Публикувана: 13 юли 2007, 10:55 ч.
Последно мнение: 16 юли 2007, 17:14 ч.

В последните месеци - как сте с нервите и емоционалното състояние???

1 876
40
1

13 юли 2007, 10:55 ч.

Мнения: 1 334

Здравейте на всички бъдещи и настоящи мами Simple Smile

Да ви попитам имахте ли емоционални излиблици, ревове последните 1-2 месеца от бременността???
Аз съм вече в осми месец и от няколко седмици периодично изпадам в .... някакви свръх емоции... плача... все имам чувството мъжа ми не ми обръща достатъчно внимание, че не разбира как се чувствам, през какъв период преминавам...
Нещата не са точно така, но ... пък не е и да ме обгрижва и обсипва с внимание. Факта че вечер основно гледаме телевизия или филми... за мен това не е "обръщане на внимание". И след поредния скандал снощи.... преминавам през определена емоционална криза, защото мъжа ми май смята че му се лигавя и "се възползвам от състоянието си да го изнудвам".... и как приемаха вашите мъже подобни състояния??? И изобщо имахте ли такива???
Защото почвам да се чудя... нормално ли е???? Дали наистина не търся само повод да го засипя с обвинения.... не знам...
Споделете малко случки... Embarassed

# 1 13 юли 2007, 11:09 ч.

Мнения: 77

Ами аз "моя" го изкарвах "из нерви" първите два месеца. И той не е от супер грижовните, но дори да беше от тях, аз от вниманието му щях да си рева нон стоп, т.е да се разнежвам.
После като отмина този период и като се върнах назад, разбрах че приятеля ми не се е държал съвсем зле. Сега на моменти пак изпадам в такова състояние, но разбрах, че мъжете, поне моят конкретен не чувстват това, което ние и мислят по съвсем различен начин...-извечният конфликт между мъжа и жената. newsm78

# 2 13 юли 2007, 11:16 ч.

Мнения: 701

Да си призная имам мъж за милиони!
При тия нерви и емоционалност,които му изсипвах цяла бременност,какво разбиране ми дръпна... Heart Eyes

Определено имаше огромна доза съобразителност от негова страна,а и още си я има.Опитва се да ми помага във всичко свързано с къщната работа,включайше че от няколко месеца насам при почистването само забърсването на праха е мое дело-всичко останало върши сам.
А нерви че ми се образуваха и ми се образуват спор в това няма.Само че главните дразнители са родителите му,а и от лутането на хормоните ми.Просто лудешкия им танц ме кара да не си премълчавам нещата както преди и да им реагирам доста по чувствително от небременния ми период!

# 3 13 юли 2007, 11:22 ч.

Мнения: X

Аз нямам време за подобни проблеми. Ние сменяме офис, предстои ни малък ремонт в жилището и изобщо нямам време да мисля дали ми обръща внимание. Даже ми се струва, че прекарваме твърде много време заедно. И при нас е еднообразие - през деня работа и задачи, разправии с клиенти и доставчици, вечер с кучето в парка и това е. Няма време за кино, театрите вече са във ваканция, вече не можем да пътуваме, по планини го мързи да ходи, добре че онази вечер ходих на концерт, та малко да излезна с приятели без него.

Аз отнесох много грижи досега, сега ми е малко тежко с навеждането и все го карам да върши разни дребни неща - донеси ми това, наведи се да ми включиш захранването на компа, оправи леглото, че аз не мога да вдигам разни неща... Дребни и на моменти досадни неща, ама като се замислим колко малко време остана, гледаме да не им обръщаме внимание. Пък и той оценява, че нито съм хистерясвала /освен за работа/, нито съм се глезила или съм изпадала в депресии и ревове за периода. Simple Smile

Е, имаше един период, в който умирах от ужас, че ще надебелея, ама то се оказах под всякакви норми за наддаване на килограми, та и това отмина. Laughing

# 4 13 юли 2007, 11:34 ч.

Мнения: 525

В края на осми месец съм. Хм, и май 4е нямам оплаквания по отношение смяна на настроения или разни подобни депресивни състояния. Интересно защо всички твърдят, че имат. Пък и за щастие бъдещият татко се оказа много грижовен във всяко едно отношение:)

# 5 13 юли 2007, 11:37 ч.

Мнения: 4 546

ами чак в истерии - не изпадам, но доста набързо мога да си сменя настроението - ядосвам се от дребни неща. доста се изнервям от това, че не мога да се наведа да отворя някое чекчмедже, че с 300 зора си вдигам краката да си уоуя бикините и други такива дребни работи. в такива моменти съм особено докачлива.
иначе като цяло, май по-скоро ме тресе някаква бременна депресия, но повече се затварям в себе си, не ми избива навън Rolling Eyes

не мисля, че се дължи на отношението на таткото - не мога да се оплача от него. някак от вътре ми идва.

