Тийнейджърите - II

  • 27 421
  • 388
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7 821
Тийнейджърите

Последна редакция: пн, 17 дек 2007, 12:19 от Ellypr

# 1
# 2
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
И аз на запис Mr. Green

# 3
  • София
  • Мнения: 900
Реших, че нещо сбърках  Laughing

Ето отговора ми за малката сладурка:

Мило "малко" момиче  Hug

Аз винаги съм се държала така!
Имало е и куриози  Wink
Аз не водех полов живот и давах акъл на приятелките си  Laughing

Искам да разгранича нещата!
Старая се да се държа майчински(така ми идва от вътре),
но много често се приема покровителствено  Sad Sad Sad

Всичките ми приятели ме обичат ТОЧНО заради това  Wink
Но не всеки е готов да понесе майчинско отношение  Rolling Eyes

А щерката сигурно ме ненавижда за това  Joy Joy Joy

Та моят отговор е - ЗАВИСИ!!!

Бъди такава, каквато си!
Истинските приятели ще те обичат!
Има една много хубава сентенция за приятеля:

"Приятел е човек, който въпреки,
че те познава - те обича!!!"

# 4
  • Мнения: 2 724
Запис в новата темичка, писах, брисах ,е -не ми иде отвътре да отговоря на тези въпроси, защото не се е случвало ,и дано не се случва. Сигурно ще повторя много от изказванията, но ако ми дойде на главата, просто ...не зная как бих реагирала и постъпила . Сега се сещам за една приятелка, която забременя на 17 години, цветна бременност, и чак в края на 4-ти месец разбраха какво се случва. Принудиха я да си остави детето за осиновяване , и тя цяла седмица не проговори, не хапна нищо само ,гледаше в една точка .Отидоха и си  взеха  бебока и сега е в тази опасна тинейджърска възраст, страхотна хубавица .Тогава всички приятелки ,съседи, познати ,целия град я подкрепихме /само че тя си носеше кръста ,и още го носи /.

Последна редакция: пт, 13 юли 2007, 14:16 от aleks

# 5
  • Мнения: 7 263
оооо има нова темичка!
  bouquet

# 6
  • Мнения: 3 323
Уф, сетих се за една история... Преди години лежах за задържане с големия син, през 92 -ра. Тогава по други бяха "демократичните" възгледи.... С мен лежеше едно момиче от .... малко градче. За укриване на бременност (не знам дали сега се практикува, но тогава ако си "загазила" - те приемаха в болница в София в последните месеци на бременноста). На 12 години - изнасилено.... Въпреки всичко, тя си искаше бебето (няма да коментирам зрелост и такива - просто разказвам случая). Така се случи, че родихме почти заедно. Явно трогнати от молбите и, й обещаха да изпратят бебето в близък до градчето й дом, където да може да го вижда и впоследствие да си го вземе.... В един момент обаче, дойде денят в който изписаха бебето, а нея - не ( по преценка на лекаря). А трябваше да пътуват заедно. За първи път в живота си видях как някой "пада като покосен от мъка"...
Не ми се коментира, просто се сетих за това дете и как изживяваше мъката си. Тогава бях на 22 и честно казано, първите моменти с моето бебе- бях толкова изплашена, че не знаех какво да правя с това врещящо създание...

# 7
# 8
  • София
  • Мнения: 205
Охоо, продължение на темичката. Супер! Малко да отклоня посоката на разговор и да се похваля: в неделя моята щерка за първи път ми боядиса косата съвсем професионално и сега съм  4470 Освен това сама се епилира(краката до колената), почиства веждите  и слага мн. добре ЛЕК грим. Всичко започна преди около година - изяви желание и махнахме единични косъмчета под веждите(аз го направих, прецених, че моментът е настъпил). Използваше мои гримове ooooh! и как се мацотеше Shocked Сега свикна, като девизът е: по-малкото е повече!

# 9
# 10
# 11
  • Мнения: 922
И аз да не остан по назад -
Запис

до bigcat  : на колко години бяхте тогава?

# 12
  • София
  • Мнения: 205

до bigcat  : на колко години бяхте тогава?

На 13. Но наистина само малко махнахме, а и я болеше . Говорихме, че като я приемат в  новото у-ще ще ги намалим още маалко. Сега сама се справя.

# 13
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Уф, сетих се за една история... Преди години лежах за задържане с големия син, през 92 -ра. Тогава по други бяха "демократичните" възгледи.... С мен лежеше едно момиче от .... малко градче. За укриване на бременност (не знам дали сега се практикува, но тогава ако си "загазила" - те приемаха в болница в София в последните месеци на бременноста). На 12 години - изнасилено.... Въпреки всичко, тя си искаше бебето (няма да коментирам зрелост и такива - просто разказвам случая). Така се случи, че родихме почти заедно. Явно трогнати от молбите и, й обещаха да изпратят бебето в близък до градчето й дом, където да може да го вижда и впоследствие да си го вземе.... В един момент обаче, дойде денят в който изписаха бебето, а нея - не ( по преценка на лекаря). А трябваше да пътуват заедно. За първи път в живота си видях как някой "пада като покосен от мъка"...
Не ми се коментира, просто се сетих за това дете и как изживяваше мъката си. Тогава бях на 22 и честно казано, първите моменти с моето бебе- бях толкова изплашена, че не знаех какво да правя с това врещящо създание...
Побиват ме тръпки Sad

# 14
  • БГ
  • Мнения: 350
Момичета черпя ви виртуално  моята тинейджърка става на 16

 Освободена съм от шетане, купона ще се прави в дискотека.

Общи условия

Активация на акаунт