко? Затова препоръките е трябвало да бъдат стандартизирани.
Това горе-долу е всичко. Основната беда е във това, че в условията на съвременното хранене на бебето, плюсовете на ранното въвеждане на сокове са загубили актуалност. А когато даже и ползата е съмнителна, какво остава?
И накрая: никой не набеждава соковете като “всемирното зло”. Когато соковете се въведат в правилният за тях момент,те влизат в ново качество – като стимулатори на ферментативната дейност при детето, което получава голямо количество “тежки” продукти – когато в менюто на бебето вече са въведени каши, зеленчуци, плодове, месо, риба, кисело-млечни продукти... просто всичко с времето си.
това е което аз имам малко повече като информация за сокчета
Автор : Анна Павлюк
За създаването на този материал ме подтикна една дискусия в родителския форум, за захранването със сокове. За съжаление, защитниците на този метод, освен “ние пием и всичко е наред” или “ нашите майки са ни давали”, други аргументи не привеждат.
Точно за тях ще поговорим. Защо нашите родители е можело да дават, а ние не бива да го правим. Този материал е особено важен за майки на недоносени деца. Тъй като, за съжаление неонатолозите твърде рядко четат съвременна литература, а разчитат на знанията получени от старите учебници потвърждаващи, че за дечицата е много необходимо даването на сокове още от вторият месец.
Добре, прекъсвам дърдоренето и започвам по същество.
Методиката на въвеждане на сок и била особено разпространена в периода до 70х години. При това не само в Русия, ами и в Европа и Америка. Но още от края на 60х години са се появили първите препоръки за ограничаване на подобни хранителни мерки за децата. Русия, както винаги е на опашката, наблюденията за “буржуазките” деца нямат тежест, нужно е било 15 пъти да настъпиш габърчето, за да осъзнаеш случващото се.
При наблюдение на 6-12 годишните, които са отраснали с вълната на ранното даване на сок, е събрана информация за това, че подобни методи могат да имат дългосрочни последици. Опасността идвала не толкова от моментните алергични реакции, но и от реакцията на организма в по-късен етап.
Стомашно-чревният тракт на бебето още почти от раждането получава неадаптирана храна (в препоръките, сокът е трябвало да започне от 3х седмица) и е работел в екстремални условия. И в момент на физиологически стресови ситуации, просто се сривала, “закичвайки” детето с букет от заболявания, от типа на гастрит, панкреатит, проблеми с червата и т.н.
И все пак, връщайки се към това време, нека се припомним, че основно са разчинали на изкуственото хранене (а в този период се е считало, че е по-добре да дохранваш бебето с адаптирано мляко, отколкото да се поддържа кърменето, и майките са съветвани колкото се може по-скоро да се възползват от услугите на детските ясли, за да могат да ходят на работа) – бебето се е нуждаело от допълнителни източници на хранителни вещества. Ето така е станал актуален принципа – “по-малкото зло”.
Да, соковете в качеството си на първа храна, нанасят вреда. Недостатъчната хранителна стойност при отсъствие на кърма на млечните смеси с небалансиран състав на кристалната захар (а нашите майки трябва да помнят, как са пресявали захарта от смесите със ситото), кравето мляко или кефира за бебето е повече от опасна. Дефицитът на хранителни вещества провокира тежки дефекти в развитито, като проблемите със стомашно-чревният тракт първо: се проявяват по-късно (често чак в пубертета), и второ са потенциално познати и теоретически излечими.
А сега цифрите...
Ще дам за пример желязото. Точното му съдържание в различните хранителни източници, подходящи за кърмачето и каква е потребността му от него.
В кърмата, съдържанието на желязото е незначително само по себе си, около 0,04 мг на 100 гр. Но желязото в кърмата е с уникална биологична усвояемост – 50-75%. При нито един друг продукт в света не е така – тоест усвоеното количество в мкг/100 гр. е 20-30.
В съвременните адаптирани смеси, съдържанието на железният сулфат е от порядъка на 0,2-0,4 мг/100 гр. (в обогатените смеси – 0,6 мг/100 гр). Като пресметнем неговата биологична усвояемост (около 20%) излиза, че усвоеното количество е 40-120мкг/100 гр.
По данни на СЗО 20 мкг/100 гр. се явява достатъчно количество за удовлетворяване на потребностите на бебето на възраст 6-8 месеца. В адаптираните млека, в които няма допълнителни стимулиращи усвояването фактори, съдържанието на желязо както е видно е завишено.
А в млечните смеси, с които са ни хранили нашите майки, съдържанието на желязо е било 2 пъти по-ниско, отколкото в кърмата -0,02 мг/100 гр. адаптирано мляко. Тоест, за бебето, което по това време е било хранено с изкуствено мляко, профилактиката на желязодефицитната анемия е била доста актуална. Затова, защото от достъпното за това време хранене, бебето е получавало 1/10 от необходимото количество желязо.
Особено важно това е било за недоносените бебета, затова, защото собствените им запаси от съкратения срок на вътреутробното развитие са били минимални, и по правило се изчерпват до вторият месец коригирана възраст.
Соковете се явяват като някакво алтернативно решение. Защото на бебето във възраст на физиологическа незрялост за захранване, не е възможно да предложиш твърда храна (парченца от нещо, пюрета). Храната трябва да е течна. Такава, като соковете и бульонът (сега е ясно от къде идва и страстта на педиатрите от старата школа да нахранят бебето със “супичка” още на 4-5 месеца).
Та така, соковете... съдържанието на желязото в обогатеният ябълков сок е около 0,4-0,5 мг/100 гр. Усвояемостта е около 1-2%,тоест около 4 мкг/100 гр.
Поради това, че с възрастта физиологическият спад от желязо в организма (порядъка на 4 месец) в храната на бебето е трябвало да има вече достатъчно количество такъв източник на желязо – сокът. И като извънредна мярка давали поне по 100 гр. сок на ден. Но няма как да дадеш изведнъж 100 гр. сок. Затова го въвеждали колкото е възможно по-рано, за да се удължи периода на привикване. Да се заглади стресовия ефект.
А защо препоръките са били всеобщи? Причината е проста – как педиатрите биха разбрали, дали майката изключително кърми или дохранва с краве мляко? Затова препоръките е трябвало да бъдат стандартизирани.
Това горе-долу е всичко. Основната беда е във това, че в условията на съвременното хранене на бебето, плюсовете на ранното въвеждане на сокове са загубили актуалност. А когато даже и ползата е съмнителна, какво остава?
И накрая: никой не набеждава соковете като “всемирното зло”. Когато соковете се въведат в правилният за тях момент,те влизат в ново качество – като стимулатори на ферментативната дейност при детето, което получава голямо количество “тежки” продукти – когато в менюто на бебето вече са въведени каши, зеленчуци, плодове, месо, риба, кисело-млечни продукти... просто всичко с времето си.
това е което аз имам малко повече като информация за сокчета
Готово ли е детето за захранване?
Защо да изчакаме със захранването?
В по-голямата част от света - Западна Европа, САЩ, Канада, ЮАР, почти в цяла Азия - отдавна са отминали времената на ранното завранване. Захранването, въведено в България по времето на комунизма по образец на тогавашния СССР, все още се прилага само у нас. В бившия СССР то отдавна е отменено, като са взети предвид най-новите проучвания, проведени през последните 25-30 години. Всички те потвърждават едно:
ранното захранване, дори да мине без проблеми в бебешка възраст, носи вреди в дългосрочен план.
Организмът има "памет", която може да се прояви във всеки един момент от живота на човека.
Основната вреда от ранното захранване е повишеният риск от алергии, както и невъзможността да се повлияе съществено на вече появили се такива. За да причини една храна алергия, тя трябва да достигне до кръвоносната система. Имуноглобулин А защитава организма, като образува защитен слой от вътрешната страна на червата и не позволява на потенциалните алергени да достигнат до кръвоносната система. Храносмилателната система на бебето секретира минимални количества имуноглобулин А. Кърмата съдържа имуноглобулин А, но не достатъчно, за да предпази организма от проникване на алергени в кръвоносната система. Адаптираните млека не съдържат имуноглобулин А.
Ето още една причина да изчакате със захранването:
Изследванията доказват, че ранното въвеждане на друга храна влошава усвояемостта на хранителните вещества от млякото, а детето започва да усвоява тези вещества от други храни едва след една година.
Между 4 и 7 месец, храносмилателната система на бебето започва да се развива много бързо. Тя започва да секретира повече имуноглобулин А, започва да пропуска избирателно веществата, които достигат до кръвоносната система. През този период започва и отделянето на слюнка, която не винаги е признак за поникването на зъбки - те понякога се появяват месеци по-късно. Нейната роля е да постави началото на храносмилателния процес и да започне да разгражда храните още в устата. Така тя подпомага смилането и усвояването им от организма.
Преди бебето да навърши 4 месеца, организмът му не може да се справи с потенциалните алергени и рискът от алергия е много по-висок. Според Световна здравна организация, захранването може да започне след навършени 4 месеца, но препоръчва да се изчака бебето да навърши 6 месеца.
Готово ли е детето за захранване?
Ето някои признаци, по които можете да разберете, дали детето ви е готово за захранване:
То може да седи само;
Може само да взима предмети и да ги слага в устата си;
Гледа ви как се храните и проявява любопитство;
"Иска си" от вашата храна (като издава звуци и гледа настойчиво, как се храните);
Отваря широко уста, когато ви вижда да отваряте уста по време на хранене, и ви имитира, как ядете;
Може да показва и да "си каже". Около 6-месечна възраст, бебетата могат да поискат храна, като посегнат към нея, или да я откажат, отвръщайки глава настрани. Понякога може да не разберете, какво иска да ви каже бебето ви. Тогава му предложете храна, но не го насилвайте, ако не я иска.
Бебето ви се струва гладно, скъсява интервалите между храненията, и няколко дни на често кърмене не помагат. (Обикновено, ако става въпрос за период на по-интензивен растеж, след 3 до 10 дни кърмата ви се увеличава и задоволява нуждите на бебето.)
Не забравйте обаче: целта ви е да започнете да давате на бебето храни, различни от кърма, не да го натъпчете с тях!
Захранването - още някои причини да изчакаме до 6-месечна възраст
По-долу може да прочетете някои от причините за започване на захранването след навършени 5-6 месеца.
Недоброто усвояване на карбохидратите в плодовите сокове може да доведе до хронична диария, метеоризъм, подуване и коремни болки. Няма причини да се дават плодови сокове на деца под шестмесечна възраст, тъй като те няма да бъдат добре усвоени и могат да нанесат вреди. Даването на сокове преди захранването с каши и пюрета може да доведе до заместване на кърмата със сок и в резултат от това - до намален прием на протеини, мазнини, витамини и минерали (желязо, калций и цинк). Недохранването, прехранването и ниският ръст се свързват с прекомерната употреба на сок.
Храносмилателната система на бебето още е незряла. Тя представлява филтър, който предпазва организма от потенциално опасни субстанции и пропуска полезните вещества, който обаче в ранните месеци от живота на бебето не работи добре. Между 4 и 7-месечна възраст, храносмилателната система на бебето преминава период на растеж, след който вече може да прави селекция, кои вещества да пропусне и кои - не. Развиващата се храносмилателна система започва да секретира имуноглобулин А, който образува покритие от вътрешната страна на червата и не позволява на потенциалните алергени да проникнат в кръвоносната система на бебето и да предизвикат алергична реакция. Затова в ранните месеци вероятността от алергия е по-висока, макар организмът на бебето да секретира малки количества имуноглобулин А и да получава чрез кърмата. Затова е особено важно да се отложи захранването, ако някой друг от семейството има алергия, като допълнително се забави даването на храната или храните, към които други членове на семейството имат алергии.
Малките бебета имат рефлекс на езика, с който изтласкват всичко, попаднало в устата им. Това е мярка, която ги предпазва от задавяне. Ако решите да захраните бебето по-рано, то просто ще плюе повечето от храната и много малка част от нея ще достигне предназначението си. Тогава и рискът от задавяне е по-висок. Между 4 и 6-месечна възраст този рефлекс постепенно изчезва. Преди 4-6 месечна възраст, нито устата на бебето (началото на храносмилателната система), нито стомахът и червата (краят й) са готови да приемат и обработват храни или напитки, различни от кърма (и евентуално вода в горещите летни дни).
Още една причина да изчакате е тази, че механизмът на преглъщане още не работи добре и може да не се получи синхрон между него и езика. Ако дадете пюре или каша на бебе под 4 месеца, то ще го повърти из устата си, малка част ще попадне в гърлото му, малко ще се задържи в бузите, а повечето ще бъде изплюта. След навършени 4 месеца бебетата започват да се научават, как да придвижват храната към гърлото.
Детето трябва да може да седи. Поставянето на бебето в полулегнало положение с помощта на възглавници или в столче не се препоръчва и може да доведе до задавяне! Освен това, в ранните месеци от живота си бебетата свързват храненето с гушването в мама. Храненето с пюре или каша е по-механично действие и носи по-малко удоволствие на бебето.
Малките бебета не могат да дъвчат. Зъбите рядко се появяват преди 6-7 месец, което също е доказателство за това, че малките бебета трябва да сучат, а не да дъвчат. През 4-5 месец се увеличава и слюноотделянето. То често се смята за признак за порастването на зъби, но това е погрешно, а до показването на първия зъб могат да минат месеци. Основното предназначение на слюнката е да започне да разгражда храната още в устата на бебето чрез ензимите, които съдържа, което подпомага смилането й в стомаха.
По-големите бебета обичат да имитират хората, които се грижат за тях. Те с удоволствие ще опитат да се хранят с лъжица, когато видят, че така се хранят възрастните.
Изследванията доказват, че ранното въвеждане на друга храна влошава усвояемостта на хранителните вещества от кърмата (или адаптираното мляко), а детето започва да усвоява тези вещества от други храни едва след една годинка.
Основи на захранването
Захранване
Захранването започва, когато на бебето се дадат каквито и да било храни и/или напитки, освен кърма.
Изводът, който се налага от това твърдение, е че у нас децата не са изключително кърмени дори 1 ден от живота си! Още от първия ден им се дава вода, от 40-60 ден започва даването на сокове, от 3-4 месец - захранване с пюрета. Като вземем предвид бебетата, които не са били кърмени никога, а са хранени само с адаптирани млека, няма защо да се учудваме на нарастващия брой деца с алергии, трудности при наддаването на тегло и всякакви други проблеми.
Как да започнем захранването?
Започнете с пюре, направено само от един зеленчук или плод. Първия ден дайте на бебето една лъжичка. На втория ден дайте две, на третия - четири лъжички, на следващия - шест до осем. Имайте предвид, че апетитът на бебето е променлив - днес може да изяде 50 грама, утре да иска само няколко лъжички или да откаже изобщо да яде. Не го насилвайте да яде - така се създават лоши асоциации, които за дълго могат да повлияят на апетита и желанието на бебето да опитва нови храни. По-просто казано, така детето може да стане "злоядо".
Ако детето не приема новата храна, не го насилвайте. Дайте му няколко дни почивка и опитайте с друга храна. Ако откаже и нея, изчакайте. Може просто още да не е готово да започне да яде т.нар. твърди храни. Проучванията показват, че
бебетата, които са склонни към алергии, обикновено отказват твърдите храни до навършване на 7-8 месеца, а някои - дори до 10-месечна възраст.
Обикновено кърмените бебета обичат сладките храни, като плодовете и кашите например. Те са свикнали с леко сладкия вкус на кърмата и затова обикновено отказват зеленчуците като първа храна. Това обаче не означава, че не може да опитате да започнете със зеленчуци - все пак, всяко дете е различно.
Ако бебето приема храната, давайте му я в продължение на около седмица. След това му дайте 1-2 дни почивка и го оставете само на кърма. Това е важно, за да можете да проследите, дали ще се появят алергични реакции. Така ще знаете, какво ги е причинило. Ако започнете веднага с нова храна, рискувате, ако бебето получи алергична реакция, да не разберете, коя от храните е причината. Същата опасност съществува, ако започнете захранването с пюре от повече от един плод или зеленчук.
След като дадете на организма на бебето 1-2 дни почивка, предложете друга храна. Отново започнете с 1 лъжичка и постепенно увеличавайте количеството, без да насилвате детето. След време, когато знаете, кои храни бебето приема с удоволствие, можете да правите комбинации от тях. Може и да предложите новата храна, като я смесите с такава, която бебето вече е приело, към която не е алергично и която харесва.
Ако бебето не хареса някоя храна, не го насилвайте. В тази възраст вкусовете му бързо се променят. Предложете му я отново след няколко седмици. Или опитайте да я смесите с храна, която бебето обичa. Например, ако детето ви хапва с удоволствие картофено пюре, но не харесва моркови, може да добавите малко моркови към картофите. Всеки ден увеличавайте количеството на морковите и вижте, каква е реакцията на бебето. Но и тук основното правило остава: не насилвайте детето! След време то може да започне да харесва тази храна, която отказва в момента. Пък и на пазара има толкова голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, че не си струва да се безпокоите за един-два, които бебето отказва да яде.
С какви храни да започнем?
Не е необходимо захранването да започне с даване на сокове. Можете направо да започнете с пюре. И тъй като бебето е вече достатъчно голямо, не е необходимо да разреждате пасираните, намачканите с вилица плодове и зеленчуци, или готовите пюрета с мляко. Ето някои подходящи храни за начало:
Плодове: банани, круши, пъпеш;
Зеленчуци: картофи, моркови (не сурови!);
Каши: за начало изберете безглутенови (без пшеница, ръж или овес) и без мляко; най-подходящи са безмлечните оризови каши.
За начало изберете храни, които е малко вероятно да предизвикат алергия. Ако все пак държите да давате сокове, опитайте с ябълков или сок от дини. Месото не е силен алерген. Противно на твърденията на нашите лекари, ако детето ви има проблеми с хемоглобина, можете да дадете месото като трета или четвърта храна, след като сте захранили детето. Затова анемията също не е причина за ранно захранване.
Какви храни е добре да избягвате през първата година, можете да прочетете тук.
Готови или домашни?
Това е въпрос, който зависи от обстоятелствата. На нашия пазар се предлагат всякакви плодове и зеленчуци, но никой не може да гарантира за съдържанието на нитрати в тях, както и дали и с какво са били пръскани. Затова много майки предпочитат готовите храни - те са изследвани, приготвени са по начин, който запазва оптимално витамините и другите полезни вещества в тях, а и спестяват много време. Ако и вие предпочитате готовите бебешки пюрета, започнете с безглутенови и без мляко. До 1 годинка предпочитайте такива, които не съдържат захар и сол.
Ако обаче имате достъп до домашни продукти, със сигурен произход, то това е най-доброто решение. Малко по-трудно е за майката, отнема повече време, но за сметка на това можете да бъдете сигурни, че детето ви получава най-доброто!
Кои храни да избягваме?
Най-силният алерген е прясното краве мляко. То не трябва да се дава на детето, нито с него да се приготвя храната му, до навършване на 12-месечна възраст. Млечни продукти може да давате на деца, които не са склонни към алергии и в семействата на които няма история на алергии, след като навършат 10-11 месеца.
Яйцата също са силен алерген - не само белтъкът, както твърдят лекарите у нас, но и жълтъкът може да създаде проблеми. Когато детето стане на 1 годинка, можете да започнете с малко твърдо сварен жълтък. Белтъка избягвайте поне до 1 1/2 - 2 години.
До 1 годинка не трябва да давате на бебето мед, тъй като той може да съдържа спори на ботулизъм, с които организмът на малкото бебе не може да се справи. Забранени са подправките, на първо място - солта и захарта, тъй като незрелите бъбреци на бебето не могат да се справят с тях.
Някои лекари препоръчват захранването да започне с банани, но част от децата могат да развият алергия към тях, особено ако ги консумират в по-големи количества. Така че по-добре изчакайтe с бананите, поне до навършване на 6-7 месеца. Разбира се, ако сте отложили захранването до тогава, няма проблем да започнете с банани.
Цитрусовите плодове също са един от основните алергени и е добре да бъдат избягвани поне до навършване на 1 годинка.
До 1-годишна възраст е добре да избягвате ягодите, малините, къпините, боровинките, касиса и сушените плодове - не само поради алергизиращото им действие, но и заради опасността от задавяне.
Избягвайте и храните с добавена захар, с изкуствени подсладители или с много сол, като например бонбони, каши с подсладител, десерти (пудинги, желета, сладкиши, сладки, компоти, бисквити), чипс, крекер, солети, готови супи.
Ако в семейството ви има история на алергии (при някои от родителите, по-големите деца, или дори при близки роднини), през първата година е препоръчително да се избягват и:
пшеница и пшенични продукти
царевица
свинско месо
риба (вкл. черупчести - миди, раци и др.)
фъстъци, ядки
домати
лук
зеле
малини, къпини, ягоди и др.
цитрусови плодове и соковете, приготвени от тях
подправки
шоколад
всякаква храна, предизвикваща алергия у член от семейството.
До третата година да се избягват поради опасност от задавяне:
ядки
цели гроздови зърна
пуканки
големи количества фъстъчено масло, давани с лъжица
големи парчета хот-дог
всякаква храна, която може да се раздроби на големи парчета, като напр. сурови моркови; внимавайте със суровите ябълки.
За соковете
В България е практика даването на сокове, след като бебето стане на 40-60 дни. То е било въведено заради случаите на запек при изкуствено хранените деца. Дали е полезно обаче, особено за кърмените бебета? Ето данни на някои авторитетни световни организации по въпроса:
Единствената храна или напитка, от която се нуждае бебето през първите 6 месеца от живота си, е само и единствено кърмата. Ако бебето се изхожда по-рядко, не се притеснявайте, това е често срещано при изключително кърмените бебета, нормално е те да акат до 1 път на 7-10 дни! Това се дължи на факта, че бебето усвоява кърмата толкова пълноценно, че организмът му просто няма какво да изхвърли! Можете да познаете, че бебето не е обезводнено по факта, че то все пак мокри по 6-8 памперса на ден. (За изкуствено хранените бебета единствената храна през първите 6 месеца трябва да е адаптираното мляко. Ако бебето е изкуствено хранено и има запек, това може да е сигнал за алергия към белтъците или протеините в адаптираното мляко и следва то да се смени, но не и да се дава сок.) (По данни на Световната Здравна Организация (СЗО), УНИЦЕФ, Американската Академия по Педиатрия (ААП), Канадското Педиатрично Общество (КПО))
Всички витамини, които се съдържат в соковете, са изкуствено добавени! Те се съдържат и в кърмата, но в естествен и по-лесно усвоим вид. Освен тях, кърмата съдържа много други витамини и минерали , които липсват в соковете! (По данни на ААП)
Както споменахме по-горе, соковете се дават в случай на запек. При едно бебе без такъв проблем, те могат да причинят разстройство, подуване на корема и коремни болки.(По данни на ААП)
Даването на сок на изключително кърмено бебе често води до по-вяло сукане на следващото кърмене. При даване на по-големи количества сок, може да се стигне до заместване на кърменето със сок, съответно бебето няма да поема достатъчно кърма и ще започне да наддава недостатъчно на тегло. Това е често срещано у нас, и дори при майки, които са се справяли с кърменето, макар и на по-големи интервали, през първия месец, често се появяват проблеми с, както казват нашите лекари, "количеството кърма", заради което лекарите дават предложения за дохранване на бебето с адаптирано мляко. Това обаче е напълно погрешно, защото когато се преустанови даването на сокове и всякакви други течности и се премине към кърмене на поискване, бебето започва да наддава нормално, за учудване на същите тези лекари!(По данни на ААП)
Дори при бебета над 6 месеца се препоръчва даването на плодове, а не на плодови сокове. Около 20 мин. след изцеждането на плодовете или зеленчуците, сокът вече не съдържа почти никакви витамини! Точно затова, в т. нар. натурални сокове витамините са изкуствено добавени. В същото време, пресните плодове и зеленчуци доставят на организма не само витамини и минерали, но и фибри, които са особено важни за здравето на храносмилателната система. (По данни на ААП)
Въвеждане на млечни продукти и прясно мляко
в менюто на малкото дете
В различните краища на света въз основа на проучвания са съставени списъци на храните, предизвикващи най-често алергия. Разликите между тези списъци обикновено са доста големи. Има обаче едно съществено изключение - във всички тях, като храна, най-често предизвикваща алергии, на първо място е прясното краве мляко. Затова е особено важно млечните продукти, и най-вече прясното мляко, да се включват много внимателно в менюто на малките деца.
Препоръчителна възраст за включване в менюто на детето на млечните продукти е около 10 месеца. Ако в семейството няма история на алергии, можете постепенно да започнете прибавянето на сирене, извара, кисело мляко и масло. Някои майки предпочитат вместо масло да добавят растителни мазнини (зехтин, слънчогледово олио), тъй като те съдържат мононенаситени мазнини и са по-полезни.
Ако обаче някой член на Вашето семейство има алергия (независимо дали става дума за родител или по-голямо дете), препоръчително е да изчакате до третата година на детето, преди да включите млечните продукти.
С прясното краве мляко обаче не бива да се бърза, тъй като то е по-силен алерген от приготвените от него продукти. В западна Европа е практика децата, които по някаква причина вече не сучат, до третата си година да пият адаптирано мляко. Вече и на нашия пазар се продават адаптирани млека за деца над 1 годинка. Те всъщност представляват един по-плавен преход между кърмата (или адаптираните млека за бебета) и прясното краве мляко.
Ранното въвеждане на прясното мляко е вредно, дори да изглежда, че детето го понася добре. То може да доведе до развитие на алергии, които, понякога, на пръв поглед нямат нищо общо с него! Също както при ранното захранване и при деца, които не са кърмени, прекалено ранното даване на прясно мляко може да предизвика алергии. В гореизброените случаи алергиите се срещат няколко пъти по-често, отколкото при кърмените при поискване и правилно захранени деца. Когато включите прясното мляко в менюто на детето, предпочитайте пълномасленото пред обезмасленото до 3-годишна възраст на детето. След 3-год. възраст се препоръчва детето да пие частично или напълно обезмаслено мляко.
За козето мляко
В много части на света козето мляко е предпочитано пред кравето. Какви са основните разлики?
В козето мляко има по-малко мазнини, отколкото в кравето. То не съдържа аглутинин; в резултат на това мазнините не се групират, което го прави по-лесно смилаемо. Също като кравето мляко, козето е бедно на есенциални мастни киселини, но съдържа по-големи количества от някои есенциални мастни киселини (linoleic and arachnodonic acids), както и повече късоверижни и средноверижни мастни киселини, които по-лесно се разграждат от храносмилателните ензими.
Козето мляко образува по-меки съсиреци (те се образуват при въздействието на стомашната киселина върху протеините в млякото), което прави протеините по-лесно и бързо смилаеми. Това е предимство при деца, които повръщат кравето мляко, както и в случаите на алергия към него. Козето мляко съдържа само следи от алергизиращия казеинов протеин алфа-S1, а казеините му са по-близки до тези в кърмата. Но и козето, и кравето мляко съдържат еднакви концентрации от другия алергизиращ протеин, бета лактоглобулин. Проучванията не са установили толкова висока честота на алергиите към козето мляко, колкото към тези на кравето, но тук много майки не са съгласни с тях. Някои майки смятат обаче,че бебетата им понасят козето мляко по-добре от кравето, а майките усещат това по-добре от учените.
Козето мляко съдържа малко по-ниски нива на лактоза от кравето мляко (4.1 към 4.7%), което понякога може да бъде предимство при хора с лактозна непоносимост.
Макар съдържанието на минерали в козето и кравето мляко да е сравнимо, козето мляко съдържа с 13% повече калций, с 25% повече витaмин В6, с 47% повече витамин А, с 134% повече калий, три пъти повече ниацин, както и четири пъти повече мед. Козето мляко съдържа също с 27% повече от антиоксиданта селен. В кравето мляко пък има пет пъти повече витамин В12 и десет пъти повече фолиева киселина. Поради факта, че козето мляко съдържа десет пъти по-малко фолиева киселина от кравето, то трябва да бъде обогатено с нея, за да бъдат приготвени от него адаптирани млека и за да може адекватно да замести кравето мляко при малките деца.
диета при атопичен дерматит
Много хора смятат, че диетата е важен фактор при лечението на атопичен дерматит. В много случаи това е вярно. Възможно е обаче диетата да не повлияе на атопичния дерматит, докато прекалено ограничителните диети (нaпример изключване на всички белтъчни храни) могат сериозно да забавят растежа на детето. Ето някои от най-важните въпроси по отношение на атопичния дерматит:
1. Доколко са важни алергиите при атопичния дерматит?
Никой не знае отговора на този въпрос, тъй като ефектът на храната върху кожата е сложен и се оценява трудно. Фактите показват, че децата с атопичен дерматит са по-склонни към алергии и че храната понякога може да бъде фактор, засилващ проявлението на атопичния дерматит, обикновено при деца под 1 годинка.
2. Как да разберем, дали детето е алергично към някоя храна?
Най-сигурният начин е да изключите храната, която смятате, че причинява алергия, от менюто на детето, за 6 седмици, и след това отново да му я дадете. Ако се появят петна (обриви) по кожата, разстройство и повръщане и ако състоянието на екземата се влоши в рамките на 24-48 часа, то тогава е напълно възможно, детето ви да е алергично към тази храна. Ако обаче не сте сигурни, дали съответната храна е влошила състоянието на екземата, като имате предвид, че атопичният дерматит е екзема, която така или иначе се подобрява и влошава от само себе си, то имайте куража да опитате още веднъж да въведете храната в менюто на детето си. Това е най-сигурният начин за установяване на алергии при деца с атопичен дерматит, въз основа на наблюденията на родителите.
3. Има ли изследвания, които биха могли да помогнат?
За съжаление, не. Разбира се, могат да се направят кръвни изследвания, които да установят наличието на антитела към кравето мляко или яйцата, но много деца имат такива антитела в кървта си, без да страдат от хранителни алергии или от атопичен дерматит. По същия начин, кожните тестове дават данни за имунната система на детето ви, но не могат да кажат, дали атопичния дерматит се влияе от определена храна или не. Затова най-сигурният метод за установяване на хранителните алергии си остава наблюдаването на детето.
4. Какво да направим, ако подозираме алергия към някоя храна?
Важно е да обсъдите подозренията си с личния лекар на детето си или с дерматолог, преди да изключите съответната храна от менюто на детето. Помнете, че млякото например е отличен източник на калции и протеини за растящото дете. Ако трябва да изключите млечните продукти от менюто на детето си, важно е то да си набавя достатъчно протини и калции от други храни. Имайте предвид, че много деца са алергични и към соевите млека, затова непременно първо поговорете с лекаря.
При децата с атопичен дерматит най-често се срещат алергии към:
прясно мляко
яйца
цитрусови плодове, вкл. соковете от тях
шоколад
фъстъци
оцветители в храните.
Понякога е невъзможно да избягвате напълно тези храни. Ако те не влошават много състоянието на екземата на детето, то по-добре е да ги избягвате, доколкото е възможно, но не напълно.
5. Ще бъде ли детето ми алергично към определени храни?
Повечето алергии, които се появяват през първата година от живота на бебето, не остават за цял живот. По тази причина, ако на 6 месеца детето ви прояви алергия към някоя храна, вие трябва внимателно да опитвате да я въведете в менюто на бебето всяка година, за да видите, как ще я понесе. Алергията към фъстъци е от най-упоритите и ако тя води до сериозни последици, то фъстъците трябва да се избягват цял живот. Това обаче трябва да бъде обсъдено с лекаря.
За глутена
Глутенът е протеин, който се намира в пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Алергията към глутена често продължава цял живот. Следователно, при такава алергия следва да се избягват гореизброените продукти, както и всички храни, които ги съдържат. Ако детето ви има такъв проблем, консултирайте се с лекар, как да му осигурите подходящ разнообразен хранителен режим, за да не му се отразят ограниченията в диетата.
Симптомите за алергия към глутена обикновено се наблюдават при бебета между 9 и 18 месеца и включват разстройство, загуба на тегло или бавно наддаване, недохранване, анемия, липса на апетит и коремни болки. Вероятно бебето ще е неспокойно и раздразнително.
Ако на бебе под 6-месечна възраст се дава каша, тя трябва да не съдържа глутен, да е например оризова или царевична. Препоръчва се също кърменето да продължи поне 6 месеца. Ако в семейството има история на алергии, астма, екземи или хронични ринити, бебето да е само на кърма до 6-месечна възраст. С цел намаляване вероятността от проявата на алергии, да се избягва отбиването преди навършени 4 месеца.
Бебетата, които са склонни към алергии, обикновено отказват твърдите храни до навършване на 7-8 месеца, а някои - дори до 10-месечна възраст.
Ако захранвате бебето след навършване на 6 месеца, не се притеснявайте за глутена. Вероятността за алергия е минимална, особено ако бебето е било само на кърма до този момент. Глутенът трябва да се избягва като първа храна на бебето. Това е лесно изпълнимо, ако приготвяте вкъщи храната на бебето. Но ако купувате готови каши, имайте предвид, че следните наименования могат да означават, че кашата съдържа пшеница и, следователно, глутен:
пшеничен зародиш, брашно, нишесте, модифицирано нишесте, хидролизирано нишесте, растителни протеини, растително нишесте
Разбира се, ако знаете със сигурност, че брашното или нишестето не са пшенични, можете да купувате съответната храна.
Ако решите да захраните бебето си, преди да е навършило 6 месеца, избирайте внимателно храната му. Ако, без да искате, предизвикате алергия, преминете отново само на кърма и захранете детето, след като навърши 6 месеца.
Прекалено ранното или много късното захранване повишават ли риска от диабет тип 1?
Поради притесненията на родители на застрашени от диабет бебета, през 2003 година бяха проведени две проучвания по темата, дали прекалено ранното (преди навършване на 3 месеца) или много късното захранване (след 7 месеца) повишават риска от развитие на диабет 1 тип при предразположени бебета.
Основната информация, получена чрез проучванията, може да се обобщи така: Всички бебета, включени в проучването, са били с повишен риск за развиване на диабет 1 тип (повечето са имали 1 родител с диабет 1 тип). И двете проучвания доказват, че прекалено ранното въвеждане на оризова или съдържаща глутен каша повишава риска от развитие на диабет 1 тип.
Едното от проучванията доказва, че въвеждането на оризова или съдържаща глутен каша след 7-месечна възраст повишава риска от развитие на диабет. Отбелязано е обаче , че ако кашата се въведе, докато бебето все още е кърмено, автоимунните реакции са минимални, независимо от възрастта на бебето.
Предполага се, че причината за поява на проблеми дори при късно захранване е, че по-голямото дете обикновено яде повече от новата храна. Затова е много важно, дори при късно захранване, новите храни да се въвеждат по малко, бавно и постепенно.
В данните от изследването не е публикувана информация за това, били ли са бебетата кърмени и дали са били само на кърма до момента на захранването, макар че тази информация е била събрана по време на проучването. Тези бебета са имали повишен риск, но и при тях има голяма разлика между бебета, които изобщо не са били кърмени, такива, които са били кърмени частично, изключително кърмени 3-4 месеца и изключително кърмени 6 месеца.
Второто проучване не доказва повишен риск при бебета, които са захранени след 6 месеца със съдържаща глутен каша.
Лекарите призовават за умереност при интерпретирането на резултатите от проучванията. Тези проучвания не предоставят достатъчен материал за изводи, и не е разумно да се твърди, че 'бебешката каша предизвиква диабет'. След 2 десетилетия на проучвания, самите причини за диабет 1 тип още не са известни. До сега е имало много теории, по които са се увличали притеснените родители, и никоя от тях не се е оказала вярна.
Защо да изчакаме със захранването?
В по-голямата част от света - Западна Европа, САЩ, Канада, ЮАР, почти в цяла Азия - отдавна са отминали времената на ранното завранване. Захранването, въведено в България по времето на комунизма по образец на тогавашния СССР, все още се прилага само у нас. В бившия СССР то отдавна е отменено, като са взети предвид най-новите проучвания, проведени през последните 25-30 години. Всички те потвърждават едно:
ранното захранване, дори да мине без проблеми в бебешка възраст, носи вреди в дългосрочен план.
Организмът има "памет", която може да се прояви във всеки един момент от живота на човека.
Основната вреда от ранното захранване е повишеният риск от алергии, както и невъзможността да се повлияе съществено на вече появили се такива. За да причини една храна алергия, тя трябва да достигне до кръвоносната система. Имуноглобулин А защитава организма, като образува защитен слой от вътрешната страна на червата и не позволява на потенциалните алергени да достигнат до кръвоносната система. Храносмилателната система на бебето секретира минимални количества имуноглобулин А. Кърмата съдържа имуноглобулин А, но не достатъчно, за да предпази организма от проникване на алергени в кръвоносната система. Адаптираните млека не съдържат имуноглобулин А.
Ето още една причина да изчакате със захранването:
Изследванията доказват, че ранното въвеждане на друга храна влошава усвояемостта на хранителните вещества от млякото, а детето започва да усвоява тези вещества от други храни едва след една година.
Между 4 и 7 месец, храносмилателната система на бебето започва да се развива много бързо. Тя започва да секретира повече имуноглобулин А, започва да пропуска избирателно веществата, които достигат до кръвоносната система. През този период започва и отделянето на слюнка, която не винаги е признак за поникването на зъбки - те понякога се появяват месеци по-късно. Нейната роля е да постави началото на храносмилателния процес и да започне да разгражда храните още в устата. Така тя подпомага смилането и усвояването им от организма.
Преди бебето да навърши 4 месеца, организмът му не може да се справи с потенциалните алергени и рискът от алергия е много по-висок. Според Световна здравна организация, захранването може да започне след навършени 4 месеца, но препоръчва да се изчака бебето да навърши 6 месеца.
Готово ли е детето за захранване?
Ето някои признаци, по които можете да разберете, дали детето ви е готово за захранване:
То може да седи само;
Може само да взима предмети и да ги слага в устата си;
Гледа ви как се храните и проявява любопитство;
"Иска си" от вашата храна (като издава звуци и гледа настойчиво, как се храните);
Отваря широко уста, когато ви вижда да отваряте уста по време на хранене, и ви имитира, как ядете;
Може да показва и да "си каже". Около 6-месечна възраст, бебетата могат да поискат храна, като посегнат към нея, или да я откажат, отвръщайки глава настрани. Понякога може да не разберете, какво иска да ви каже бебето ви. Тогава му предложете храна, но не го насилвайте, ако не я иска.
Бебето ви се струва гладно, скъсява интервалите между храненията, и няколко дни на често кърмене не помагат. (Обикновено, ако става въпрос за период на по-интензивен растеж, след 3 до 10 дни кърмата ви се увеличава и задоволява нуждите на бебето.)
Не забравйте обаче: целта ви е да започнете да давате на бебето храни, различни от кърма, не да го натъпчете с тях!
Захранването - още някои причини да изчакаме до 6-месечна възраст
По-долу може да прочетете някои от причините за започване на захранването след навършени 5-6 месеца.
Недоброто усвояване на карбохидратите в плодовите сокове може да доведе до хронична диария, метеоризъм, подуване и коремни болки. Няма причини да се дават плодови сокове на деца под шестмесечна възраст, тъй като те няма да бъдат добре усвоени и могат да нанесат вреди. Даването на сокове преди захранването с каши и пюрета може да доведе до заместване на кърмата със сок и в резултат от това - до намален прием на протеини, мазнини, витамини и минерали (желязо, калций и цинк). Недохранването, прехранването и ниският ръст се свързват с прекомерната употреба на сок.
Храносмилателната система на бебето още е незряла. Тя представлява филтър, който предпазва организма от потенциално опасни субстанции и пропуска полезните вещества, който обаче в ранните месеци от живота на бебето не работи добре. Между 4 и 7-месечна възраст, храносмилателната система на бебето преминава период на растеж, след който вече може да прави селекция, кои вещества да пропусне и кои - не. Развиващата се храносмилателна система започва да секретира имуноглобулин А, който образува покритие от вътрешната страна на червата и не позволява на потенциалните алергени да проникнат в кръвоносната система на бебето и да предизвикат алергична реакция. Затова в ранните месеци вероятността от алергия е по-висока, макар организмът на бебето да секретира малки количества имуноглобулин А и да получава чрез кърмата. Затова е особено важно да се отложи захранването, ако някой друг от семейството има алергия, като допълнително се забави даването на храната или храните, към които други членове на семейството имат алергии.
Малките бебета имат рефлекс на езика, с който изтласкват всичко, попаднало в устата им. Това е мярка, която ги предпазва от задавяне. Ако решите да захраните бебето по-рано, то просто ще плюе повечето от храната и много малка част от нея ще достигне предназначението си. Тогава и рискът от задавяне е по-висок. Между 4 и 6-месечна възраст този рефлекс постепенно изчезва. Преди 4-6 месечна възраст, нито устата на бебето (началото на храносмилателната система), нито стомахът и червата (краят й) са готови да приемат и обработват храни или напитки, различни от кърма (и евентуално вода в горещите летни дни).
Още една причина да изчакате е тази, че механизмът на преглъщане още не работи добре и може да не се получи синхрон между него и езика. Ако дадете пюре или каша на бебе под 4 месеца, то ще го повърти из устата си, малка част ще попадне в гърлото му, малко ще се задържи в бузите, а повечето ще бъде изплюта. След навършени 4 месеца бебетата започват да се научават, как да придвижват храната към гърлото.
Детето трябва да може да седи. Поставянето на бебето в полулегнало положение с помощта на възглавници или в столче не се препоръчва и може да доведе до задавяне! Освен това, в ранните месеци от живота си бебетата свързват храненето с гушването в мама. Храненето с пюре или каша е по-механично действие и носи по-малко удоволствие на бебето.
Малките бебета не могат да дъвчат. Зъбите рядко се появяват преди 6-7 месец, което също е доказателство за това, че малките бебета трябва да сучат, а не да дъвчат. През 4-5 месец се увеличава и слюноотделянето. То често се смята за признак за порастването на зъби, но това е погрешно, а до показването на първия зъб могат да минат месеци. Основното предназначение на слюнката е да започне да разгражда храната още в устата на бебето чрез ензимите, които съдържа, което подпомага смилането й в стомаха.
По-големите бебета обичат да имитират хората, които се грижат за тях. Те с удоволствие ще опитат да се хранят с лъжица, когато видят, че така се хранят възрастните.
Изследванията доказват, че ранното въвеждане на друга храна влошава усвояемостта на хранителните вещества от кърмата (или адаптираното мляко), а детето започва да усвоява тези вещества от други храни едва след една годинка.
Основи на захранването
Захранване
Захранването започва, когато на бебето се дадат каквито и да било храни и/или напитки, освен кърма.
Изводът, който се налага от това твърдение, е че у нас децата не са изключително кърмени дори 1 ден от живота си! Още от първия ден им се дава вода, от 40-60 ден започва даването на сокове, от 3-4 месец - захранване с пюрета. Като вземем предвид бебетата, които не са били кърмени никога, а са хранени само с адаптирани млека, няма защо да се учудваме на нарастващия брой деца с алергии, трудности при наддаването на тегло и всякакви други проблеми.
Как да започнем захранването?
Започнете с пюре, направено само от един зеленчук или плод. Първия ден дайте на бебето една лъжичка. На втория ден дайте две, на третия - четири лъжички, на следващия - шест до осем. Имайте предвид, че апетитът на бебето е променлив - днес може да изяде 50 грама, утре да иска само няколко лъжички или да откаже изобщо да яде. Не го насилвайте да яде - така се създават лоши асоциации, които за дълго могат да повлияят на апетита и желанието на бебето да опитва нови храни. По-просто казано, така детето може да стане "злоядо".
Ако детето не приема новата храна, не го насилвайте. Дайте му няколко дни почивка и опитайте с друга храна. Ако откаже и нея, изчакайте. Може просто още да не е готово да започне да яде т.нар. твърди храни. Проучванията показват, че
бебетата, които са склонни към алергии, обикновено отказват твърдите храни до навършване на 7-8 месеца, а някои - дори до 10-месечна възраст.
Обикновено кърмените бебета обичат сладките храни, като плодовете и кашите например. Те са свикнали с леко сладкия вкус на кърмата и затова обикновено отказват зеленчуците като първа храна. Това обаче не означава, че не може да опитате да започнете със зеленчуци - все пак, всяко дете е различно.
Ако бебето приема храната, давайте му я в продължение на около седмица. След това му дайте 1-2 дни почивка и го оставете само на кърма. Това е важно, за да можете да проследите, дали ще се появят алергични реакции. Така ще знаете, какво ги е причинило. Ако започнете веднага с нова храна, рискувате, ако бебето получи алергична реакция, да не разберете, коя от храните е причината. Същата опасност съществува, ако започнете захранването с пюре от повече от един плод или зеленчук.
След като дадете на организма на бебето 1-2 дни почивка, предложете друга храна. Отново започнете с 1 лъжичка и постепенно увеличавайте количеството, без да насилвате детето. След време, когато знаете, кои храни бебето приема с удоволствие, можете да правите комбинации от тях. Може и да предложите новата храна, като я смесите с такава, която бебето вече е приело, към която не е алергично и която харесва.
Ако бебето не хареса някоя храна, не го насилвайте. В тази възраст вкусовете му бързо се променят. Предложете му я отново след няколко седмици. Или опитайте да я смесите с храна, която бебето обичa. Например, ако детето ви хапва с удоволствие картофено пюре, но не харесва моркови, може да добавите малко моркови към картофите. Всеки ден увеличавайте количеството на морковите и вижте, каква е реакцията на бебето. Но и тук основното правило остава: не насилвайте детето! След време то може да започне да харесва тази храна, която отказва в момента. Пък и на пазара има толкова голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, че не си струва да се безпокоите за един-два, които бебето отказва да яде.
С какви храни да започнем?
Не е необходимо захранването да започне с даване на сокове. Можете направо да започнете с пюре. И тъй като бебето е вече достатъчно голямо, не е необходимо да разреждате пасираните, намачканите с вилица плодове и зеленчуци, или готовите пюрета с мляко. Ето някои подходящи храни за начало:
Плодове: банани, круши, пъпеш;
Зеленчуци: картофи, моркови (не сурови!);
Каши: за начало изберете безглутенови (без пшеница, ръж или овес) и без мляко; най-подходящи са безмлечните оризови каши.
За начало изберете храни, които е малко вероятно да предизвикат алергия. Ако все пак държите да давате сокове, опитайте с ябълков или сок от дини. Месото не е силен алерген. Противно на твърденията на нашите лекари, ако детето ви има проблеми с хемоглобина, можете да дадете месото като трета или четвърта храна, след като сте захранили детето. Затова анемията също не е причина за ранно захранване.
Какви храни е добре да избягвате през първата година, можете да прочетете тук.
Готови или домашни?
Това е въпрос, който зависи от обстоятелствата. На нашия пазар се предлагат всякакви плодове и зеленчуци, но никой не може да гарантира за съдържанието на нитрати в тях, както и дали и с какво са били пръскани. Затова много майки предпочитат готовите храни - те са изследвани, приготвени са по начин, който запазва оптимално витамините и другите полезни вещества в тях, а и спестяват много време. Ако и вие предпочитате готовите бебешки пюрета, започнете с безглутенови и без мляко. До 1 годинка предпочитайте такива, които не съдържат захар и сол.
Ако обаче имате достъп до домашни продукти, със сигурен произход, то това е най-доброто решение. Малко по-трудно е за майката, отнема повече време, но за сметка на това можете да бъдете сигурни, че детето ви получава най-доброто!
Кои храни да избягваме?
Най-силният алерген е прясното краве мляко. То не трябва да се дава на детето, нито с него да се приготвя храната му, до навършване на 12-месечна възраст. Млечни продукти може да давате на деца, които не са склонни към алергии и в семействата на които няма история на алергии, след като навършат 10-11 месеца.
Яйцата също са силен алерген - не само белтъкът, както твърдят лекарите у нас, но и жълтъкът може да създаде проблеми. Когато детето стане на 1 годинка, можете да започнете с малко твърдо сварен жълтък. Белтъка избягвайте поне до 1 1/2 - 2 години.
До 1 годинка не трябва да давате на бебето мед, тъй като той може да съдържа спори на ботулизъм, с които организмът на малкото бебе не може да се справи. Забранени са подправките, на първо място - солта и захарта, тъй като незрелите бъбреци на бебето не могат да се справят с тях.
Някои лекари препоръчват захранването да започне с банани, но част от децата могат да развият алергия към тях, особено ако ги консумират в по-големи количества. Така че по-добре изчакайтe с бананите, поне до навършване на 6-7 месеца. Разбира се, ако сте отложили захранването до тогава, няма проблем да започнете с банани.
Цитрусовите плодове също са един от основните алергени и е добре да бъдат избягвани поне до навършване на 1 годинка.
До 1-годишна възраст е добре да избягвате ягодите, малините, къпините, боровинките, касиса и сушените плодове - не само поради алергизиращото им действие, но и заради опасността от задавяне.
Избягвайте и храните с добавена захар, с изкуствени подсладители или с много сол, като например бонбони, каши с подсладител, десерти (пудинги, желета, сладкиши, сладки, компоти, бисквити), чипс, крекер, солети, готови супи.
Ако в семейството ви има история на алергии (при някои от родителите, по-големите деца, или дори при близки роднини), през първата година е препоръчително да се избягват и:
пшеница и пшенични продукти
царевица
свинско месо
риба (вкл. черупчести - миди, раци и др.)
фъстъци, ядки
домати
лук
зеле
малини, къпини, ягоди и др.
цитрусови плодове и соковете, приготвени от тях
подправки
шоколад
всякаква храна, предизвикваща алергия у член от семейството.
До третата година да се избягват поради опасност от задавяне:
ядки
цели гроздови зърна
пуканки
големи количества фъстъчено масло, давани с лъжица
големи парчета хот-дог
всякаква храна, която може да се раздроби на големи парчета, като напр. сурови моркови; внимавайте със суровите ябълки.
За соковете
В България е практика даването на сокове, след като бебето стане на 40-60 дни. То е било въведено заради случаите на запек при изкуствено хранените деца. Дали е полезно обаче, особено за кърмените бебета? Ето данни на някои авторитетни световни организации по въпроса:
Единствената храна или напитка, от която се нуждае бебето през първите 6 месеца от живота си, е само и единствено кърмата. Ако бебето се изхожда по-рядко, не се притеснявайте, това е често срещано при изключително кърмените бебета, нормално е те да акат до 1 път на 7-10 дни! Това се дължи на факта, че бебето усвоява кърмата толкова пълноценно, че организмът му просто няма какво да изхвърли! Можете да познаете, че бебето не е обезводнено по факта, че то все пак мокри по 6-8 памперса на ден. (За изкуствено хранените бебета единствената храна през първите 6 месеца трябва да е адаптираното мляко. Ако бебето е изкуствено хранено и има запек, това може да е сигнал за алергия към белтъците или протеините в адаптираното мляко и следва то да се смени, но не и да се дава сок.) (По данни на Световната Здравна Организация (СЗО), УНИЦЕФ, Американската Академия по Педиатрия (ААП), Канадското Педиатрично Общество (КПО))
Всички витамини, които се съдържат в соковете, са изкуствено добавени! Те се съдържат и в кърмата, но в естествен и по-лесно усвоим вид. Освен тях, кърмата съдържа много други витамини и минерали , които липсват в соковете! (По данни на ААП)
Както споменахме по-горе, соковете се дават в случай на запек. При едно бебе без такъв проблем, те могат да причинят разстройство, подуване на корема и коремни болки.(По данни на ААП)
Даването на сок на изключително кърмено бебе често води до по-вяло сукане на следващото кърмене. При даване на по-големи количества сок, може да се стигне до заместване на кърменето със сок, съответно бебето няма да поема достатъчно кърма и ще започне да наддава недостатъчно на тегло. Това е често срещано у нас, и дори при майки, които са се справяли с кърменето, макар и на по-големи интервали, през първия месец, често се появяват проблеми с, както казват нашите лекари, "количеството кърма", заради което лекарите дават предложения за дохранване на бебето с адаптирано мляко. Това обаче е напълно погрешно, защото когато се преустанови даването на сокове и всякакви други течности и се премине към кърмене на поискване, бебето започва да наддава нормално, за учудване на същите тези лекари!(По данни на ААП)
Дори при бебета над 6 месеца се препоръчва даването на плодове, а не на плодови сокове. Около 20 мин. след изцеждането на плодовете или зеленчуците, сокът вече не съдържа почти никакви витамини! Точно затова, в т. нар. натурални сокове витамините са изкуствено добавени. В същото време, пресните плодове и зеленчуци доставят на организма не само витамини и минерали, но и фибри, които са особено важни за здравето на храносмилателната система. (По данни на ААП)
Въвеждане на млечни продукти и прясно мляко
в менюто на малкото дете
В различните краища на света въз основа на проучвания са съставени списъци на храните, предизвикващи най-често алергия. Разликите между тези списъци обикновено са доста големи. Има обаче едно съществено изключение - във всички тях, като храна, най-често предизвикваща алергии, на първо място е прясното краве мляко. Затова е особено важно млечните продукти, и най-вече прясното мляко, да се включват много внимателно в менюто на малките деца.
Препоръчителна възраст за включване в менюто на детето на млечните продукти е около 10 месеца. Ако в семейството няма история на алергии, можете постепенно да започнете прибавянето на сирене, извара, кисело мляко и масло. Някои майки предпочитат вместо масло да добавят растителни мазнини (зехтин, слънчогледово олио), тъй като те съдържат мононенаситени мазнини и са по-полезни.
Ако обаче някой член на Вашето семейство има алергия (независимо дали става дума за родител или по-голямо дете), препоръчително е да изчакате до третата година на детето, преди да включите млечните продукти.
С прясното краве мляко обаче не бива да се бърза, тъй като то е по-силен алерген от приготвените от него продукти. В западна Европа е практика децата, които по някаква причина вече не сучат, до третата си година да пият адаптирано мляко. Вече и на нашия пазар се продават адаптирани млека за деца над 1 годинка. Те всъщност представляват един по-плавен преход между кърмата (или адаптираните млека за бебета) и прясното краве мляко.
Ранното въвеждане на прясното мляко е вредно, дори да изглежда, че детето го понася добре. То може да доведе до развитие на алергии, които, понякога, на пръв поглед нямат нищо общо с него! Също както при ранното захранване и при деца, които не са кърмени, прекалено ранното даване на прясно мляко може да предизвика алергии. В гореизброените случаи алергиите се срещат няколко пъти по-често, отколкото при кърмените при поискване и правилно захранени деца. Когато включите прясното мляко в менюто на детето, предпочитайте пълномасленото пред обезмасленото до 3-годишна възраст на детето. След 3-год. възраст се препоръчва детето да пие частично или напълно обезмаслено мляко.
За козето мляко
В много части на света козето мляко е предпочитано пред кравето. Какви са основните разлики?
В козето мляко има по-малко мазнини, отколкото в кравето. То не съдържа аглутинин; в резултат на това мазнините не се групират, което го прави по-лесно смилаемо. Също като кравето мляко, козето е бедно на есенциални мастни киселини, но съдържа по-големи количества от някои есенциални мастни киселини (linoleic and arachnodonic acids), както и повече късоверижни и средноверижни мастни киселини, които по-лесно се разграждат от храносмилателните ензими.
Козето мляко образува по-меки съсиреци (те се образуват при въздействието на стомашната киселина върху протеините в млякото), което прави протеините по-лесно и бързо смилаеми. Това е предимство при деца, които повръщат кравето мляко, както и в случаите на алергия към него. Козето мляко съдържа само следи от алергизиращия казеинов протеин алфа-S1, а казеините му са по-близки до тези в кърмата. Но и козето, и кравето мляко съдържат еднакви концентрации от другия алергизиращ протеин, бета лактоглобулин. Проучванията не са установили толкова висока честота на алергиите към козето мляко, колкото към тези на кравето, но тук много майки не са съгласни с тях. Някои майки смятат обаче,че бебетата им понасят козето мляко по-добре от кравето, а майките усещат това по-добре от учените.
Козето мляко съдържа малко по-ниски нива на лактоза от кравето мляко (4.1 към 4.7%), което понякога може да бъде предимство при хора с лактозна непоносимост.
Макар съдържанието на минерали в козето и кравето мляко да е сравнимо, козето мляко съдържа с 13% повече калций, с 25% повече витaмин В6, с 47% повече витамин А, с 134% повече калий, три пъти повече ниацин, както и четири пъти повече мед. Козето мляко съдържа също с 27% повече от антиоксиданта селен. В кравето мляко пък има пет пъти повече витамин В12 и десет пъти повече фолиева киселина. Поради факта, че козето мляко съдържа десет пъти по-малко фолиева киселина от кравето, то трябва да бъде обогатено с нея, за да бъдат приготвени от него адаптирани млека и за да може адекватно да замести кравето мляко при малките деца.
диета при атопичен дерматит
Много хора смятат, че диетата е важен фактор при лечението на атопичен дерматит. В много случаи това е вярно. Възможно е обаче диетата да не повлияе на атопичния дерматит, докато прекалено ограничителните диети (нaпример изключване на всички белтъчни храни) могат сериозно да забавят растежа на детето. Ето някои от най-важните въпроси по отношение на атопичния дерматит:
1. Доколко са важни алергиите при атопичния дерматит?
Никой не знае отговора на този въпрос, тъй като ефектът на храната върху кожата е сложен и се оценява трудно. Фактите показват, че децата с атопичен дерматит са по-склонни към алергии и че храната понякога може да бъде фактор, засилващ проявлението на атопичния дерматит, обикновено при деца под 1 годинка.
2. Как да разберем, дали детето е алергично към някоя храна?
Най-сигурният начин е да изключите храната, която смятате, че причинява алергия, от менюто на детето, за 6 седмици, и след това отново да му я дадете. Ако се появят петна (обриви) по кожата, разстройство и повръщане и ако състоянието на екземата се влоши в рамките на 24-48 часа, то тогава е напълно възможно, детето ви да е алергично към тази храна. Ако обаче не сте сигурни, дали съответната храна е влошила състоянието на екземата, като имате предвид, че атопичният дерматит е екзема, която така или иначе се подобрява и влошава от само себе си, то имайте куража да опитате още веднъж да въведете храната в менюто на детето си. Това е най-сигурният начин за установяване на алергии при деца с атопичен дерматит, въз основа на наблюденията на родителите.
3. Има ли изследвания, които биха могли да помогнат?
За съжаление, не. Разбира се, могат да се направят кръвни изследвания, които да установят наличието на антитела към кравето мляко или яйцата, но много деца имат такива антитела в кървта си, без да страдат от хранителни алергии или от атопичен дерматит. По същия начин, кожните тестове дават данни за имунната система на детето ви, но не могат да кажат, дали атопичния дерматит се влияе от определена храна или не. Затова най-сигурният метод за установяване на хранителните алергии си остава наблюдаването на детето.
4. Какво да направим, ако подозираме алергия към някоя храна?
Важно е да обсъдите подозренията си с личния лекар на детето си или с дерматолог, преди да изключите съответната храна от менюто на детето. Помнете, че млякото например е отличен източник на калции и протеини за растящото дете. Ако трябва да изключите млечните продукти от менюто на детето си, важно е то да си набавя достатъчно протини и калции от други храни. Имайте предвид, че много деца са алергични и към соевите млека, затова непременно първо поговорете с лекаря.
При децата с атопичен дерматит най-често се срещат алергии към:
прясно мляко
яйца
цитрусови плодове, вкл. соковете от тях
шоколад
фъстъци
оцветители в храните.
Понякога е невъзможно да избягвате напълно тези храни. Ако те не влошават много състоянието на екземата на детето, то по-добре е да ги избягвате, доколкото е възможно, но не напълно.
5. Ще бъде ли детето ми алергично към определени храни?
Повечето алергии, които се появяват през първата година от живота на бебето, не остават за цял живот. По тази причина, ако на 6 месеца детето ви прояви алергия към някоя храна, вие трябва внимателно да опитвате да я въведете в менюто на бебето всяка година, за да видите, как ще я понесе. Алергията към фъстъци е от най-упоритите и ако тя води до сериозни последици, то фъстъците трябва да се избягват цял живот. Това обаче трябва да бъде обсъдено с лекаря.
За глутена
Глутенът е протеин, който се намира в пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Алергията към глутена често продължава цял живот. Следователно, при такава алергия следва да се избягват гореизброените продукти, както и всички храни, които ги съдържат. Ако детето ви има такъв проблем, консултирайте се с лекар, как да му осигурите подходящ разнообразен хранителен режим, за да не му се отразят ограниченията в диетата.
Симптомите за алергия към глутена обикновено се наблюдават при бебета между 9 и 18 месеца и включват разстройство, загуба на тегло или бавно наддаване, недохранване, анемия, липса на апетит и коремни болки. Вероятно бебето ще е неспокойно и раздразнително.
Ако на бебе под 6-месечна възраст се дава каша, тя трябва да не съдържа глутен, да е например оризова или царевична. Препоръчва се също кърменето да продължи поне 6 месеца. Ако в семейството има история на алергии, астма, екземи или хронични ринити, бебето да е само на кърма до 6-месечна възраст. С цел намаляване вероятността от проявата на алергии, да се избягва отбиването преди навършени 4 месеца.
Бебетата, които са склонни към алергии, обикновено отказват твърдите храни до навършване на 7-8 месеца, а някои - дори до 10-месечна възраст.
Ако захранвате бебето след навършване на 6 месеца, не се притеснявайте за глутена. Вероятността за алергия е минимална, особено ако бебето е било само на кърма до този момент. Глутенът трябва да се избягва като първа храна на бебето. Това е лесно изпълнимо, ако приготвяте вкъщи храната на бебето. Но ако купувате готови каши, имайте предвид, че следните наименования могат да означават, че кашата съдържа пшеница и, следователно, глутен:
пшеничен зародиш, брашно, нишесте, модифицирано нишесте, хидролизирано нишесте, растителни протеини, растително нишесте
Разбира се, ако знаете със сигурност, че брашното или нишестето не са пшенични, можете да купувате съответната храна.
Ако решите да захраните бебето си, преди да е навършило 6 месеца, избирайте внимателно храната му. Ако, без да искате, предизвикате алергия, преминете отново само на кърма и захранете детето, след като навърши 6 месеца.
Прекалено ранното или много късното захранване повишават ли риска от диабет тип 1?
Поради притесненията на родители на застрашени от диабет бебета, през 2003 година бяха проведени две проучвания по темата, дали прекалено ранното (преди навършване на 3 месеца) или много късното захранване (след 7 месеца) повишават риска от развитие на диабет 1 тип при предразположени бебета.
Основната информация, получена чрез проучванията, може да се обобщи така: Всички бебета, включени в проучването, са били с повишен риск за развиване на диабет 1 тип (повечето са имали 1 родител с диабет 1 тип). И двете проучвания доказват, че прекалено ранното въвеждане на оризова или съдържаща глутен каша повишава риска от развитие на диабет 1 тип.
Едното от проучванията доказва, че въвеждането на оризова или съдържаща глутен каша след 7-месечна възраст повишава риска от развитие на диабет. Отбелязано е обаче , че ако кашата се въведе, докато бебето все още е кърмено, автоимунните реакции са минимални, независимо от възрастта на бебето.
Предполага се, че причината за поява на проблеми дори при късно захранване е, че по-голямото дете обикновено яде повече от новата храна. Затова е много важно, дори при късно захранване, новите храни да се въвеждат по малко, бавно и постепенно.
В данните от изследването не е публикувана информация за това, били ли са бебетата кърмени и дали са били само на кърма до момента на захранването, макар че тази информация е била събрана по време на проучването. Тези бебета са имали повишен риск, но и при тях има голяма разлика между бебета, които изобщо не са били кърмени, такива, които са били кърмени частично, изключително кърмени 3-4 месеца и изключително кърмени 6 месеца.
Второто проучване не доказва повишен риск при бебета, които са захранени след 6 месеца със съдържаща глутен каша.
Лекарите призовават за умереност при интерпретирането на резултатите от проучванията. Тези проучвания не предоставят достатъчен материал за изводи, и не е разумно да се твърди, че 'бебешката каша предизвиква диабет'. След 2 десетилетия на проучвания, самите причини за диабет 1 тип още не са известни. До сега е имало много теории, по които са се увличали притеснените родители, и никоя от тях не се е оказала вярна.