# 6 13 юли 2007, 11:38 ч.

Мнения: 3 268

В деветия месец бях много зле,толкова,че лекарят ми изписа Диазепам по половин хапче на ден.Беше кошмар,по цялото ми тяло ходеха "буболечки".

# 7 13 юли 2007, 11:51 ч.

Мнения: 183

Да си призная аз съм в средата на четвъртия месец / не в осмия/, но моя приятел ме обсипва със внимание и ласки. Например, в самото начало бях и все още съм адски раздразнителна - всички ме дразнят и всичко ми пречи
. Разбира ме , когато съм нервна ми влиза в положението....Тъй, че всичко зависи от самия мъж. Той трябва да е на 24 часово разположение. Peace

Чувствам се щастлива и обичана Blush

# 8 13 юли 2007, 11:52 ч.

Мнения: 8 769

Емоционалните ми изблици бяха в по-ранни месеци. Към края вече нямах търпение да родя и да видя що за чудо ме подритва... Grinning

# 9 13 юли 2007, 12:08 ч.

Мнения: 4 496

Моя мъж...направо незнам как ме издържа тогава!...То не беше мрънкане,хленчене,мълчене,крясъци,инати,ела,махни се ,не ми обръщаш внимание,недей все да ми висиш на главата....Бях ужасна,но той ме успокояваше,че това си е моето време,все пак нося живот и не трябва да се чувствам виновна.Но само той си знае как ме е изтърпял newsm61

А и аз си мисля,че отношението на таткото по време на бременността и след раждането влияи на следродилната депресия. bash

# 10 13 юли 2007, 12:13 ч.

Пловдив
Мнения: 1 168

Аз последнатъта седмица съм зле-правим ремонт и като нещо не е както трябва избухвам в плач(не че го искам,но така се случва)Какво да направя като искам всичко за беба да е перфектно Blush

.
Мъжа ми търпи,все едно има друг избор Mr. Green

# 11 13 юли 2007, 12:58 ч.

Мнения: 5 391

Не си спомням някакви емоционални крайни изблици от миналият път, просто и сега и преди съм си по-особена през цялата бременност Mr. Green

Това което знам обаче и което ме плаши е, че при мен тази особеност продължава докато кърмя Confused

# 12 13 юли 2007, 13:02 ч.

Мнения: 741

Голямо реване падна през тия 9 месеца.Толкова не съм плакала през целия си живот.Сега вече съм се кротнала,ама пък ме друсат нервите.

# 13 13 юли 2007, 14:05 ч.

Мнения: 711

И аз от време на време изпадам в такова състояние. Започвам да рева без причина и след това си измислям причината. Embarassed

Обикновено тя е, че мъжът ми много работи и че като се върне е супер изморен. А аз от друга страна не правя нищо за да му помагам. Не, че има как де. Но аз не работя от деня, в който разбрах, че съм бременна и с това стоене вкъщи по цял ден вече се депресирам. Още повече, че в жегите нищо не ми се прави и дори като се върне от работа вече често се случва да не съм му сготвила и това много ме депресира. Незнам защо като той никога нищо не ми е казвал по въпроса. Просто се чувствам кофти. Надявам се скоро този период да премине, че не се издържа. Peace

# 14 13 юли 2007, 14:07 ч.

Мнения: 9 050

Какви ти последни месеци! Аз от 4-тия месец бях така. До 4-тия месец се хилех като маймуна и всичко ме правеше весела и щастлива. Нищо не можеше да ме ядоса. И след това.......стана страшно. Рев, крясъци, нерви, треперех от яд понякога и от безпомощност. Направо бях клиничен случай. Така че, ти си си супер, ако чак в 8-мия месец си го почувствала това.

Препоръчани теми

Пол на БХС

Не мога да повярвам,че забременях толкова бързо(ОТНОВО)

Въпроси, свързани с първо раждане

За секциото с любов ♡

4 136
Бъдещи майки

Причина:

Причина: